Стефан Манов: Присъдата на Саркози е по-тежка от очакваното и изненада мнозина

Бившият френски президент Никола Саркози беше осъден на 5 години затвор по обвинения за участие в престъпен заговор, свързан с незаконно финансиране на кампанията му от либийския диктатор Муамар Кадафи. Съдът в Париж постанови присъдата да бъде изтърпяна ефективно, като прокуратурата има един месец да определи точната дата, на която Саркози трябва да влезе в затвора. Мярката остава в сила дори при евентуално обжалване.

След обявяването на присъдата Саркози заяви, че ще поеме своята отговорност, ще се явява на всички призовки и дори е готов да излежи наказанието си: „Ако на всяка цена искат да спя в затвора, ще спя в затвора, но с високо вдигната глава – аз съм невинен“.

5 години затвор получи бившият френски президент Никола Саркози

Стефан Манов: „Присъдата е тежка и изненадваща“

Стефан Манов от Асоциация „Френско-български форуми“ коментира в ефира на "Твоят ден", че присъдата е по-тежка от очакваното и е изненадала мнозина наблюдатели. По думите му съдът е отхвърлил най-сериозните обвинения, свързани с реалното получаване на пари от Либия, но е признал Саркози за виновен за участие в организирана престъпна група.

„Това, което във френската и българската правна практика се нарича престъпна група – ОПГ – е основата на присъдата. Саркози е бил информиран за действията на своите близки сътрудници – двама бивши вътрешни министри, които вече получиха ефективни присъди от по над 6 години затвор за участие в схемата“, уточни Манов.

Анализаторът посочи, че реакциите във Франция са рязко разделени: „Левите партии ръкопляскат – за тях това е доказателство за независимостта на правосъдието и за върховенството на закона. Десните обаче виждат в решението политическа поръчка и смятат, че съдът се използва като инструмент за разчистване на сметки“.

Манов припомни и други случаи на „експедитивно правосъдие“ във Франция – като процеса срещу кандидата на десницата Франсоа Фийон през 2017 г., който бързо беше разследван за злоупотреби със средства, плащани на съпругата му като фиктивен парламентарен сътрудник.

Стефан Манов посочи, че това не е първата тежка присъда срещу френски президент. „Жак Ширак беше осъден на една година затвор за финансови нарушения, свързани с фиктивни назначения в кметството на Париж. Дори Кристин Лагард, тогава шеф на МВФ, беше призната за виновна за безстопанственост в казус за арбитражно дело, което струваше на френската държава 400 милиона евро“, припомни той.

„Французите имат доверие в правосъдната система – нещо, което липсва у нас“, коментира Манов. По думите му, макар да има критики, френската съдебна власт често действа бързо и строго спрямо политици, независимо от ранга им. Това е показателно за стабилността на демократичните институции, макар че според Манов не може да се отрече, че има моменти, когато правосъдието влияе върху политическия процес.