Скритите ни сетива и бъдещето на човешкото възприятие

Зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието: това са петте сетива, които ни позволяват да взаимодействаме със света. Сетива, формирани от милиарди години еволюция... и които може би ще продължат да еволюират в бъдещето? Поне това предполагат изводите от последното проучване, което разбива символичната граница на петте сетива. Не, за да добави едно, а две!

За изследователите заключението е просто: човешките сетива не представляват върха на сензорната еволюция. И е трудно да им се противоречи. Достатъчно е да наблюдаваме някои животински видове, като змиите, които могат да усещат топлината, птиците, които откриват земното магнитно поле, или насекомите, които възприемат дължини на вълни, невидими за нас. Да, когато става въпрос за ултравиолетовите лъчи, ние не сме по-добри от обикновена муха дрозофила.

Изхождайки от това заключение, учените се запитаха дали нашите пет сетива наистина представляват оптимална конфигурация, или дали е възможно подобрение, а оттам и еволюция. За да отговорят на този въпрос, екипът се е съсредоточил върху броя на оптималните сензорни входове, които влияят върху паметта и ученето. Един ключов елемент от тази памет е привлякъл особено вниманието им: енграмите, тези мрежи от неврони, разпределени в различни области на мозъка, които се активират едновременно, за да формират спомен. В съзнанието ни всеки запомнен обект е свързан с няколко сетивни данни. Бананът, например, предизвиква асоциации с жълтия цвят (за зрението), сладкия му аромат (за обонянието), вкуса му (за вкуса), текстурата му (осезанието) и дори характерния звук, когато го обелваме (слуха). Математическият модел на изследователите разкрива изненадващ резултат. За да се максимизира концептуалното пространство, налично в паметта, оптималният брой сензорни входове не е пет, а около седем! С други думи, човешкият мозък, снабден с две допълнителни сетива, би могъл да съхранява и организира повече енграми и по този начин да учи по-ефективно.

Трябва ли да заключим, че вече притежаваме скрити сетива? Не съвсем, макар че механизми като проприоцепцията (възприемането на позицията на тялото ни в пространството) или усещането за ситост, произтичащо от чревния ни микробиом, биха могли да се сродят с „квазисетива”, отбелязва "Популър меканикс". Но те не участват пряко в формирането на паметта.

Училището на бъдещето: Как ще учат децата в ерата на изкуствения интелект

Всъщност авторите на проучването остават предпазливи по отношение на резултатите си. Засега всичко е само теория и спекулации. Те обаче не изключват идеята, че в далечното бъдеще хората могат да развият нови способности, като откриване на магнитни полета или радиация. Във всеки случай има две свободни места! Ако оставим настрана еволюцията на човека, това проучване може да бъде от особен интерес за друга област: изкуственият интелект и невроморфната информатика (която се стреми да възпроизведе функционирането на мозъка чрез създаването на изкуствени неврони), подчертава американското медия. Инженерите биха могли да се вдъхновят от този принцип на седемте отделни сетивни входа, за да проектират по-ефективни системи за обучение.