„Между редовете": Стената от дронове на ЕС - необходима отбрана или провокация срещу Русия

Няколко държави членки на Европейския съюз, сред които и България, се споразумяха да изградят „стена срещу нахлуване на вражески дронове“. Решението идва след като руски дронове на няколко пъти нарушиха въздушното пространство на страни от общността. Европейската комисия вече е отделила 6 милиарда евро за създаването на т.нар. „дронов съюз“, като проектът предвижда и изграждането на „морска стена“ за защита на държави като България и Румъния.

Според проф. Димо Зафиров от Института за космически изследвания и технологии към БАН, „такава стена трябва да започне бързо да се изгражда, но няма край в нейното изграждане“. Той обясни, че тази защита трябва „постоянно да се обновява, модернизира“, тъй като дори и да е физически направена, „тя няма да устои на тези дронове“.

„Между редовете": Водната криза в Ловешко - глобално затопляне или регионално безхаберие

Процесът по отбрана включва три етапа: първо засичане, след това проследяване и накрая неутрализиране. „Неутрализирането е твърде труден въпрос, тъй като ние не можем да стреляме в един град“, поясни проф. Зафиров. Като ново средство за защита той посочи „дронове-прехващачи“, които са информирани за целите си и „отиват и ги поразяват“. За България защитните системи би трябвало да бъдат разположени „близо до границите, които искаме да защитаваме“.

Проф. Зафиров подчерта, че в момента дроновете са „много по-напред от средствата за защита“, а иновациите при тях се случват „буквално с дни“. Огромен проблем е и разликата в цената. Докато един изтребител струва „много милиони“, то един дрон струва „няколко хиляди, айде може и да са над 10 000 евро“. Като пример той посочи инцидент в Полша, при който пилот на МиГ-29 разстрелва дрон, но осколките поразяват самолета му, пилотът катапултира и се озовава в болница.

Запитан дали подобна отбранителна стена би била провокация за Русия, професорът отговори: „Руснаците реагират много остро на всяко наше действие. Те казват: „Ама това ще доведе до изостряне на напрежението.“ Добре, а вие не изострихте ли напрежението, след като започнахте тези действия?“. Той даде за пример Беларус, която е „послушница на Русия“ и попита риторично: „Нима тя е защитена?“.

Според експерта съвременната война вече е променена. „Сега вече не се опират до това да хвърлиш голяма човешка сила и да бъдат унищожавани хиляди, дори стотици хиляди хора, а могат интелигентно да се унищожават тези средства далеч от фронтовата линия“, заключи проф. Зафиров.