Маруан Баргути няма да бъде част от размяната на израелски заложници за палестински затворници

Израел няма намерение да освобождава известния палестински лидер Маруан Баргути като част от споразумението с „Хамас“ за освобождаване на израелски заложници в Газа в замяна за палестински затворници, заяви днес говорител на израелското правителство, цитиран от "Ройтерс".

„Към момента мога да ви кажа, че той няма да бъде част от тази размяна“, уточни пред репортери говорителят Шош Бедросян.

Израел и „Хамас“ се споразумяха по време на непреки разговори, че 48 заложници, държани в Газа, ще бъдат освободени в замяна за около 2000 палестински затворници в Израел.

► Кой е Мауран Баргути

Баргути не беше добре познат сред палестинците, докато не стана известен като лидер на втората Интифада. След като беше арестуван от Израел през 2002 г. и осъден по пет обвинения в убийство името му стана известно на всички, пише Би Би Си.

Баргути е уважаван и подкрепян от всички палестински фракции. Въпреки че в момента е в израелски затвор, е смятан за фаворит за наследник на Махмуд Абас като президент на Палестинската администрация.

Роден през 1958 г. в село Кобар, близо до град Рамала, Баргути е бил на близо девет години, когато Израел окупира Западния бряг и Източен Йерусалим по време на войната в Близкия изток през 1967 г. На 15-годишна възраст той става активен член на движението "Фатах" на покойния Ясер Арафат.

Снимка: Getty Images

През 1978 г. е арестуван и хвърлен в затвора от Израел за повече от четири години по обвинения, че е член на въоръжена палестинска групировка.

Баргути завършва средното си образование и научава иврит, докато е в затвора, а след освобождаването си през 1983 г. започва да учи в университета Бирзейт.

Отнема му още 11 години, за да завърши обучението си, тъй като остава политически активен и става водещ член на „Младата гвардия“ на Фатах. "Гвардията" става известна, докато утвърдените фигури на движението, включително Арафат и Абас, са в изгнание в Ливан и Тунис.

През 1987 г. избухва въстание на палестинците срещу израелската окупация, което става известно като Първата интифада или въстание. Баргути се очертава като лидер на Западния бряг и по-късно е депортиран в Йордания.

Завръща се през 1994 г. след мирните споразумения от Осло. Той силно подкрепи мирния процес, но е скептичен относно ангажимента на Израел към последователни споразумения „земя срещу мир“.

Снимка: Getty Images

През 1996 г. е избран в новия парламент на Палестинската администрация, Палестинския законодателен съвет, с огромна подкрепа.

След това започва кампания срещу нарушенията на човешките права от страна на собствените служби за сигурност на Арафат и корупцията сред неговите служители, с което допълнително повава популярността си.

В същото време Баргути установява тесни контакти с няколко израелски политици и членове на движението за мир в страната.

Но до лятото на 2000 г., особено след провала на срещата на върха в Кемп Дейвид, той се разочарова и предсказа, че „следващата интифада“ ще смеси народни протести с „нови форми на военна борба“.

Втората Интифада избухва през септември същата година след посещение на Ариел Шарон, тогавашния лидер на израелската опозиция, в Харам аш-Шариф в Йерусалим, където се помещава джамията Ал-Акса, което предизвика гняв сред палестинците.

Сега лидерът на "Фатах" на Западния бряг и началник на въоръженото му крило "Танзим", Баргути повежда шествия към израелските контролно-пропускателни пунктове, където избухват безредици срещу израелски войници.

Той също така подтиква палестинците в речи, оправдавайки употребата на сила за прогонване на Израел от Западния бряг и Ивицата Газа.

„Въпреки че аз и движението "Фатах", към което принадлежа, категорично се противопоставяме на атаките и нападенията срещу цивилни в Израел, нашия бъдещ съсед, си запазвам правото да се защитя, да се противопоставя на израелската окупация на страната ми и да се боря за свободата си“, пише той във вестник „Вашингтон пост“ през 2002 г.

„Все още се стремя към мирно съвместно съществуване между равноправните и независими държави Израел и Палестина, основано на пълно оттегляне от палестинските територии, окупирани през 1967 г.“, добавя той.

Арест

Втората интифада води до появата на редица въоръжени групировки, свързани с "Фатах" и ​​"Танзим", най-вече "Бригадите на мъчениците от Ал-Акса", които извършман множество нападения срещу израелски войници и заселници на Западния бряг и в Газа, както и самоубийствени бомбени атентати, насочени срещу цивилни в Израел.

Израелските власти обвиняват Баргути, че е основал Бригадите, което той отрича, въпреки че приветства някои от операциите на групата.

След като оцелява след опит за убийство от страна на Израел през 2001 г., когато колата на бодигарда му е ударена от ракета, "Бригадата" вероятно решава съдбата на Баргути, когато през 2002 г. публикува изявление, в което го обявява за свой лидер.

Баргути е арестуван от израелски войски в Рамала през април същата година и за първи път се явява в израелски съд през август следващата година - обвинен в убийството на 26 души и принадлежност към терористична организация.

По време на целия процес той отказва да признае легитимността на израелския съд. Адвокатите му настояват, че той е само политически лидер и се стремят да превърнат процеса в съдебен процес срещу Израел и окупацията на палестинска територия.

През 2004 г. Баргути е осъден по пет обвинения за убийство за смъртта на четирима израелци и един гръцки монах, както и за опит за убийство, заговор за убийство и членство в терористична организация. Съдът установява, че няма достатъчно доказателства, които да го свързват с другите 21 смъртни случая по първоначалното обвинение.

Самият Баргути отказва да се защитава, той получава пет доживотни присъди плюс 40 години затвор.

Дори от затворническата си килия, Баргути остава важна палестинска политическа фигура.

Неготово освобождаване от затвора е обсъждано многократно. Той е един от най-широко одобряваните палестински лидери сред ключови заинтересовани страни, включително във "Фатах" (управляващата партия на Палестинската администрация), сред съперничещото движение и военната групировка "Хамас" и дори сред израелските и американските лидери, които се доверяват на ангажимента му за решение за две държави, посочва "Британика".