Борис Петров: Европа е в процес на еволюция, не на революция

Исторически Европа винаги е била в процес на еволюция, а не в процес на революция. Революцията последно беше през 18-и век във Великобритания. Така че - ние еволюционно ще настигаме другите. Това е по-бавно, но по-сигурно и по-устойчиво. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA News финансистът Борис Петров. Той коментира състоянието на световната икономика, тенденциите и предизвикателствата и анализира ситуацията, в която България ще напише първият си бюджет в евро.

През последните години световната икономика и финанси претърпяха резки сривове и мощни изригвания, а несигурността стана основен двигател на действията на инвеститорите. Как се стигна до тук?

"2020 година беше повратната за глобалната икономика. Това беше началото на COVID вълната, това беше началото на ерата на несигурност, която не е преодоляна. Напротив - рисковете за глобалната икономика нарастват, а те са свързани с геополитически рискове. През 2020 година  разбрахме, че светът е различен от този, в който бяхме свикнали да живеем. Реакцията ни беше с ортодоксални мерки и инструменти - през фискална и парична политика, нови дългове, успокоение. Но през 2022 година Русия атакува Украйна, а лихвените проценти се изстреляха в космоса. Заживяхме в несигурност, която продължава и до днес", смята експертът.

Ексклузивно пред NOVA: Кристалина Георгиева за финансите в България и световната икономика

В тези условия редица анализатори казват, че Европа изостава рязко от своите основни конкуренти - САЩ и Китай и че има опасност да се превърне в "музей" за чуждестранни туристи, със западащи функции.

"Както доклада на Марио Драги се подчертава, че Европа изостава в областта на иновациите и енергийната автономия. Това са факти, които не са известни от вчера. Те са свързани със застаряването на хората, с прекаленото администриране и регулации, с трудното начало на младите компании, особено в сравнение със САЩ. Но нещата са преодолими и препоръките на Драги са в тази посока. Така че - да, наистина. Ситуацията е временна. Тя може да бъде преодоляна - с правилни политики, с общ капиталов съюз, чрез концентрация на капитала", обясни Петров.

Големият проблем на Европа днес се нарича Франция. Страната е в тежка политическа криза, породена от икономическите трудности.

"Франция е държава от Еврозоната, където има фискални правила, за разлика от САЩ и Япония. Опитът на Франция да дисциплинира фискалната позиция е опит за връщане в рамките на разумното и това е похвално. Но този опит трудно може да се реализира политически, особено от този президент. "Продажбата" на тези мерки е почти невъзможна. В същото време САЩ и Япония са в различна позиция. САЩ са издател на световната резервна валута и въпреки разклащането - доверието в тях е още налице. Япония пък има огромна част от спестяванията на населението в държавен дълг. Имаме проблем, така е, но все още е контролиран", твърди Петров.

Кристалина Георгиева: Световната икономика показва по-голяма устойчивост от очакваното

Означава ли това обаче, че еврозоната не е в опасност, заради кризата във Франция? И какво е бъдещето на еврото?

"Пазарите гласуват с парите, след като еврото поскъпва - значи еврозоната не е под риск. Защо? Защото Франция е изолирана част от еврозоната. Общият дълг към БВП на еврозоната е 90%. Северните държави имат ниски дългове и така контрабалансират проблемите на Франция", посочва финансистът.

Една от страните, за които всички говорят, но малко хора познават, е Китай. Пекин много години беше бенчмарк за икономически растеж, но през последните и тя забави ход и показва признаци на проблеми. Какво става?

"Китай се намира в преход от период, в който наблюдавахме спукване на балона на имотния пазар и това предизвика напрежение - в банковия сектор, който беше експониран много към имотите и строителството. Намеси се правителството, което чрез невидим дълг, тушира частично проблема. Но в Китай има депресирана икономика, защото расте много по-бавно от историческия си растеж", обясни Петров.