Защо едва 30% от лидерските позиции в бизнеса се заемат от жени

Не е важна държавата, а културата на компанията, в която работим. Ако културата на компанията е така структурирана, че да позволява на жените да растат, то това неминуемо ще се случи. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA News Йорданка Мартин - българка, заемаща една от най-високите корпоративни позиции в една от най-големите търговски марки в автомобилния и моторен сектор в света. Тя работи в САЩ, но през тази седмица ще бъде гост на Глобалния форум на жените лидери в София, който ще се проведе в сряда - 13 ноември.

По думите му Мартин пътят на една жена в корпоративното издигане не е лесен, макар че в 21 век нещата са различни срямо векове по-рано. Тя започва своя път в Американския университет в България, след което заминава за САЩ, минава през един от най-известните университети в света - "Йейл", през няколко големи корпорации, преди да я срещнем днес на една от най-високите корпоративни позиции в отвъд океана.

"Въпросът е какъв пример можем да наблюдаваме като израстваща жена и има ли достатъчно жени лидери в нашата среда. Защото тези жени, които са за пример  - са пример за палитра от това какви умения трябва да има жена в бизнеса и как може да допринася за организацията. В САЩ има повече жени на високо ниво, но всичко зависи от това каква е културата на компанията. Не зависи толкова от държавата, а от културата. Сигурна съм, че и в България има такива компании", казва тя.

Според нея жените трябва да могат да разпознават, когато срещат т.нар. "стъклен таван" - ситуация, при която - макар да няма формални пречки, културата на компанията не им позволява да продължат своето развитие.

"Трябва да следим за надвишаващи отговорности, които обаче не отговарят на заплатата ни. Когато ви дават все повече задачи, но не получавате повишение като длъжност и пари, това значи, че ви считат за ценен кадър, но стъкленият таван няма да ви даде възможност да растете. Затова ви трябва ментор, който да ви каже какво трябва да направите и да разберете каква е пречката на пътя ви", обяснява тя.

Една от важните задачи, която жена в началото на своя корпоративен път трябва да научи, е тази за менторството: "От моя личен опит менторството е повече от това да се срещнеш с някого и просто да си говорите. Аз го взимам присърце и използвам друга дума - това е спонсорство. Ако аз съм спонсор, аз поемам ангажимента да споменавам името на жената в срещи, на които се обсъждат кадри, давам съвети, избутвам я напред. Така се подпомагаме една друга и ако не друго - поставяме името на жената в ушите на лидерите, които взимат решенията след това. Менторството показва, че една жена не е сама в пътя си и че и други са минали по него".

Какво обаче смята Йорданка Мартин за регулаторното налагане на "квотен принцип" за жените в бизнеса: "Честно казано моето лично мнение е, че това е нож с две остриета, защото - от една страна - разбирам защо е важно на държавно ниво да има подобни политики. От друга - хората, които не вярват в това, ще станат още по-недоволни, че се спуска отгоре подобна политика и това забавя допълнително растежа на жените. Според мен по-добре е естествената еволюция на жената в една организация - сами да си намираме мястото в нея, да променим мисленето на хората на високи позиции. Така ще се получи".

"Стъкленият таван" - коментар на водещия 

Знаете ли какво означава терминът "стъклен таван", когато говорим за успешни кариери? Това е метафора за невидимите, но напълно реални бариери, които възпрепятстват достигането на най-високите управленски и лидерски позиции.

Знаете ли кой е най-често засегнат от този феномен и за кого точно е измислен? За жените. Точно така - жените са най-често страдащи от ефекта на "стъкления таван". Защото макар формално по-добрата част от човечеството да има достъп до високите позиции, големите заплати и отговорните решения, в нашия свят все още съществуват неписани правила, културни нагласи, структурни пречки и системни предразсъдъци, които ограничават възможностите на жените да се издигат в йерархията. Терминът се нарича "стъклен таван", защото не се вижда директно, но жените го усещат, когато достигнат определено ниво и не могат да преминат по-нататък.

Данните на няколко световни организации като докладите "Грант Торнтън", изследвания на Световния икономически форум и на "Форбс" показват, че жените са представени добре на средно управленско ниво, но рядко достигат до позиции като CEO, CFO, председател на борд. При равни квалификации, жените по-рядко получават повишения, особено в мъжки доминирани сектори (технологии, финанси, енергетика).

Менторството и неформалните мрежи често са затворени за жени, което ограничава достъпа им до стратегически възможности. Всичко това води до неприятни числа - оказва се, че жените на ръководни позиции в световния бизнес и политика представляват едва 32 до 35% от всички. Тоест - 3/4 от тези позиции все още са запазени само за мъжете. Жените на CEO позиции - тоест жени, заемащи мястото на изпълнителни директори, са още по-малко - едва 9% от всички.

Напълно необяснимо е и защо разликата в заплащането продължава да е в полза на мъжете, само защото са мъже - те продължават да взимат средно по между 13 до 20% повече от жените. Разбира се, някои сега ще си кажат, че всичко това е някаква глупост, че мъжете са там, където са са си го заслужили. И това вероятно е така, но няма ли противоречие и сгрешена логика в това съждение, след като чуете следното.

Според "Маккинзи" компаниите с над 30% жени в ръководството имат с 15% по-висока вероятност за по-добра финансова възвръщаемост спрямо конкуренти с изцяло мъжки бордове. Жените в бизнеса имат по-висок процент висше образование и MBA степени от мъжете на същите позиции (Harvard Business Review).

Жените предприемачи постигат по-висока възвръщаемост на инвестициите при стартиращи бизнеси, въпреки че получават под 3% от рисковия капитал. Всичко това ни показва, че да - ние все още робуваме на културни и бизнес предразсъдици, които пречат на всички нас, не само на жените. Представете си, че стотици и стотици години живеем и работим с едва 50% от потенциала на човешкото познание, игнорирайки способностите на жените и потискайки техните инстинти. И вижте къде стигнахме.

А сега си представете, че впрегнем този потенциал в градене. Къде можем да сме тогава?

Повече по темата гледайте във видеата.