„Темата на NOVA”: Финландската гвардия (ВИДЕО)

Финландското участие в Руско-турската война от 1877-78 година не е многобройно и обикновено се представя като част от големия разказ за военната кампания на Балканите. Но помощта на финландската гвардия се оказва ключова в решаващи моменти от пътя към свободата на българския народ. В „Темата на NOVA” журналистът Николай Дойнов и операторът Росен Илиев тръгват към местата, които още носят спомени за битките, но и за хората, сражавали се далеч от родината си. Защото наред с руснаци, украинци, черногорци, сърби, румънци, български опълченци, финландците имат важна роля за положителния край на тази война, наречена Освободителна. Това е разказ за финландската гвардия.
 
Днес паметникът на руския император Александър Втори в самия център на финландската столица Хелзинки връща историята на Финландия към 19-ия век. След поредна кампания срещу Швеция в началото на века, Руската империя присъединява Великото финландско княжество, но като автономна територия. Запазени са законите на страната и шведския, като втори официален език.

„Темата на NOVA”: Оцелели от прахта (ВИДЕО)
 
Три години по-късно местни офицери създават Трети финландски стрелкови батальон или финландската гвардия, пряко подчинена на руския император. Първият ѝ командир е полковник Георг Рамзей, който след битката при Горни Дъбник е произведен в чин генерал-майор. Елитната военна част нараства постепенно, за да стане особено притегателна за мнозина обикновени финландци във времето около обявяването на Руско-турската война през 1877-ма. Специалистът по турска история Тони Аларанта обяснява, че мнозина млади мъже, основно работници и хора от селата се записват в гвардията. „Това са хора, които виждат в подобно начинание чудесна възможност за кариера и за друг, по-добър живот. Защото получават сигурна заплата. А освен това им се предоставя и добре изглеждаща униформа”, казва Аларанта.
 
По същото време дипломацията между Великите сили на Цариградската конференция и Лондонския протокол се проваля. Остава само един начин за уреждане съдбата на балканските народи или източния въпрос – в директен сблъсък.

През юни 1877 г. руската армия преминава Дунава при Свищов. Разгарът на лятото носи бойни успехи и освободени български градове, но и сериозни грешки на командването. А те костват хиляди човешки животи и на военни, и на цивилни българи. След опожарената от османлиите Стара Загора и избитите ѝ жители, идва кошмарът при Плевен. Силите на Осман паша са превърнали града в непревземаема крепост, а руските атаки една след друга завършват безславно. Дори присъствието на бойното поле на Александър Втори през септември не променя ситуацията. Загубите в човешка сила нарастват главоломно. Загиналите войници, набирани предимно от западните части на Русия – сега трябва спешно да бъдат заменени с нови попълнения от други райони на империята.
 
Под въздействието на пресата във Финландия, а и на официалната власт общественото мнение се променя – от скептично към положително за участие във войната. Агентите на финландската гвардия започват набирането на хора за военната кампания сред мъжете на наемния труд, тези без своя земя и без постоянен поминък. Резултатът – готови за включване във войната са 600 гвардейци и около 800 доброволци.
 
Пътят към Тампере, един от градовете, които изпращат доброволци към балканския фронт, добре илюстрира местата, от които идват от 17-годишни момчета до над 50-годишни мъже – селските стопанства от земеделските райони, трудното препитание през 19-ия век и постепенната индустриализация на страната. Работници от някогашната тъкачна фабрика „Финлейсън”, днес музей в Тампере, също се записват в армията. „Това е било повод за голяма гордост за финландците и е имало големи тържества, когато те са отпътували – и тук в Тампере. Освен това и вестниците са писали за това събитие“, разказва Райвио Веети от Музея на финландските работници.
 
От Хелзинки през севера на Руската империя, през земите на днешен Беларус и Полша, Украйна и Молдова, до Румъния и Букурещ, а накрая през Дунава – на Балканския фронт, финландската гвардия пристига през есента на 1877 г. Заедно с тях на плевенския плацдарм пристига опитният руски генерал Едуард Тотлебен, който вместо безплодни атаки – предпочита инженерно решение за превземането на града – троен обсаден обръч около укрепилия се Осман паша. Руснаци и румънци вече са хванали, като в подкова северните, източните и южни изходи. От София идват провизии, а там са и войските на друг турски командващ, Сюлейман паша, който може да се притече във всеки момент на помощ и да осуети руската блокада, с което би променил напълно хода на войната. Отрядът на генерал Йосиф Гурко, част от който е и финландската гвардия, поема задачата в бой с турските сили в западно направление да разсече връзката София – Плевен. Боят при Горни Дъбник започва на 24 октомври, сутринта.
 
В дневниците си финландците пишат: „ ...кавалерийската ни разузнавателна група видимо беше разярила предните турски постове на укрепленията, а над нас се изсипа град от куршуми и гранати. Но в тоя момент се разнесе гласът на капитана: „В атака напред, момчета!” ....после капитан Бремер се озърна и извика: „Къде са моите снайперисти?!” ….към седем и трийсет от турския укрепителен вал се вдигна бяло знаме. И стрелбата някак стихна. После съобщиха на капитана, че липсват тези и тези, а ротният командир добави: „Да, това бе истинска сеч!“.
 
На 10 декември Осман паша предава сабята си, след като е ранен при неуспешен опит да напусне с войниците си Плевен. Финландската преса пише по повод успехите при Горни и Долни Дъбник, и Телиш: “Сигурни сме, че и този път гвардейците ни ще защитят доброто име на финландския войник!“. Райвио Веети от Музея на финландските работници разказва: „Толкова голяма е била радостта във фабриката, че собствениците използвали специално осветление и фойерверки, за да почетат победите и превземането на Плевен”.
 
Какви обичаи донесли финландските войниците в Плевенско, какви спомени пазят и до днес наследниците им в Хелзинки и Тампере и как българско сираче, спасено от тяхната гвардия, става по-късно известен финландски военен диригент? Гледайте във видеото.