„Темата на NOVA”: Път през хаоса

Представете си, че науката вече да е открила отговори и решения, които тотално изместват познатите граници между живота и смъртта. Например – вируси могат да лекуват смъртоносни диагнози, вместо да ни разболяват. Или генни мутации убиват други генни мутации – за да спасят безнадеждно болни хора. Оказва се, че всичко това вече е възможно. В „Темата на NOVA” журналистът Деница Суруджийска и операторите Ангел Пешков и Георги Георгиев влизат в лабораториите на български учени, които разработват революционни методи за лечение и профилактика. Пробивите им в сферата на медицинската онкология и на имунологията вече имат международно признание и дават шанс за нов живот на пациенти с животозастрашаващи заболявания. Екипът на NOVA ще заведе зрителите и в света на компютърните симулации и наночастиците, които се оказват ключ към медицина от ново измерение.

Как молекулите на надеждата успяват да победят клетките на смъртта – разказва медицинският онколог д-р Георги Димитров. В края на 2025 г. д-р Димитров успешно полага изпитите на Европейската организация по медицинска онкология и се нарежда сред малцината специалисти с международно призната квалификация в областта. А заедно с уролога доц. Еленко Попов и с мултидисциплинарен екип правят пробив в лечението на пациенти с напреднал рак на простатата – заболяване, което всеки ден поразява между 8 и 9 мъже в България. Изследват 200 болни в напреднал стадий и откриват връзка между генни мутации и ефективността на съвременните прицелни или таргетни терапии. Според публикациите на чужди учени, това изследване поставя България на световната карта на прецизната онкология. „Когато видим, че има мутация в тези определени гени, ние знаем, че този вид лечение ще работи много-много добре, което включва удвояване на преживяемостта с това лечение. Това е нашата цел – да го забавим, заболяването да заспи, да бъде под контрол, както високото кръвно и диабета. Ние не може да ги излекуваме, но ние може да ги контролираме”, обяснява д-р Димитров.
 
„Не само вече се говори за продължителност на живота, но основен принцип е и качеството на живота – колкото е възможно по-малко отклоняване на пациента  от ежедневието му, от семейството му, от това, което е свикнал преди да се разболее”, казва доц. Еленко Попов от Клиниката по урология на УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ". Според доц. Попов, хирургичните намеси при онкологични диагнози също се променят драстично през последните години, като голяма част от болестите вече излизат от обсега на хирургията. И все пак, важно условие, за да се прилагат иновативни методи за лечение, е профилактиката, категоричен е урологът.
 
Сред пациентите на д-р Димитров и на доц. Попов е Борислав Калеев. Мъжът е диагностициран с карцином. Заболяването се е появило за първи път преди години, но след това се завърнало и било открито вече в напреднал стадий. С помощта на таргетна и имунотерапия лекарите успяват да се справят с рака само за няколко месеца. Въпреки тежката диагноза и рисковете, персонализираната терапия побеждава тумора и разсейките, а Борислав се връща към предишния си живот. Поддържащото лечение на пациента ще продължи още 2 години, но лекарите смятат, че след този период ще могат изцяло да спрат терапията му – нещо немислимо само допреди няколко години.
 
Все още трудни за вярване са и някои от най-новите разработки на учените в сферата на онкологията, казва д-р Георги Димитров. „В момента, освен, че има онкогенни вируси, науката намира и разработва онколитични. Тоест, ние използваме вируси с цел лечение на онкологичните заболявания. Дотам стигна науката. Да използваш вируси, да лекуваш онкологични заболявания. Или противотуморни ваксини. Не ваксини, които профилактират, а ваксини, които лекуват онкологичното заболяване. Или лекуват, или намаляват риска за възвръщане на заболяването след дефинитивното лечение”, обяснява онкологът.
 
Точно това е мисията и на имунолога проф. Милена Шиварова от Медицинския университет в София и нейния екип, който включва клинични имунолози, хематолози, физикохимици от клиники и университети от София, Варна и Плевен. Те правят първото по рода си в световен мащаб системно проучване на HLA молекулите, основните компоненти на имунната система, които й помагат да разпознае раковите клетки. „Когато настъпи някаква генетична мутация, която е отговорна за развитието на раковото заболяване, именно това са молекулите, които сигнализират на имунната система, че клетката е в беда и може да се стигне до развитие на рак”, разказва проф. Шиварова. Учените се фокусират върху група пациенти с миелополиферативни диагнози – ракови заболявания на кръвта, които най-често се дължат на генетични мутации. Оказва се, че познанието за HLA молекулите може да разкрие неподозирани зависимости и при рака на гърдата например, като помогне за разработването на персонализирани терапевтични ваксини. Пробивът според българските специалисти би спасил хиляди жени, диагностицирани със заболяването. Изследванията и симулации досега показват, че тези молекули могат да генерират успешен имунен отговор. Тоест, ако те се използват за ваксиниране – биха могли да имат терапевтичен ефект, защото стимулират имунната система, обясняват имунолозите.
 
Оказва се, че въпросните HLA молекули показват и друг път към медицината на бъдещето. Могат да насочват наночастици, които пък са специално разработени, за да унищожават тумори, разказва доц. Христо Колев от Института по катализ на Българската академия на науките. Доц. Колев е ръководител на българския екип, който заедно с учени от Словакия, Сърбия и Чехия разработва и изследва новия вид наночастици. Как те помогнат в борбата със смъртоносни диагнози? И може ли още един нов пробив на български лекари да спаси хиляди пациенти от повторна среща с рака?

Повече гледайте във видеото.