Външният министър: България подкрепя икономическите санкции срещу Москва, но не в енергийния сектор и за руския патриарх

България е сигнализирала, че не подкрепя някои от предложенията в подготвяния 21-ви пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. Това съобщи „Политико”, като се позова на дипломати. 

Сред основните акценти в предложения пакет са нови мерки срещу кораби, летища, пристанища и рафинерии, участващи в превоза и обработката на руски петрол. Включват се 24 организации и лица, свързани с износа на суровини.

Същевременно ЕК предлага замразяване на тавана на цените на петрола до януари 2027 г. Пакетът предвижда санкциониране на 34 физически лица и 47 организации. Санкциите са разделени на две линии – структурни и индивидуални, като в последните отново е предложено включването на руския патриарх Кирил. Името му не за първи път попада в списъка с предложения, като досега той беше опазван от Унгария и Виктор Орбан.

Не за първи път България има резерви и за енергийните доставчици, свързани с „Росатом” заради АЕЦ „Козлодуй”, както и заради „Лукойл”. Това остава червена линия за страната ни от дълго време, докато други държави, като Германия например, имат свои отделни възражения.

Санкциите срещу руския патриарх Кирил са символични и имат потенциала да бъдат контрапродуктивни, защото създават една среда, в която да се води антиевропейска пропаганда. Това коментира външният министър Велислава Петрова-Чамова относно позицията на страната ни за новия пакет от европейски мерки срещу Русия.

Външният министър потвърди, че България се противопоставя на включването на духовника в санкционния списък. Ограничаването на финансовите активи на патриарха би довело до твърдения, че „Европа се намесва в църковните дела”, аргументира се Петрова-Чамова. 

„Политико”: България не подкрепя някои от предложенията в 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия

Тя обърна внимание, че в момента пакетът се дискутира на ниво Европейски съюз, „така че много държави имат резерви” и той все още не е в последния си вариант.

Позицията на държавата е, че мерките трябва да оказват икономически последствия, „така че да се стигне до ситуация, в която продължаването на войната не е добро решение и да се седне на масата на преговорите”, допълни тя. Страната ни подкрепя санкции с икономически ефект, които „не ощетяват държавите членки повече, отколкото ощетяват държавата, която води войната”, категорична бе Петрова. Като пример за елементи, които България отхвърля, тя посочи такива, свързани с енергийната линия, „така че да се осигури така енергийната стабилност на страната”.

Темата за запалените дипломатически автомобили в Северна Македония също беше коментирана по време на изявлението. „Осъждаме този акт, който ясно показва, че когато езикът на омразата бива толериран в една държава, и не само толериран, а и утвърждаван на високо политическо ниво, се стига до такъв тип действия”, посочи външният министър.

България вече е представила позицията си пред съвет „Общи въпроси” в Брюксел, пред Съвета на Европа и пред ОССЕ във Виена. „Ние очакваме да разберем не само кой е извършителят, а какви са мотивите и какво ще бъде предприето от тяхна страна”, каза още тя относно комуникацията с властите в Скопие.

Попитана за двойните стандарти и липсата на присъди за проявите срещу българските клубове на фона на строгата система към хора с българско самосъзнание като Драги Каров, министърът отговори, че е „трудно да коментираме дейността на съдебна система в друга държава”. Тя обаче подчерта, че на дипломатическо ниво страната ни винаги поставя въпроса, че е „много важно такъв тип прояви да не бъдат оставяни безнаказани, защото те създават усещане, че първо няма правосъдие, второ то толерират такъв тип прояви и те не намират никакъв вид законова ответност”.

По повод посещението на украинския посланик във връзка с решение на Държавна агенция „Национална сигурност”, външният министър подчерта, че няма нищо нетипично в комуникацията. „В дипломатическата практика е абсолютно нормално представителите на различни дипломатически представителства да искат информация относно техни граждани”, обясни министърът и уточни, че от Министерството на външните работи не могат да коментират самите мотиви за решенията на ДАНС.

Велислава Петрова: България и Турция търсят нов тласък в енергетиката. Хакан Фидан: София и Анкара имат потенциал за много повече от един договор

Подробности вижте във видеото.