Щит за природата: Каква е ролята на защитените зони в борбата за околната среда

Защитените зони са основополагащ компонент за опазването на природата. Те представляват територии, в които числеността на животинските и растителните видове се поддържа чрез специални режими на управление и защита. Основна цел е и опазването на естествените екосистемни функции.

Тези области осигуряват устойчиво използване на природните ресурси в дългосрочен план. Под „устойчиво използване” разбираме не изключване на човешка дейност, а нейното съчетаване с нуждите на природата, така че действията на хората да не нарушават естествените процеси и да запазват условията за живот на видовете.

Защитените зони се класифицират посредством международни, регионални и национални рамки. На международно ниво съществува системата за класификация по Международния съюз за защита на природата (IUCN), която предлага различни нива на защита и управление според степента на човешко въздействие и целите на зоната. Според българския правен портал Lex у нас са определени следните видове защитени територии: резервати, национални и природни паркове, природни забележителности и други зони, определени със специален природозащитен режим.

Обявиха нови защитени територии в България по предложение на WWF (СНИМКИ)

Снимка: iStock

Законът за защитените територии и Законът за биологичното разнообразие създават правна рамка, според която се определят специфични цели за опазване на всяка защитена зона, които следва да бъдат разработени на базата на качествени научни данни и да са публично достъпни за обсъждане. Изпълнението им изисква участие на държавни институции, научни изследователи и неправителствени организации, както и механизми за сътрудничество между тях.

Защитените зони – основни пазители на биоразнообразието и екосистемите

Основна цел на защитените зони е опазването на биологичното разнообразие. Те осигуряват сигурни местообитания за огромно разнообразие от видове, включително редки, ендемични и застрашени, които без тези пространства биха имали значително ограничени възможности за оцеляване. Научни изследвания показват, че намаляването или отслабването на защитния режим на такива зони води до значителни спадове в разнообразието и числеността на видовете.

Едно от последните проучвания на зоните със специален статут в САЩ е на т.нар. PAD (от английски Protected Area Downgrading, Downsizing and Degazettement – отслабване, намаляване или отмяна на защитата на зони). Учените събират данни, цитирани от ScienceDirect, за разпределението и изобилието на организми и ги сравняват преди и след PAD събитията. Те установяват, че близо до места, където защитата е отслабена или премахната, изобилието на видове намалява с около 26% в радиус до 50 км, а общата численост на видовете може да намалее с над 32 на сто след промените. Тези ефекти са особено силни при организми, които живеят в близост до вода и при онези, които са чувствителни към човешкия натиск. Това означава, че когато зоните губят част от режима си на защита, животинските и растителните популации видимо намаляват числеността си.

Може ли Европа да съчетае политиката си за сигурност с опазването на природата?

Освен че поддържат биологично разнообразие, защитените зони предоставят екосистемни услуги, жизненоважни за човечеството. Сред тях са регулиране на климата чрез улавяне и съхранение на въглерод, осигуряването на чист въздух и вода чрез филтриращите функции на горите и влажните зони, както и поддържането на здрави почви, които предотвратяват ерозия и поддържат продуктивността на ландшафтите. Тези функции са особено важни във време на интензивни климатични промени, които увеличават честотата и силата на екстремни метеорологични явления. Тези условия стават рутина в последните години.

Замисляли ли сте се, че...?

Растенията в тези територии действат като „фабрики“ за кислород — чрез фотосинтезата те поглъщат въглероден диоксид и отпускат кислород, което допринася пряко за по‑чист въздух и регулиране на климатичните условия. Освен това, здравите растителни общности подобряват качеството на въздуха чрез улавяне на прахови частици и други замърсители, което има положителен ефект върху здравето на хората и животните. 

Българският принос

В България има ясно разграничение между защитени територии по националното законодателство и такива по мрежата Natura 2000. Докато защитените територии са с по-строги режими и по-широк природозащитен обхват, тя е насочена конкретно към опазването на застрашени видове и местообитания съгласно европейските директиви.

България е сред страните в Европейския съюз с най-голям дял защитени зони в националната си територия. Около 35.1% от площта на страната е част от Националната екологична мрежа, включваща национални защитени територии и зони по програмата. Този дял надхвърля средните европейски нива. Въпреки това, част от тези зони все още не са получили пълно юридическо оформление на местно ниво, което затруднява ефективното им управление и контрол на дейностите в тях. Според доклад на Сметната палата основна причина за затрудняването на развитието на защитени зони е липсата на ясно утвърдени и приложими режими, планове и правила, които да регулират дейностите в тях.

Различният натиск върху природните системи, като урбанизация, индустриално развитие, замърсяване и климатични промени, поставя реални предизвикателства пред защитените зони. Урбанизацията и незаконното строителство реалистично нарушават естествените местообитания, а замърсяването от отпадъци, нефтени разливи и други опасни вещества може да има дълготрайни негативни последици за почвите, водите и биологичните общности в тези зони.

„Гората стана мой дом“: Историята на италианка, която от над 20 години живее в амазонската джунгла

Законодателството предвижда ограничения за дейности в защитените зони от мрежата Natura 2000 с цел опазване на природата. Макар дейностите да не са автоматично забранени, се въвеждат режими, които ограничават инвестиции и проекти с негативно въздействие, като например ветрогенератори в миграционни коридори на птици. Собствениците и ползвателите на земи могат да бъдат задължени да променят практиките си, за да не застрашават защитени видове. Преди започване на потенциално рискови дейности се изисква оценка на въздействието, която може да доведе до промени или спиране на проектите.

На глобално и европейско ниво защитените зони са признати като незаменими елементи в усилията за справяне с мащабни екологични предизвикателства. Според European Environment Agency Европейската зелена сделка и стратегията за биологично разнообразие на ЕС поставят цели за защитата на поне 30% от сушата и морските територии до 2030 г., като част от усилията за спиране и обръщане на загубата на видове и местообитания. Подобни цели са включени и в глобалните рамки за опазване на природата, договорени под егидата на Конвенцията за биологичното разнообразие.