Бурчак и шафранка – непознатите култури, които променят земеделието ни

Също както овощарите, така и зърнопроизводителите търсят начини да се справят с климатичните промени, да подхранят почвата и да повишат добивите си. Отглеждането на алтернативни култури е начин да се намалят разходите, да се постигне биоразнообразие и да се подобри структурата на почвата, това коментира земеделският производител Мариела Йорданова в ефира на предаването „Събуди се”.

Тя е създала своеобразна жива лаборатория на полето край Кубрат, където съвместно с агрономи и експерти експериментално се отглеждат над десет напълно непознати у нас култури. Правят се почвени анализи и се следят резултатите. Едно от тези растения е бурчакът, който към момента в България се отглежда единствено там.

Малинопроизводителите у нас настояват за спешни мерки заради риск от водна криза

Протеиновата култура се отличава с много качества. Тя е бобово растение, чието предимство пред останалите е, че фиксира атмосферния азот, топлолюбива е, изключително сухоустойчива и понася лоши и солени почви, обяснява Йорданова.

Бурчакът е подходящ за храна на животни, но носи и редица други ползи в селското стопанство. Той е идеален предшественик за всички житни култури, тъй като изчиства почвите и може да доведе до икономия при следващата сеитба чрез спестяване на предсеитбеното торене, допълва стопанката. По думите ѝ именно промените в климата са причината за насочването към този тип земеделие.

Макар и в експериментална фаза, вече е установено, че освен да обогатява земята, бурчакът дава като икономически резултат и повишаване на добивите на засятите след него зърнени култури. Земеделският стопанин може да спечели от растението, ако го включи в тревна смеска, като междинна или покривна култура, защото печалбата ще дойде от липсата на разходи за минерални торове, пояснява Мариела Йорданова.

Друго екзотично и единствено по рода си за нашите ширини насаждение на това поле е шафранката. Тя е медоносна и маслодайна култура, която намира широко приложение във фармацията и в хранително-вкусовата промишленост.

Към момента обаче в България няма база за преработка на тези експериментални култури, а интересът към тях е все още слаб. Земеделският производител признава, че не е оптимист за бързото им навлизане, тъй като страната ни не може да отговори с нужните количества семепроизводство. Според нея ще трябва да минат поне два-три цикъла, за да се произведат достатъчно семена.

Основната полза от бъдещото им навлизане в земеделието обаче е екологична, тъй като тези алтернативни култури не генерират парникови газове.

Повече гледайте във видеото.