Уелската певица Бони Тайлър почина на 9 юли. Нейното име обаче остава огромна и незаличима следа в музиката с характерния си дрезгав и силен глас, който няма как да бъде объркан с друг. С нежното си и магнетично присъствие на екран и с една от най-великите песни в саундрака, който събира всички епохи и жанрове - Total Eclipse of the Heart. Каква обаче е историята на песента и защо е определяна като най-драматичната, писано някога, разказва "Би Би Си".

Един летен ден през 1982 г. канадският вокалист Рори Дод получава покана да се яви в звукозаписното студио Power Station в Ню Йорк, за да запише беквокали към песен, написана и продуцирана от неговия колега и приятел Джим Стайнман за уелската певица Бони Тайлър. Когато чува финалния микс на парчето, Дод възкликва: „Господи!“.

Песента е Total Eclipse of the Heart. Издадена през февруари 1983 г., тази готическа поп балада се превръща в безпрецедентен международен хит, който разширява границите на мелодраматичността в поп музиката. Тя оглавява британската класация, измествайки Billie Jean на Майкъл Джексън, постига още по-голям успех в САЩ и достига първото място в класациите на редица държави. За Бони Тайлър това е неочакван обрат, тъй като кариерата ѝ е в застой след хита It's a Heartache от 1977 г.

Впечатлена от работата на Джим Стайнман по легендарния албум на Meat Loaf – Bat Out of Hell (1977), Тайлър моли звукозаписната си компания CBS Records да го привлече за следващия ѝ албум. „Тогава звукозаписната компания смяташе, че съм луда“, разказва тя пред BBC. „Нито за миг не вярваха, че това ще проработи“. Стайнман обаче приема предложението, защото вижда неизползван потенциал в гласа на Тайлър, който сравнява по своята дрезгава сила с този на Джанис Джоплин. Самият той описва Total Eclipse of the Heart като песен за мрачната, обсебваща страна на любовта и като „екзорсизъм, на който можеш да танцуваш“.

Днес песента се смята за една от най-емблематичните пауър балади в историята на музиката. Тя неизменно присъства в класациите на най-великите балади редом с класики като Alon“ на Heart, Faithfull“ на Journey и I Want to Know What Love Is на Foreigner. Причината е лесна за разбиране – оригиналната албумна версия е седемминутна експлозия от драматизъм и емоция. Рори Дод, който изпълнява запомнящите се вокали с думите „turn around“, описва съчетанието между своя лиричен тенор и мощния дрезгав глас на Тайлър като „Красавицата и Звяра“, но с разменени роли.

Но дали Total Eclipse of the Heart наистина е пауър балада? Терминът обикновено се използва за описание на поджанр в рока и глем метъла, популярен през 80-те години – бавни песни, които постепенно достигат музикални, вокални и емоционални върхове, подплатени с мощни китарни рифове и гръмотевични барабани.

С течение на времето обаче определението започва да се използва и за песни извън рок музиката. В класацията на The Telegraph за 21-те най-добри пауър балади например присъства Nothing Compares 2 U на Шиниъд О'Конър. В списъка на Smooth Radio е включена I Have Nothing на Уитни Хюстън, а в публикация за BBC Culture Ник Ливайн определя изпълнението на I Will Always Love You на Хюстън като „върховната пауър балада“.

Определянето на силните емоционални балади като пауър балади понякога предизвиква недоволството на музикални и културни критици, но това до голяма степен се дължи на неясния произход на самия термин. Експертът по пауър баладите и изследовател Дейвид Мецър посочва, че изразът се използва още през 1970 г. в списание Billboard, когато описва музиката на Том Джоунс и Енгелберт Хъмпърдинг, и никога не е бил запазен единствено за рок музиката.

Снимка: Бони Тайлър с ордена на Ордена на Британската империя, 1 февруари 2з23 г., Уиндзор, Англия, Getty Images

Преди излизането на Total Eclipse of the Heart, рок ориентираните пауър балади вече присъстват в британските класации, но все още не доминират в тях. В началото на 80-те години само няколко подобни песни успяват да влязат в Топ 10, сред които Babe на Styx (1980, достига №6), Keep On Loving You на REO Speedwagon (1981, №7), In the Air Tonight на Фил Колинс (1981, №2), Hard to Say I'm Sorry на Chicago (1982, №4) и Africa на Toto (1983, №3).

Хитът Woman in Love на Барбра Стрейзънд, който оглавява класациите през 1980 г., също се доближава до стилистиката на пауър баладата, но според критиците не притежава достатъчно силно постепенно емоционално и музикално надграждане. Това означава, че Total Eclipse of the Heart, която достига първото място в британската класация на 12 март 1983 г., може да бъде определена като първата рок пауър балада, оглавила британските музикални класации през 80-те години.

Въпреки това определянето на песента като пауър балада изглежда недостатъчно. По отношение на изпълнение, драматизъм и дързост тя засенчва всички споменати дотук песни, които са били в класациите преди и след излизането ѝ. Докато повечето пауър балади следват сравнително линейна схема на постепенно надграждане, Дейвид Мецър обръща внимание на „внезапните хармонични обрати“ в Total Eclipse of the Heart. „Епични по своята продължителност, форма и емоционален заряд, композициите създават собствен тип музикално и емоционално величие. Те надхвърлят рамките на категорията пауър балада“, казва той пред BBC.

Том Брехан от Stereogum също смята, че терминът пауър балада не описва адекватно Total Eclipse of the Heart, макар и само защото думата „мощ“ просто не е достатъчно мощна.

Хората, участвали в създаването на песента, също признават ограниченията на определението пауър балада.

„Едно е да направиш голяма пауър балада, но песните, които Джим пишеше, имаха нещо уникално“, казва басистът Стив Бъслоу пред BBC.

Звукорежисьорът Джон Янсен е на същото мнение, определяйки песента като „по-ексцентрична“ от по-комерсиалните пауър балади на епохата.

„Не знам как да я опиша. Просто обожавам да я пея!“, казва Бони Тайлър.

Снимка: Getty Images

Според архивите на Newspapers.com песента никога не е била определяна от тогавашната преса като пауър балада, за разлика от музиката на Journey, Foreigner или Night Ranger. Това определение ѝ е дадено години по-късно – вероятно като опит да бъде обяснено нещо трудно за категоризиране.

Може би просто няма по-подходящ термин, ако приемем, че повечето музикални категории неизбежно опростяват нещата. Но има сериозни основания да се говори за уникалността на тази песен.

Д-р Фрея Джарман от катедрата по музика в Университета в Ливърпул казва пред BBC, че песента „ясно се откроява сред типичното звучене на радиото в началото на 80-те години, но не се появява от нищото. Тя представлява кулминацията на няколко различни музикални влияния, които се срещат в една песен по начин, който я прави изключително отличителна."

Сред тези влияния Джарман посочва и прогресивния рок, известен със своите епизодични и сложни песенни структури.

Освен това песента носи силното влияние на любовта на Джим Сайнман към грандиозните оркестрации на Рихард Вагнер, както и към симфоничната, изпълнена с реверберация продукция на Фил Спектър.

„Кара те да се чувстваш като северен воин насред виелица“, казва Янсен, спомняйки си как заедно със звукорежисьора Нийл Дорфсман използвали ехтящите стълбища на студиото Power Station, за да постигнат максимален естествен реверберационен ефект.

Сайнман черпи вдъхновение и от собствения си опит в музикалния театър, като използва мелодията на песента от изоставена музикална адаптация на „Носферату“, по която е работил.

Именно тази вродена театралност превръща Total Eclipse of the Heart в толкова значим момент в историята на поп музиката. Освен композициите на Сайнман за Meat Loaf трудно могат да бъдат посочени други толкова успешни песни със сходен мащаб. Може би най-близкият пример е Bohemian Rhapsody на Queen (1975), чиято оперна драматичност напомня за вагнеровата разточителност на Total Eclipse of the Heart.

Именно тази театралност обаче често превръща Сайнман в мишена на музикалните критици.

В рецензия за албума Faster than the Speed of Night (1983), продуциран от Сайнман, рок критикът Тревър Дан го обвинява в липса на финес и пише в Sunday Telegraph, че „Бони трябва да бъде заведена на концерт на Джони Мичъл".

The Guardian определя албума като „забавна, леко кичозна любопитност“.

Въпреки това албумът достига първото място в класациите. Сред най-силните му песни са едноименната Faster than the Speed of Night и впечатляващата кавър версия на Have You Ever Seen the Rain? на Creedence Clearwater Revival.

След смъртта на Джим Сайнман на 19 април 2021 г. музикалният свят отдава почит на огромното му влияние.

„Толкова велики песни. Толкова велик автор“, написа в X (тогава Twitter) авторката на песни Даян Уорън, чиито пауър балади за Шер, Селин Дион и Aerosmith доминират в края на 80-те и през 90-те години.

Селин Дион, която записва композицията му It's All Coming Back to Me Now, го нарича „музикален гений“.

Бони Тайлър си спомня, че след втория си албум с него – Secret Dreams and Forbidden Fire (1986) – „хората започнаха да ми изпращат песни и веднага се усещаше, че се опитват да копират стила на Джим. Но просто не се получаваше".

Последователите

След успеха на Total Eclipse of the Heart пауър баладите започват да присъстват значително по-често в британските класации, макар малко от тях да достигнат драматичните висоти на Сайнман.

През следващите години първото място оглавяват песни като:

I Want to Know What Love Is – Foreigner (1985);
China in Your Hand – T'Pau (1987);
Nothing's Gonna Stop Us Now – Starship (1987);
First Time – Robin Beck (1988).

Дали огромният успех на Сайнман и Тайлър не е събудил апетита на публиката към още по-мащабни и драматични песни?

Влиянието на Сайнман може да бъде чуто и в по-съвременни пауър балади като Battlefield на Джордин Спаркс, Hold My Hand на Лейди Гага и Drivers Licence на Оливия Родриго.

„Той има и по-широк принос – помогна силната емоционалност да намери своето място в популярната музика“, казва Джарман. Според нея Сайнман проправя път и за песни като Nothing Else Matters на Metallica, Wind of Change на Scorpions и How You Remind Me на Nickelback.

„Не става дума за пряка линия на влияние и той не е единственият фактор, но според мен е ключова фигура в съчетаването на емоционалността и рока", допълвя Джарман.

Песен, която отказва да остарее

„Страхотно е, че тази песен сякаш отказва да си отиде. Хората продължават да я използват!“, казва Стив Бъслоу.

Каквато и категория да ѝ бъде поставена, Total Eclipse of the Heart продължава да живее и десетилетия след излизането си.

През 1995 г. британската певица и бъдеща участничка в „Евровизия“ Ники Френч постига успех с денс версия на песента. Тя смята, че човек спокойно може да обича и двете версии. „Ако ти се танцува из стаята – пускаш моята. Ако искаш просто да седиш и да се потопиш в цялата ѝ велика драматичност – избираш тази на Бони“, казва тя пред BBC.

Песента звучи и в сериала Glee, използвана е в множество реклами и много други.

Въпреки всичко именно оригиналният запис остава най-дълбоко запечатан в общественото съзнание. 

В крайна сметка именно съчетанието между епичното композиторско майсторство на Джим Сайнман и неукротимия, дрезгав глас на Бони Тайлър продължава да пленява поколения слушатели. Total Eclipse of the Heart надхвърля границите на понятието пауър балада още преди самият жанр да се е утвърдил като доминиращ музикален стил.

„Не мога да се сетя за друга песен от онова време, която да въздейства толкова силно“, казва Рори Дод пред BBC. „Това беше напълно различна концепция за песен. Това е история, театър – и проработи!“