България няма да се включи в антидрон инициативата на НАТО

България няма да участва в антидрон инициативата на НАТО, тъй като страната вече работи по сходен проект в рамките на Европейския съюз. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на парламентарния контрол.

Основният аргумент на военното ведомство е, че включването в проекти с припокриващи се цели би довело до разпиляване на ограничения финансов ресурс за отбрана, без да осигури достатъчно допълнителни способности.

ЕК предлага пет общи отбранителни проекта, България ще участва в два от тях

„Това дублиране не носи кой знае колко добавена стойност, ако ние участваме във всички възможни проекти. Трябва да подхождаме балансирано - според нашите способности и възможности и там, където наистина можем да реализираме“, обясни Стоянов.

Като пример министърът посочи инициативите в областта на стратегическия въздушен транспорт. България вече заплаща ежегодно достъп до транспортни способности със самолети C-17 и според него няма основание автоматично да се присъединява към всеки нов проект със сходна функция.

Стоянов даде пример и с използването на безпилотни летателни апарати за наблюдение. Страната вече участва в проект на НАТО, чрез който получава разузнавателна информация от безпилотни системи в реално време.

Министерството на отбраната ще продължи да следи всички нови инициативи на съюзниците. България ще се присъединява към тях, когато военната експертиза прецени, че участието е необходимо и когато е осигурено необходимото финансиране, увери Стоянов.

На този фон Европейският съюз поставя акцент върху значително увеличаване на собственото производство на дронове и ракети. Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс заяви, че европейската отбранителна индустрия трябва да ускори темповете на производство и внедряването на нови технологии.

Европа стартира военни проекти за дронове и отбрана във въздуха

Кубилюс участва в първата среща между представители на отбранителната индустрия на ЕС и Украйна, насочена към съвместно производство и по-бързо въвеждане на нови разработки.

По данните, представени от еврокомисаря, в Европа в момента се произвеждат около 1,5 млн. дрона годишно, докато руското производство достига приблизително 10 млн. Той посочи още, че Русия произвежда около 1700 ракети годишно.

Според Кубилюс сътрудничеството между европейските и украинските военни производители трябва да помогне за съкращаване на времето между разработването на нови технологии и реалното им използване.

Еврокомисарят предупреди и за увеличаване на руските провокации, като подчерта необходимостта Европа да разполага с достатъчно способности за противодействие. Същевременно той заяви, че усилията за прекратяване на войната в Украйна продължават.