Снимка: iStock
Националният пакт за четене предлага конкретни мерки
58% от българските 15-годишни не достигат базово ниво на читателска грамотност. Това не са просто пропуски в образованието, а сериозни житейски дефицити.
Вал Стоева, председател на фондациите „Четене“ и „Детски книги“, каза в предаването „Социална мрежа“ на NOVA NEWS, че според данните на PISA тези деца не могат да извлекат и анализират информация, така че да вземат информирани решения, като например дали да вземат заем, за да си купят кола, дали ще им стигне горивото от точка А до точка Б и т.н.
„Изследването измерва житейските умения, които помагат на всеки от нас да функционира нормално, да има достойна професия, да води достоен начин на живот и същевременно да развива средата, в която живее. Нашите решения не са само наши решения, те оказват влияние върху всички около нас. Ако нямат добре развити умения за четене, това показва, че тези млади хора трудно биха могли да развиват средата, в която живеят, защото ще очакват да се случи нещо тук и сега, според техните лични изисквания и нужди, без да се съобразяват, че те са част от една по-голяма екосистема“, каза Стоева.
По думите ѝ изследването показва като проблем липсата на знания как функционира светът около тях, липсата на емоционална интелигентност, на възможността да си дадат сметка, че не са единствени, а са част от по-голяма общност.
Според Вал Стоева четенето започва още преди училище, а именно, когато възрастните започнат да четат на малките деца. „Колкото по-рано започнем да инвестираме в развитието на знанията на детето, в общуването с него, толкова това му дава по-голямо предимство и го прави по-адаптивно и му позволява да види между редовете повече нюанси“, уточни тя.
Целия разговор чуйте във видеото.
Редактор: Цвета ЛазарковаПоследвайте ни