Димитър Лилков, старши изследовател в от Центъра за европейски изследвания „Мартенс", коментира речта на Урсула фон дер Лайен
По-реалистичен подход към икономиката, по-малко административна тежест за бизнеса, развитие на европейски капацитет в областта на изкуствения интелект, нови механизми за сигурност и по-тясно сътрудничество с Канада. Това са сред акцентите в днешното обръщение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към евродепутатите.
Според Димитър Лилков, старши изследовател в от Центъра за европейски изследвания „Мартенс", в речта се откроява една основна тенденция – стремеж към повече реализъм при определянето на европейските приоритети.
„Не си говорим идеалистично по въпроси, свързани с климат и околна среда. Говорим за енергетика, енергийни нужди, за капацитети“, коментира Лилков в предаването „Пресечна точка“.
По думите му същият подход се вижда и в начина, по който Европейският съюз разглежда изкуствения интелект.
„Трябва да имаме собствени капацитети, трябва Европа да си има своя собствена индустриална стратегия как да приложи изкуствения интелект“, посочи той.
Лилков подчерта и необходимостта от по-сериозен европейски отговор на икономическите отношения с Китай.
„Китай вкарва в Европа огромно количество стоки и услуги, докато китайците остават затворени за нас и нашите европейски фирми“, каза той.
Лилков определи последната година като период на сериозно влошаване на средата за сигурност в Европа. Той изброи редица инциденти и заплахи.
„Започнаха да се взривяват складове на наша територия. Започнаха палежи, започнаха дронове да се опитват да ударят нашите летища. GPS-ът за смущаване на полети, също на инфраструктура, прекъсване на подводни кабели, атаки също кибер инфраструктура. Ние сме под атака и е ясно кой ни атакува", поясни Лилков.
Той постави акцент и върху необходимостта Европа да развива собствен капацитет за колективна отбрана.
Един от акцентите в речта на Фон дер Лайен е задълбочаването на отношенията между Европейския съюз и Канада. По време на посещението си в Европейския парламент канадският премиер Марк Карни също говори за отношенията между двете страни.
Според Лилков все още няма конкретни измерения на идеята за нов тип сътрудничество, но има политическа воля да бъде търсен такъв модел.
„За момента няма такъв статут на асоциирано членство. Няма такива страни. Има страни, с които се преговаря. Но не пречи да се опита нещо ново с канадците. Явно има политическа воля за това“, коментира той.
По думите му отношенията между Канада и САЩ създават допълнителен контекст за възможно задълбочаване на връзките между Отава и Брюксел.
„Ако Европа успее да привлече търговия, обмен на хора, индустриални ресурси, енергийни ресурси от Канада, това ще бъде невероятно голям пробив“, каза Лилков.
Той допълни, че Канада има важно значение и от геополитическа гледна точка.
Въпросът за бъдещото партньорство между ЕС и Канада не се изчерпва с икономиката. Според Лилков двете страни вече си сътрудничат в сферата на отбраната.
„Със сигурност по отношение на отбраната ние вече си сътрудничим. Канада ще бъде единствената страна извън географския ареал на Европа, която допринася финансово и за механизма SAFE“, посочи той.
По думите му чрез механизма европейските държави получават достъп до средства и кредити за капацитет и военна техника, като сред тях е и България.
„Така че Канада вече е включена в нашите планове за бъдещата отбрана“, каза Лилков.
Той подчерта и значението на канадския технологичен и военен капацитет.
„Канада е една от водещите държави в НАТО, така че не трябва да ги подценяваме“, коментира Лилков.
Според него допълнителното улесняване на обмена на капитали, хора и експерти би създало още възможности за отношенията между Европа и Канада.
Целия разговор гледайте във видеото.
Редактор: Габриела ПавловаПоследвайте ни