Йотова след КСНС: Налице са сериозни предизвикателства в защитата на критичната инфраструктура

Проведе се заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Илияна Йотова, посветено на рисковете и заплахите за морската сигурност и критичната инфраструктура на България на фона на войната в Украйна.

След неговия край президентът Илияна Йотова представи становището и предложенията, приети след извънредното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Темата на срещата беше „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.

„Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличава заплахите за критичната инфраструктура на България, намираща се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната“, каза президентът.

Президентът Илияна Йотова свиква КСНС

Държавният глава подчерта, че войната на Русия срещу Украйна е довела до сериозно влошаване на средата за сигурност в Черноморския регион. Именно в този контекст членовете на КСНС са разгледали последните инциденти в Черно море и потенциалните рискове за България.

„Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна и с оглед на възникналите през последните дни инциденти в Черно море“, заяви Йотова.

По думите на президента по време на заседанието е била констатирана ескалация на военните действия между Русия и Украйна, която създава все по-сериозни рискове за корабоплаването и сигурността в Черноморския регион.

„Тя застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион“, посочи държавният глава.

Според обсъденото на КСНС се наблюдава тенденция към увеличаване на атаките с въздушни и морски дронове срещу търговски плавателни съдове. Последиците вече не се ограничават единствено до преките поражения върху корабите.

„Налице е тенденция за нарастване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот. Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване“, заяви Йотова.

Участниците в заседанието са постигнали съгласие и че развитието на безпилотните технологии увеличава рисковете не само за обектите по Черноморието. Използването на по-голям брой, по-модерни и по-далекобойни системи създава потенциална заплаха за стратегически обекти на територията на цялата страна.

На заседанието е била обсъдена и сигурността на стратегически обекти от българската отбранителна индустрия. Според представеното след КСНС страната е изправена пред сериозни предизвикателства при осигуряването на физическата защита на критичната си инфраструктура.

КСНС е обсъдил и по-широкия контекст на войната. Според представеното от президента становище настоящите заплахи за морската сигурност и стратегическата инфраструктура са пряко свързани с невъзможността до момента конфликтът в Украйна да бъде разрешен по дипломатически път.

„Отчетено беше, че настоящите рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията“, каза държавният глава.

По време на заседанието е постигнато съгласие да продължи изпълнението на вече приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на тези рискове. Наред с това е установена необходимост от анализ на действащото законодателство и евентуални промени, които да улеснят прилагането на мерките.

Йотова уточни, че предложенията на КСНС към изпълнителната и законодателната власт са получили необходимото по закон мнозинство, въпреки че представителите на три парламентарни групи са гласували против.

„Тези предложения бяха приети с три четвърти мнозинство, така както изисква законът, като представителите на три политически групи, на три парламентарни групи бяха против“, обясни президентът.

Едно от приетите предложения е свързано пряко с последните атаки срещу търговски кораби в Черно море. Съветът ги определя като грубо нарушение на международното морско право и настоява да бъде установено кой стои зад тях.

„Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите на търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите. След приключване на проверката изпълнителната власт да уведоми обществото за резултатите“, заяви Йотова.

Сред предложенията е и България да участва активно в дипломатическите усилия за прекратяване на войната. „Най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес“, заяви президентът.

Наред с дипломатическите усилия КСНС предлага да продължи изпълнението на вече предприетите от правителството мерки срещу установените рискове и заплахи.

Част от предложенията са насочени конкретно към подобряване на способностите на страната за наблюдение и противодействие на потенциални атаки.

КСНС предлага да бъдат засилени мерките за морска осведоменост чрез използването на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение. Съветът настоява и за ускоряване на модернизацията на Въоръжените сили, включително чрез придобиването на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие. Тези действия трябва да се осъществяват в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.

Последната група предложения е свързана с нормативната уредба. Според КСНС правителството трябва да анализира действащите правила и при необходимост да предложи на Народното събрание законодателни промени.

Целта е да бъдат подпомогнати мерките за физическа защита на стратегическите обекти в страната и да се повиши способността на държавата да гарантира сигурността в морското си пространство.

„Изпълнителната власт да анализира и предложи на вниманието на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната“, гласи последното от представените предложения след заседанието на КСНС.

На „Дондуков“ 2 пристигнаха представители на парламентарните сили, правителството и службите за сигурност. Преди началото на разговорите участниците се подредиха за традиционната протоколна снимка, след което влязоха в залата за заседанието, което е закрито за медиите.

То беше свикано след атаката срещу два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Темата е „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов излезе от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност и заяви, че участниците не са постигнали съгласие по предложеното становище. Той обясни, че не може да подкрепи проекта на президентската институция, тъй като според него в документа се разглеждат последиците от ситуацията в Черно море, но не и причините за нея.

„Решение очевидно няма да бъде взето. Имаше, разбира се, предложение за становище от страна на президентската институция, което аз няма как да подкрепя, защото в него има много неща, които будят повече въпроси, отколкото отговори. В цялото становище на госпожа Йотова, което беше предложено за обсъждане и около което поне към настоящия момент не стигнахме до общо решение, се говори за последиците, но не се говори за причините за този момент, заради който беше свикан Консултативният съвет“, заяви Костадинов.

Лидерът на „Възраждане“ коментира и атаките срещу двата търговски кораба в Черно море, заради които беше свикан КСНС. Според него съществува риск подобни инциденти да се повторят с развитието на войната.

„Има ударени кораби в Черно море. За съжаление, ще продължава да има такива и аз имам много сериозни опасения, потвърдени и от други присъстващи на съвета, че конфликтът ще се интензифицира и ще има и други подобни инциденти, да ги наречем. Ние няма как при всеки един подобен случай да правим Консултативен съвет по национална сигурност“, каза той.

Костадинов изрази мнение, че предизборната обстановка е повлияла върху свикването на заседанието. По думите му въпреки резервите си е присъствал на КСНС „от държавническа позиция“.

Едно от основните възражения на Костадинов е било срещу записаното в предложения проект за активно участие на България в процеса за постигане на мир. Според него тази цел противоречи на досегашните действия на страната спрямо Русия.

„В този документ, който беше предложен, беше заявено, че България трябва да участва активно в процеса за постигане на мир. Аз зададох един въпрос - как, след като България само преди три седмици, в лицето на самата госпожа Йотова, подкрепи декларация за осъждане действията на Руската федерация? Как, след като в момента България участва в обсъждането на следващия пакет санкции на ЕС срещу Русия?“, заяви Костадинов.

Той обвърза позицията си и с продължаващия износ на оръжие от България и настоя страната да се стреми към ролята на посредник между Москва и Киев.

„Когато България не е в ролята на посредник, а в ролята на подстрекател, когато България води политика, която очевидно фалира в момента, защото ние и в момента изнасяме оръжие за стотици милиони евро - сега, в този миг, изнасяме оръжие, не е спрян въобще износът = как може България да говори за постигане на мир, при условие че ние подстрекаваме войната? Това е чудовищно лицемерие. И точно поради тази причина нямаше как да подкрепя това предложение“, каза лидерът на „Възраждане“.

По думите на Костадинов по време на заседанието е било обсъждано и предложение България да отправи позиция към Русия във връзка с военни действия в българската изключителна икономическа зона в Черно море.

Той цитира обсъжданата формулировка като призив България „да поиска от Русия да прекрати и да не извършва военни или други нападателни действия в изключителната икономическа зона на България в Черно море“.

Костадинов заяви още, че според предоставената на участниците в КСНС информация към момента няма окончателни данни за произхода на дроновете, поразили двата кораба.

Лидерът на „Възраждане“ коментира и твърдението на украинския президент Володимир Зеленски, че произходът на дроновете е бил установен съвместно с българските служби. Костадинов го оспори, позовавайки се на информацията, която по думите му е получил по време на КСНС. „Зададох специален въпрос. Нашите служби са поискали информация. Такъв отговор все още нямат. Ще получат, но все още нямат“, заяви той.

Костадинов отправи и обвинение към Зеленски, че „лъже“, като изрази предположение, че подобни изявления могат да имат отношение към предизборната ситуация в България. Това твърдение е политическа оценка на лидера на „Възраждане“.

Според него България не води самостоятелна политика по отношение на войната и сигурността в Черно море. Той посочи още, че по време на закритата част на заседанието е била представена чувствителна информация, която не може да разкрие публично.

„Имаше и други неща, които бяха казани, няма как да ги споделя, но те са доста притеснителни по отношение на нашата готовност за наблюдение, отбрана и така нататък. Всичко това, честно казано, говори изключително лошо за политиката, водена от българските правителства през последните години. Като казвам години, имам предвид повече от 10 години. На практика тази политика на васалитет, вместо суверенитет, фалира. И това го виждаме в момента. Изключително съм притеснен за бъдещето на нашата страна“, заключи лидерът на „Възраждане“.

КСНС се ръководи от държавния глава. В него участват председателят на Народното събрание, министър-председателят, министрите на отбраната, вътрешните работи, външните работи и финансите, ръководители на ключови служби и структури за сигурност, началникът на отбраната, както и по един представител от всяка парламентарна група. 

След часове на обсъждане, към 17 часа първи от заседанието излязоха зам.-министърът на финансите Людмила Петкова, както и шефът на ДАР Антоан Гечев.

Припомняме, че до свикването на КСНС се стигна, след като на 6 октомври два търговски кораба бяха атакувани с дронове на около 70 морски мили, или 130-150 километра, от българския бряг, източно от нос Свети Атанас и Бяла. Единият плавателен съд, който беше под флага на Того, получи тежки структурни повреди и потъна. Вторият, плаващ под флага на Палау, беше обхванат от пожар.

Екипажът на потъналия кораб остана в неизвестност. Българският ро-ро кораб DIOSCURIA, който се намирал в района, забелязал взрива и се насочил към мястото. Там били открити обърната лодка, три преобърнати спасителни плота и жилетки, но не и хора. В издирването бяха включени сили и средства на Военноморските и Военновъздушните сили, включително два хеликоптера и самолет Су-25.

Всички 18 души от екипажа на втория кораб бяха спасени. Двама моряци бяха ранени, като единият - индийски гражданин - беше приет във Военноморската болница във Варна в тежко състояние с изгаряния. Капитанът на кораба, турски гражданин, получи травми по главата, гърдите и левия крак, но след оказана медицинска помощ беше освободен.

След атаките премиерът Румен Радев свика извънредна среща с представители на министерствата на отбраната, вътрешните работи, транспорта и околната среда, президентската институция и службите за сигурност. Той определи случилото се като „абсолютно недопустима атака“ в българската изключителна икономическа зона и „грубо погазване на международното право“. Радев предупреди, че продължаването на войната разширява географския ѝ обхват и увеличава рисковете за сигурността и гражданското корабоплаване.

Снимка: Президентство

Произходът на дроновете не беше установен непосредствено след нападението. Премиерът заяви, че на този етап не може да се каже със сигурност от коя държава са апаратите. България информира за инцидента Европейската комисия и Европейския съвет, а въпросът беше поставен и пред НАТО.

Паралелно властите започнаха да наблюдават и друг рисков плавателен съд - кораб, ударен още през август, който остана на дрейф без екипаж и с отказала система за управление. Военновъздушните сили извършиха наблюдение от въздуха, а институциите обявиха готовност за реакция, ако плавателният съд се насочи към българския бряг. Следеше се и за евентуално замърсяване на морската среда вследствие на атаките.

ВСИЧКО ЗА АТАКАТА С ДРОНОВЕ В ЧЕРНО МОРЕ ЧЕТЕТЕ ТУК