Вариантите за съдбата му са два - да бъде разрушен и построен наново, или да бъде направен ремонт

С приемането на генералния план за развитие на столичния аеропорт ще стане ясно каква ще бъде съдбата на стария Терминал 1. В Новините вече ви разказахме, че вариантите са два - да бъде разрушен и построен наново, или само да бъде направен основен ремонт. 

 

1937-ма: указ на цар Борис III отрежда земите за летище. Построена е приемна за пътниците.

 

Първата сграда на летището е заменена от нова сграда, която пази своите тайни от времето на войната, когато е и построена. Скрита от очите на пътниците е поръчаната от близкия до Адолф Хитлер и единствен носещ титлата райхсмаршал - главнокомандващ немските военновъздушни сили Луфтвафе - Херман Гьоринг, забележителна дървена зала. 

 

„Тук се виждат и орлите, които са знакът на германските военновъздушни сили, на Луфтвафе тогава. Много солидно е правено всичко, много солидно, толкова години, от средата на 40-те години, не е мръднало нищо”, обясни Ростислав Бъчваров, ръководител на Летищния оперативен център.

 

Прекрасни дърворезби, стъклени полилеи, масивни греди и уникални орли, надвиснали над всяка врата.

 

„Долу под краката-ноктите на орлите е имало пречупения кръст, както си е емблемата на Луфтвафе. Само пречупеният кръст е премахнат, всичко останало си е запазено абсолютно автентично”, обясни още Бъчваров. 

 

Това, което вече няма обаче е терасата за посрещачи и изпращачи от 80-те години.

 

„И директно се гледаха перонът и пистите. Но при първите тогава терористични атаки по света, с цел сигурност се затвориха”, обясни още Бъчваров.

 

Освен по света и у нас  група младежи рискуват всичко, за да отвлекат самолет до Австрия, а България и до днес остава единствената държава, изгасила тока на цял град, в случая Варна, за да спаси пътниците.

 

„Имаше интересни моменти, когато пътниците, които заминаваха и излизаха отдолу от изхода и се качваха в автобусите, отгоре изпращачи във вид на букети, валута и разни други неща и с цел сигурност, се затвориха тези тераси”, разказа Ростислав Бъчваров. 

 

Малко летища в Европа обаче са запазили части от стария си облик. Модерното е вплетено с миналото. Масивни полилеи от ковано желязо. Стенни пана с мозайки, изобразяващи картите на България и следвоенна Европа. Дори да бъде взето решението да бъде построен нов терминал, тези елементи, заедно с дървената зала ще оцелеят.

 

„Тези части, които вземат историческо и културно значение ще се запазят. Да се внедрят в новото строителство”, заяви Бъчваров.