Какви послания пазят старите банкноти?

На 25 януари преди 136 години е основана Българската народна банка. Първите новобългарски монети са отсечени през 1881 година в Англия. Днес те се намират само в сбирките на колекционерите, но пък фразата "Черен гологан не се губи” е в обращение и до днес. Откъде идва тя и какви още послания идват от парите на прадедите ни провери екип на „Събуди се”.

Йордан Карастоянов започва да колекционира пари в началото на 90-те години след една бригада за събаряне на стари къщи. В село Хотница попада на истинска съкровищница. 

Първите находки на Йордан са от "орловките" – по името на руския полиграфист Иван Орлов, смятани и до днес за едни от най-красивите ни банкноти. Навремето банката ги обменя в злато и сребро за успокоение на прадедите ни, които още гледат с недоверие на шарените хартийки. Но пък признават предимството им, че тежат по-малко. 

Балканската война слага край на обмена на книжните пари за благородни метали. Златото и среброто стават лукс и в сеченото на монетите – през Втората световна те вече са железни. Но пък да си спомним началото - това е черният гологан, или първите 10 стотинки от мед - оттам и тъмният цвят. 

Славата, че не се губи се дължи на внушителния размер на монетата - диаметърът й е цели 3 см.  Впрочем, и още един израз, който ползваме днес, е свързан с особеностите на металните пари от края на 19 век. През 1888-а "петаче” казват на монета от 2 стотинки и половина. С нея нищо не може да се купи - яйцето струва 4 стотинки, бозата също. И за ресто не се оказва удобна – но увековечава фразата: „И пет пари не давам”. 

Ксерокопие на 20-левовава банкнота пък през 1927-а би купила точно една ока вино. Пред нея занемява целият народ в кръчмата от разказа „Другоселец” на Йордан Йовков. 

Колкото до човещината, Йордан вярва, че именно най-кътаните банкноти могат да я върнат.