120 години от построяването на паметника на Васил Левски

Паметникът на Васил Левски навърши 120 години. Той се издига само на метри от лобното място на Апостола на свободата. Това е първият паметник на Левски у нас. Той е най-желаният и най-изстраданият паметник в българската история. Най-желаният, защото е първият паметник, поискан от българите непосредствено след Освобождението, а най-изстрадан, защото са били нужни цели 17 години, за да се съберат нужните дарения за построяването му. А какво е в наши дни всяка сутрин да се събуждаш на метри от паметника?

Паметникът на Левски през 20-те години на миналия век. Паметникът на Левски през 70-те. И паметникът на Апостола днес. И докато за забързани коли и хора той е просто парче от градската среда, то за Михаил това е първото нещо, което вижда щом се събуди.

„Много пъти, когато в ежедневието се сблъскваш с моменти, в които трябва да решаваш едно нешо дали е важно или не, един поглед към него и ти дава възможност да преценш кои са важните неща”, казва Михаил.

И така вече 5  години монументът е не само част от неговата гледка, но и неизменна муза.
„Той е жив и живее. Както сутрин можеш да видиш детски групи от учителки, които водят децата, за да ги запознаят с това кой е Левски, така и възрастни хора, които не само в деня на Левски поднасят цветя. Стари хора, които се кръстят все едно той е светец”, разказва Михаил.

„Има хора, които го подминават, има хора, които всеки път се обръщат, и отдадават почит на делото”, казва Снежана Петкова от държавен архив София.

Апостолът в цял ръст - това е било желанието на хората след Освобождението. Даренията им обаче не са достигнали за толкова скъп проект.

„Комисията се е отказала от този вариант като е казала, че ще остави за бъдещите поколения да решат дали да въздигнат една статуя в реален ръст на Левски или да остане така”, добавя Снежана Петкова от държавен архив София.

И той все още е така. 120 години по-късно.

„Две чувства. От една страна това, че живееш тук те окрилява и вдъхновява, а от друга все пак никога не можеш да забравиш, че живееш на мястото, на което той е починал”, казва Михаил.

Повече по темата гледайте във видеото.

Репортер: Ивомира Пехливанова