Телевизионен женски род

Четирите са слаби и дори прословутите 7 килограма, които ви качва телевизионният екран, не променят положението. Диетата им се състои от темпо, графици, срокове, тичане, кафета, тук-там цигари, недоспиване, фитнес също, понякога здравословно хранене. За срещите ни идват от различни места – от Главна прокуратура, от разследване със скрита камера, от парламентарен репортаж.

Вероника Димитрова, Калина Влайкова, Марина Стоименова и Десислава Георгиева са мъжки момичета в една все по-феминизираща се професия. Познаваме ги от репортажите им за NOVA, които ги отвеждат къде ли не, по кое ли не време. Лицата им са известни от екрана, а проблемите им... не са много по-различни от тези на всяка работеща жена, на която се налага да балансира между кариера и семейство. Как се справят ли? Ами не им е лесно, защото работният ден може да се разтегне до 48 часа без прекъсване, работното им място да се окаже някой затънтен балкан или градски площад, още непочистен от кръвта на жертвите от поредния атентат, а обядът им да е върху капака на служебната кола.

И понеже са умни момичета, няма да се опитват да ви пробутват митове и легенди как всичко им е наред. Калина, Марина, Деси и Вероника знаят как да тушират торбичките от недоспиване под очите, за да изглеждат свежи на екрана. Хм, знаят и как да захапят...

А защо се оказва, че точно жени все по-често правят горещите телевизионни теми – Калина отговаря така: „Отдавам го на емоционалността. Мъжете са по-прагматични, гледат да завъртят бизнес, да видят реален резултат по възможност бързо. А журналистиката не е най-благодарната професия, тя изисква повече сърце, отколкото прагматизъм. По-голямата част от мъжете трудно биха намерили смисъл в това да станеш в 4, да пътуваш три часа, за да снимаш и интервюираш, да зависиш от някакви хора, да се включваш на живо, да не хапнеш нищо, да се прибереш убит в 9 вечерта без желание да правиш каквото и да било повече, защото си изцеден до дупка, и на другия ден да започнеш отначало.“

Четирите може и да си приличат, защото са готови да платят цената на това да работят нещо, което им харесва, но са много различни. Нали си спомняте какво е казал Големият криейтив директор на първите хора – плодете се и бъдете различни, и различни репортажи правете. Или нещо подобно... 

„Като малка мечтаех да стана полицай, мислех да кандидатствам в Академията в Симеоново. Брат ми е завършил там. Не го направих, защото бях пълничка и щяха да ме скъсат на скок. В училище за скок от място с триста зора ми пишеха тройка. Сега работата ми е като на полицай, но с камера. Винаги съм била мъжкарана. Като малка се биех с момчетата. Борбена съм”, заявява пред списанието Вероника Димитрова.

И допълва: „Човек, който не го е работил, няма как да повярва, че сме толкова заети. Личният ми живот в момента е пълна щета”.

„Трудно се плаша. Аз не отивам на места, където ще ми кажат – заповядай, добър ден, седни. Обикновено отиваме, гоним някого, дебнем го. Мислиш стратегии, планове. Това ми е краста. Днес например трябваше да снимаме със скрита камера, но три часа преди уговорката камерата се развали. Имах още две, но те бяха за подсигуряване. В момента имам три скрити камери в мен. Случвало ми се е и да се дегизирам”, разказва Вероника.

Марина Стоименова също споделя трудностите в работата си.

„В тази професия се плаща много солено. Ако наистина си отдаден, личният ти живот много често, да не кажа почти винаги, остава на заден план. Имала съм случай човекът до мен да ми каже, че не издържа. С приятеля ми в момента нещата вървят добре. При единия от атентатите бяхме вкъщи и както гледахме филм, ми се обадиха от телевизията – тръгвай. Беше посред нощ, а той ми реагира с „каква интересна работа имаш!“. Погледнах го и казах – искам да видя още колко време ще смяташ така”, разказва Марина. „При командировките в чужбина почти не се спи, те са най-тежката част от работата ни, особено ако са свързани с терористични атаки. Работим по 18 часа, за всички предавания, всички емисии новини, лягаме си в 1-2 през нощта и ставаме в 4 за сутрешния блок. Монтираш, тези репортажи не се правят сами. Много хора си мислят, че нашата работа свършва с включването за 30 секунди. Не се храниш, нищо не ти е нормално”.

„Имам едно основно правило – и с президента, и с клошаря трябва да се държиш с еднакво уважение”, казва Калина Влайкова.

За Деси Георгиева пък ранното ставане сутрин се оказва, че не е проблем.

„Независимо дали съм на работа или не, ставам много рано, в 5,30-6, пия кафе, преглеждам пресата и се наслаждавам на тишината. Още несъбудена, София е прекрасна. А и никой още не ти звъни по телефона и с никого не трябва да се състезавам”, заявява тя.

„Трудно е на момичета като нас. Не защото не допускаме никого до себе си, а защото мъжете в някаква степен се разглезиха и ние станахме силните. Ще цитирам Миролюба Бенатова: успехът на жената кастрира мъжа. Животът ми така се стече, че се справям сама. Дори когато се залях, сама извиках линейка”.

Още интересни факти от работата и личния живот на Вероника Димитрова, Калина Влайкова, Марина Стоименова и Десислава Георгиева – четете в списание EVA.