Основната интрига - избирателната активност

Руснаците за седми път избират президент на страната. Основната интрига на тези избори ще бъде избирателната активност, а не кой ще бъде новият стопанин на Кремъл, защото настоящият президент Владимир Путин води с голяма преднина пред своите опоненти.

Бъдещият мандат на Путин - под знака на напрежение със Запада

Изборите започнаха в събота вечер в Далечния изток и ще приключат в 21.00 часа московско време в Калининград, като ще се гласува на територия, обхващаща 11 часови зони. Всъщност първите бюлетини бяха пуснати още преди дни в някои труднодостъпни арктически райони. 

Право на глас имат около 110 милиона граждани на Руската Федерация.

Путин отива на изборите без ясен икономически план

Около 500 хиляди представители на различните служби, министерства и ведомства ще осигуряват безопасността по време на изборите.

Русия е федеративна република от президентски тип, макар че според някои изследователи тя е президентско-парламентарна република с широки пълномощия на президента. Държавният глава се избира за срок от 6 години с тайно гласуване на преки избори. Един и същи човек не може да заема президентския пост повече от два пъти поред.

ВРЕМЕ ЗА ИЗБОРИ В РУСИЯ: Сигурна победа за Путин или вот с неизвестни?

Президентът притежава редица важни пълномощия: ръководи външната политика; той е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили; назначава със съгласието на Държавната дума министър-председателя на страната; взема решение за оставката на правителството; има правото да издава укази, които действат на цялата територия на Русия.

Според данните от последното социологическо проучване на Общоруския център за проучване на общественото мнение пред избирателните урни възнамеряват да застанат 74% от гласоподавателите. За Владимир Путин са готови да гласуват между 69-73% от руснаците, за кандидата на комунистите Павел Грудинин – 10-14%, за Владимир Жириновски – 8-12%, за Ксения Собчак – 2-3%, за Григорий Явлински – 1-2%.

Избирателната активност на предишните избори през 2012 г. бе около 65%, а Путин беше избран с 63% от гласовете.

Ако бъде избран за президент, това ще е четвъртият мандат за Владимир Путин и той ще може да управлява страната до 2024 г. За последните 100 години той вече е вторият най-дълго управлявал държавник на Русия след Сталин.

На изборите ще участват 8 кандидати: Владимир Путин /независим/, Павел Грудинин /КПРФ/, Владимир Жириновски /ЛДПР/; Ксения Собчак /“Гражданска инициатива“/, Максим Сурайкин /“Комунистите на Русия“/, Борис Титов /Партията на растежа/, Сергей Бабурин /партия Руски общонароден съюз/ и Григорий Явлински /Яблоко/.  

Путин - мразен от Запада и обожаван от руснаците

Името на победителя в президентските избори в Русия няма да е изненада нито никого. Ясно е, че това ще бъде Владимир Путин.

„За най-добрите спортисти главното в едно състезание е да се състезават срещу себе си”, коментира Валери Соловей, професор по политология.

Над 100 милиона руснаци, с право на глас, днес ще застанат пред урните. Мотивацията да го направят за мнозина ще се дължи на навика. Това са възрастните хора, свикнали да гласуват на всички видове избори още от Съветско време. Там ще са и хората, които работят в държавната администрация, обяснява политологът Валери Соловей.

„Началниците на работните места идват и казват, ще отидете да гласувате. Не е важно да гласувате за Путин, важното е да отидете до избирателната секция и да ни изпратите селфи. Да вземете бюлетина и да се снимате с нея”, казва Валери Соловей, професор по политология.

Така административния вот ще вдига избирателната активност. Колкото по-висока е тя, толкова по висока легитимност ще получи Владимир Путин.

10 ключови дати от живота на Владимир Путин

„От гледна точка на Кремъл, колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-приятно ще му стане на Владимир Путин. И ще се покаже, че въпреки годините на своето управление, той не е изгубил популярност”, каза още политологът Валери Соловей.

Безспорен ефект върху мобилизацията на населението ще окаже присъединяването на Крим, както и шпионският скандал с Великобритания, свързан с опита за убийството на бившия разузнавач Сергей Скрипал.

„От всички страни се опиват да разклатят Русия. Въобще не разбирам тези страни - нито Англия, нито Германия, нито още повече Америка. Боже мой, какво е това? Някакви санкции си измислиха, за да натискат Русия”, коментира Гера Петровна.

Приемствеността във властта гарантира, че всички политики, които следва сегашното управление ще продължат да се изпълняват. Центърът на властта не е съсредоточен единствено в ръцете на Владимир Путин. За да управлява, той разчита на доверен кръг от свои хора.

Анализатори от частната компания „Минченко консултинг” наричат този кръг „Политбюро 2.0”. Като правят аналогия със структурата на някогашното Политбюро на Комунистическата партия.

„В рамките на нашия модел Владимир Путин заема позицията на върховен арбитър. Освен него има 8 души, които може да бъдат определени като най-влиятелните хора в тази коалиция. Това са министърът на отбраната Сергей Шойгу, ръководителят на военнопромишлената корпорация „Ростех” Сергей Чемезов, премиерът Дмитрий Медведев, главният банкер на Русия Юрий Ковальчук, кметът на Москва Сергей Собянин, Игор Сечин – шефът на най-голямата държавна нефтена компания, председателят на Думата Вячеслав Володин и Аркадий Ротенберг, авторитетен бизнесмен”, коментира Кирил Петров, политолог и анализатор в компанията „Минчеко консултинг”.

Стопаните на Кремъл: Елцин, Путин, Медведев

Лобитата и прегрупирането на коалициите сред тях определят посоките, в които се развива Русия. Под топ играчите има още по-дълъг списък от резерви, на които властта може да разчита, когато се наложи. Съществуват предположения, че опозиционерът Алексей Навални е бил използван като инструмент за разчистване на сметки вътре в т.н. кръг на „Политбюро 2.0”. В края на м.г. негово разследване показа, че през подставени лица премиерът Дмитрий Медведев е придобил къщи и недвижими имоти за милиони долари в Русия и в чужбина.

Политолозите смятат, че въпросът за приемник на Владимир Путин може да бъде поставен след 2021 г., когато са изборите за Държавната дума. Ако това не стане, може да се помисли за Конституционни промени, които да осигурят плавното преразпределение на властта. В сегашния момент руското общество не е готово за такива промени и разчита на друг вид реформи.

ВСИЧКО ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В РУСИЯ ЧЕТЕТЕ ТУК

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.