Спомените на мнозина са мушнати между виенския бюфет, порцелановите фигурки, каренцата на една кука

Това е едно място, където кичът е свещен, а Исус е супермен. Музей със соцдекор и предмети от миналото, разположен в сърцето на Румъния – Букурещ.

Те говорят на странен език, но са сърдечни домакини. Силно обичат и силно вярват. Почти винаги забавят крачка, минавайки покрай църква, за да се прекръстят. Не знаят какво е айрян, но в традиционната им кухня присъстват сарми, боб, козунак. Имат поне три думи за ракия и поне пет за подкуп, но в тяхната страна консумацията на алкохол по улиците и даването на рушвет под масите вече не се толерират. Държат рекорда за най-тясната улица, най-голямото хоро и най-малката банкнота в света. Парите им не се мачкат и не се мокрят, защото се правят от пластмаса. Запознайте се със северните ни съседи - румънците.

Букурещ е градът, в който можете да срещнете накуп 2 милиона от нашите герои. Тук времето отмерват 20 позлатени пеещи часовници, разположени на 20 емблематични места. Най-впечатляващото е румънският парламент. Втората най-голяма сграда в света след тази на Пентагона е погълнала 10 000 метра мрамор, 700 000 тона стомана и бронз и 3 500 тона кристал. 20 000 работници и 700 архитекти са сбъднали мегаломанската мечта на комунистическия лидер Николае Чаушеску. Той е оставил трайна следа и на друго място в румънската столица – на Улицата на ковачите в Стария град. 

Музеят на кича е място, където се срещат легендарният граф Дракула, бившия комунистически лидер Николае Чаушеску и Исус Христос.

"Златотърсачка”, обута в мрежест чорапогащник и с неонова рокля. Нейният мъжки еквивалент - със слънчеви очила и ланец на врата. Копие на Давид на Микеланджело - по златно колие с голям долар, възглавница – монета от 1 евро, неонови християнски кръстове, плачеща икона, гоблен на Мона Лиза, модел на жилище със социалистически мебели и опънато въже с прано бельо над тях, статуя на свещеник до лъскав автомобил, флейти с пайети, шарени килими за стена и още много реални абсурди.

Спомените от детството на мнозина са мушнати между виенския бюфет, порцелановите фигурки, каренцата на една кука, изкуствените плодове и златния стенен часовник. Ще се съгласите, че между 89-а и 2000-та в нашия регион има инвазия на кича и тотален хаос на вкусове. В тази графа попада и граф Дракула. Когато през 1897 г. излиза книгата на Брам Стокър, Трансилвания не е част от Румъния. Във фолклора, легендите и преданията на северните ни съседи няма вампири. Но филмът за Дракула, който излиза през 1990 година, създава цял туристически бранд и дава възможност на румънците да печелят пари. Появяват се хотели „Дракула”, барове „Дракула”, плажове „Дракула”, кебапчета „Дракула”. Всичко е Дракула. Някъде там, между мита и реалността са и нашите представи за Румъния. Но едно посещение на Музея на кича ще ви увери колко всъщност си приличаме.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook 

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес