Вижте за какво отговарят наши сънародници в Меката на науката

Границата между Швейцария и Франция е единственото място, на което историята на Вселената може да оживее пред очите ти. Буквално. На 150 метра под земята се намира най-голямата машина, създавана някога от човечеството  - ускорителят за елементарни частици, дълъг цели 27 километра. Ученият Александър Христов отведе екип на NOVA до светия храм на науката - адронния колайдер.

„Много рядко хора идват в тунела, тъй като, за да поддържаме такава ниска температура, използваме хелий. Ние сме най-големият потребител на хелий в света. И, ако стане изтичане на хелий, е много опасно, тъй като той много бързо се разширява, измества въздуха в тунела и хората няма да имат какво да дишат”, обяснява Христов.

Български ученици спечелиха конкурс на НАСА

Магнитното поле в тръбата е 200 000 пъти по-силно от земното. Частиците се ускоряват в две обратни посоки, а когато се срещнат, се получават сблъсъци, създаващи нови по-малки частици. Ролята на Александър е да контролира технически системите, в които се пресъздава Големият взрив. 

„Енергията на частиците в една посока е равна на тази на 400-тонен влак, който се движи със 150 км/ч”, обяснява ученият.

Това, което движи всеки, попаднал веднъж в ЦЕРН, твърди Александър, е вярата, че науката е безкрайна. 

Другата голяма българска следа в ЦЕРН откриваме в "CMS"- един от само четирите детектора, в които се случват експериментите. Координатор на този експеримент е българинът Антон Димитров. Страната ни има пряко участие в конструкцията и поддръжката на детектора от 1992 г. насам. Той е с диаметър от 15 метра и дължина 24 метра, което се равнява на близо 5-етажна сграда. А теглото му е 14 000 тона чисто желязо - достатъчни за построяването на две Айфелови кули.

Българският език – на мода в „квартала на богатите” в Калифорния (ВИДЕО)

Стотици български инженери и техници са участвали в направата на камерите със съпротивителна плоскост, които трябва да улавят и разпознават всяка частица. 

„Всички частици, родени в сърцето на детектора, трябва да бъдат уловени без нито една от тях да бъде изпусната. Ролята на детектора при идентификацията е да каже "това е протон", "това е неутрон", "това е електрон", пояснява Антон Димитров.

Именно там, през 2013 г., е доказано съществуването на най-малката частица - "хигс бозона" - откритие, донесло Нобелова награда. 

Засега хората познават едва 4% от материята във Вселената. Останалите 96% са потънали в мистерия. Докато тя не бъде разгадана, Антон знае, че работното му място ще остане под Земята, на километри от родината.

Връщаме се над Земята, където пристигат и се съхраняват всички данни, събирани някога от колайдера. Там има център с 40 000 машини, приличащи на компютри - едно от най-ценните места в ЦЕРН. За него отговаря програмистът Жечка Тотева. Тя разработва софтуер, който да осигури безопасността на машините в случай на аварийна ситуация като спиране на тока, например.

Още за българските учени в ЦЕРН гледайте във видеото.

ВСИЧКО ЗА ПРАЗНИКА НА БУКВИТЕ ЧЕТЕТЕ ТУК

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни.  За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.