Президентът отличи заслужили дейци на науката и образованието

По случай Деня на народните будители държавният глава отличи заслужили дейци на науката и образованието. Срещаме ви с един от тях - академикът, когото Станфордският университет посочи за най-бележития български ум и постави в първите два процента на най-изявените учени в света.

Опитва да определи неопределимото още от дете. Преди 55 години му попада нерешима задача в едно списание. „Прочетох за тази задача, намерих решение, естествено беше грешно, но бях толкова въодушевен, че го написах на главния редактор. Човекът ми отговори: „Това, което си написал, не е вярно, но дерзай”, разказа акад. Атанасов.

Приел думите на главния редактор като стимул. Няколко години по-късно открива още една задача, която обаче променя живота му. „Лятото на 70-а година, 9-и за 10-и клас. Чух за една дилема на Шпенглер и ми хрумна идеята, че тя може да бъде обобщена. Трябваха ми 21 години, за да го докажа”, сподели акад. Атанасов.

Следва голямата му любов - изкуственият интелект. Разработките му по тази тема днес са сред най-сериозните приноси на българската наука към световната. За да разберем работата му, трябва да знаем какво значат понятия като „размити множества”. „Има още проблеми на изкуствения интелект, формулирани още от създателите му през 60-те години - цялата тази идеология, които и до ден днешен стоят нерешени”, посочи още той.

Не се отказва да търси решения дори когато е трудно. На всички фронтове. „В България няма този пиетет към науката, който е съществувал преди 100-ина години. Започна твърде много да се подценява. Трудно е, защото в БАН човек трябва да е изключителен ентусиаст”, каза той.

Остава в Академията защото иска името на България да е сред първите в положителните класации. Нещо, за което има и личен принос.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК, iOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.