70% от българите са без висше образование

България е сред страните в Евросъюза с най-малко висшисти на глава от населението. Това показва последният анализ на Евростат. На този фон повечето държави отбелязват ръст в броя раздадени дипломи.

Изследването обхваща младите хора между 25 и 35 години. От данните става ясно, че само около 33% от българите са продължили образованието си в университет и са го завършили успешно. Средно за Европа дипломи имат над 40 на 100 от гражданите.

Люксембург, Ирландия и Кипър имат най-висок дял висшисти - над 60 на 100 от населението. В дъното на класацията са Румъния и Италия с под 30%.

За студента по бизнес информатика Даниел Желязков мястото на академичната скамейка е сбъдната мечта.

„Абсолютно никога не е стояла тази дилема пред мен. Аз си знаех, че задължително поне едно висше трябва да имам и една магистратура”, каза той.

Цветелин Цветков обаче е част от тези близо 70% българи у нас между 25 и 35 години без висше образование. Вече 10 години мъжът прави дюнери. Смята, че изборът му да спре да учи след гимназията е грешен, но няма да го поправи.

„Късно е за мен. Вече не ми се занимава с такива работи”, споделя той.

Според ректори у нас трябва да се създаде механизъм за връщане в образователната система на хора като Цветелин.

„Този потенциал за мен е изчерпан - да се разчита само на хората, които току-що завършват средно образование. Насърчаването на ученето през целия живот е необходимо да стане по-активно”, заяви ректорът на УНСС  проф. Димитър Димитров.

В последните години България почти не е повишила процента висшисти, казват от Националното представителство на студентските съвети.

За това допринасял и големият брой наши студенти зад граница.

„Само за последната година около 3 700 са кандидат-студентите в Нидерландия”, каза Ангел Стойков от Нац. представителство на студентските съвети.

Като положителна тенденция проф. Димитров посочва, че малкият ни брой висшисти не се дължи на студенти, които влизат в университет и не го завършват.

„Годишно около 5% не завършват или се дипломират след няколко години по различни причини - семейни, пътуване, болест”, поясни Димитров.