Украинският президент (2005 - 2010 г.) с изповед в специално интервю на Десислава Банова-Плевнелиева

Виктор Юшченко е украински политик, лидер на коалицията „Наша Украйна“ и президент на Украйна в периода от 2005 до 2010 г. Преди това е министър-председател и ръководи Националната банка на Украйна.

В края на 2004 г., по време на предизборната кампания, е направен опит за убийството на Юшченко. Смята се, че в храната му са били поставени опасни количества от най-мощния диоксин. В резултат на отравянето лицето му е сериозно обезобразено, но в крайна сметка опитът да бъде елиминиран е неуспешен и той успява да продължи президентската си кампания.

Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин

Виктор Юшченко побеждава опонента си Янукович и заема президентския пост. Неговата политика е прозападна и той твърдо вярва, че Украйна трябва да се интегрира в Европа и НАТО.

Политикът даде ексклузивно интервю за рубриката на Десислава Банова-Плевнелиев „Тук и сега”.

Господин президент, благодаря Ви за гостуването в предаването ни! На 24 февруари отбелязахме много тъжна годишнина – една година от руската агресия и война в Украйна, хиляди души, загубили живота си, хиляди, дори милиони души, събрали живота си в куфари и избягали от войната, унищожени градове, унищожена инфраструктура… Какви са мислите и чувствата Ви днес?

Бих искал да спомена няколко неща преди да отговоря на въпроса Ви. В продължение на 370 години Украйна е била първата и най-голяма колония на Русия. През всички тези години ние водим война за независимост. Това е 24-тата ни война срещу Русия. Тези войни се водят, защото винаги е имало независим дух у нашия народ и дух на колониализъм у руснаците. Разбира се, тази война беше неочаквана за мен. Не смятахме, че ще го направят. Беше огромна трагедия. Изпитахме страшен гняв и омраза. Но веднага се мобилизирахме. В интерес на истината, повечето украинци не очакваха да се случи тази война, защото за нас това беше нож в гърба. Много тъжна е загубата на живот, защото отиващите си са най-добрите мъже и жени в държавата ни. Те нахлуха с 200-хилядна армия, с военен фронт от 2300 км - по-дълъг, отколкото при повечето битки през Втората световна война. Но ние бързо мобилизирахме и армията, и силите за отбрана на територията.

Предполагам, че за Вас лично войната е започнала още през 2004 г., когато руснаците се опитват да Ви отровят. Така ли е?

Събитията от 2004 г. могат да се разберат, когато се има предвид, че в продължение на 15 години преди това и двамата ни президенти се интересуваха само от добрите отношения с Русия и да изградят някакви отношения с Европа. Но през 2004 г. осъзнахме, че сме стигнали до повратен момент и нашият избор бе да се насочим към Западна Европа, към нашия дом. Ние не сме азиатска нация, винаги сме били западноевропейски народ. Осъзнахме, че ако не го направим тогава, можеше да бъдем колонизирани в продължение на десетилетия, ако не и векове наред. Това е причината за Оранжевата революция. Хората решиха, че заслужават свободни избори, демокрация и западна ориентация, които биха довели до край на всичките проблеми, пред които беше изправена Украйна.

Но Русия се намесва в изборите, вкарва фалшиви слуги и измами. Беше пълна хибридна война срещу нас. Дойдоха на втория тур, пуснаха толкова много фалшиви бюлетини, имаше толкова много измами, че приканих хората да излязат на улицата. Те се събраха мирно, без да палят нищо, просто стояха. 500-600 хиляди души се събираха всеки ден, търсещи правата си, докато не победихме и не се върнахме в европейската посока.

Какво Ви помогна да оцелеете през 2004 г., защото докторите не дават големи надежди за оцеляване, а и претърпявате 26 операции…

Най-подходящата дума, която бих могъл да използвам, за да опиша това време, е, че беше много трудно. Политическа кампания, отравят те, но не можеш дори да кажеш никому, защото никой не иска болен президент. Трябва обаче да продължиш, защото без това няма бъдеще.

Спомням си първия път, когато се върнах по площадите и демонстрациите в Лвов и Киев след отравянето. Дори децата ми не можеха да ме познаят. Отивах към сцената, исках да ги прегърна, а те се отдръпнаха, защото не ме разпознаха.

Имаше около 70 хиляди души там и първия ред беше на около 7-8 метра от мен. Като ме видяха им потекоха сълзи. Лицето ми беше двойно по-голямо от нормалното, беше много неприятно. Това се разглеждаше като жълт картон – не червен, но жълт – да видиш президента си така. Никой не знаеше за операциите ми, правех ги в петък вечер, възстановявах се и се връщах на работа в понеделник сутрин. Трудно ми е да се сещам за тези неща, беше лична трагедия. Но за много хора мисля също беше трагично, защото осъзнаха опасността в украинската политика и че Русия не би се спряла пред нищо, за да стане нейното.

Коя е основната цел на Путин? Смятате ли, че може да стигне по-далеч и да нападне други държави, да натисне копчето на ядрени оръжия, или да създаде или използва биологическо оръжие?

Трябва да Ви кажа, че Путин няма задълбочена визия за изграждане на Русия. Вместо това е ръководен от огромна носталгия по империята. Имперската Русия, за която той си мечтае, е била слаба, бедна, но е била империя и това е идеалът му. Той нарича разпадането на Съветския съюз „най-голямата трагедия на ХХ век”. Не световните войни, глада, геноцида, а разпадането на Съветския съюз... За кого това е трагедия? Само за него. Повечето от нас мечтаят за свободен живот, без репресии, но той се е вторачил в идеята за квази-империя, което никога не би се случило. Той контролира 1,7% от световния БВП, това е по-малко от Нидерландия, Италия, дори от щата Флорида. Той няма икономическа мощ. Но все още мечтае да създаде т. нар. руски свят, да събере земите на бившите републики в неговата империя. Тази болка таи във въображението си - да се върне към миналото. А и обича Сталин, мечтае да бъде като него. Това са двете неща, които го подведоха и доведоха до трагедиите, на които ставаме свидетели днес.

На Глобалния форум в Баку получихте най-високото отличие от името на целия украински народ за смелостта и достойнството, което Вие, украинците, засвидетелствахте пред света. Западът Ви подкрепя по много начини, но това достатъчно ли е? От какво повече се нуждаете, за да освободите страната си?

Вярвам, че най-важното нещо, от което се нуждаем за военна победа, вече го имаме, а именно - високия ни дух. Духът на нашата нация множи силата и енергията ни, тя ще ни донесе победата. Когато една нация, било то Виетнам или Афганистан, има силен дух, тя е способна да надделее дори над велики сили.

Сега сме по-обединени от всякога в историята ни и това е най-голямото ни постижение. Сега осъзнаваме, че сме едно семейство - братя и сестри. Нашата идентичност и познаването ѝ е нашата сила.

За да постигнем бърза победа на възможно най-ниска „цена”, се нуждаем от оръжия, от оборудване. Нуждаем се и от ресурси, включително финансови. Ако се замислите, че брутният ни вътрешен продукт ще спадне с 30%, а все още трябва да плащаме на нашите учители, военни, да покриваме медицински нужди, да изплащаме пенсии на хората – това са огромни нужди и ни трябва подкрепа за това. Замислете се - подложени сме на 10 хиляди обстрела всеки ден, а трябва да отвърнем и да ги засегнем повече, отколкото те нас. От това се нуждаем - от оръжия, оборудване, финансови ресурси, а ние имаме нужната енергия.

След всичко, което споделихте, какво бихте казали на хората, които все още подкрепят Путин?

Те са проблем. Те са носители на путинизма, който е фашизмът на XXI век. Тези хора са загубени, може да се каже, че са лекомислени, загубили морал. Те ще се променят, но ще струва скъпо на всички.

А бихте ли искали да кажете нещо на самия Путин?

Знаете ли… Не желая да му казвам нищо. Изпитвам дълбока омраза към него. Чувствата ми ме възпрепятстват да проведа какъвто и да било морален разговор с него. Той е животно. Той е продукт на КГБ – евтин, с ограничен морал, избива стотици души всеки ден и намира радост в това.

Много Ви благодаря, господин президент, за мен беше чест и привилегия да разговаряме.

Слава на България и слава на Украйна!

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.