Улица в София ще носи името на Катя Паскалева

Улица в столичния район „Витоша" ще носи името на голямата българска актриса Катя Паскалева. Това решиха днес общинските съветници на София, съобщават от Столична община.

Паскалева е сред първите дами на българските кино и театър, прави забележителни роли във филмите „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“. Емблематичната й роля остава тази на Мария в „Козият рог“. Катя Паскалева си отива от този свят през 2002-а година.

Столичният общински съвет прие и други именувания на пространства в столични райони: улица в квартал „Изток" ще бъде кръстена на архитект Александър Баров; безименна улица в район „Младост" ще се казва „Цветна поляна“; две безименни улици в район „Студентски" вече ще носят имената – „Арх. Димитър Цолов“ и „Любен Бозев – Силач“; две улици в район „Овча купел" ще бъдат именувани - „Тученица“ и „Цветина“.

Съветниците гласуваха и удостояване със званието „Почетен гражданин на Столична община“ да бъдат наградени проф. Станислав Памукчиев и Константин Христов.

Проф. Станислав Памукчиев е съвременен български художник с впечатляващо и многопластово творчество, чиито величини и посоки на развитие през годините могат да бъдат осъзнати и проследени с множеството му представяния в едни от най-известните художествени галерии в страната и с редицата му уникални по характер самостоятелни изложби, превърнали се до една в значими и запомнящи се събития не само за границите на столичния културен живот, но и в по-широките измерения на националните и европейски мащаби. В продължение вече на няколко десетилетия маестро Памукчиев работи активно в сферата на изобразителното и съвременните визуални изкуства, изненадва, интригува и завладява публиката, а името му се нарежда сред онези отличаващи се с таланта си български творци, чиито изключителни постижения и заслуги се превръщат в незаменима ценност, в безспорен принос и за културното развитие на столицата.

Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология в 1967 година. Работи като редактор в Българска телевизия (1967 - 1971). заместник-главен редактор на вестник ..Народна младеж" (1972 - 1973). главен редактор на списание „Родна реч" (1973 - 1983). Главен редактор на списание „Пламък" (от 1983 до сега), което списание тази година навършва 100 г. Народен представител е в Седмото велико народно събрание (1990 - 1991). Бил е литературен редактор в Българска Телевизия (1967-1971), а през 1973 г. е бил главен редактор на литературното списание за ученици "Родна реч". Главен секретар е на Съюза на българските писатели (1997). Участва в множество международни поетически форуми, където прославя България и София. Автор е на около 30 стихосбирки — "Една усмивка ми е столица" (1967) - посветена на София. "Лично време" (1974). "Неграмотно сърце" (1978). "Общителен самотник" (1982). "Обичам те дотук" (1992-2002. 13 издания, над 27 хиляди тираж). "Балада за низшите чинове" (1992). “Дърво и птица", на български и английски (1999-2000. "Аспиринов сняг" (2001). “Моят рецитал", с компакт диск (2003). "60 страници поезия", на български и английски (2003), "Любовно разписание“ (2005-2006. две издания). "Човекът е въпрос" (2005). "Вечерна дъга” (2006). "Нови стихове. Лирика. Сатира" (2007) и др. Директор е на списание "Пламък".

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.