Как се промениха симптомите на COVID-19

Случаите на COVID-19 започват отново да нарастват в резултат на варианта JN.1, който се появи миналия септември във Франция.  Вариантът представлява около 60% от новите инфекции по света в началото на януари, според данни от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) на САЩ, цитирани от BBC.

Ръст в броя на пациентите с белодробни усложнения след грип и COVID-19

В същото време данните както от CDC, така и от Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство показват, че хоспитализациите и смъртните случаи от COVID-19 са значително по-ниски в сравнение с януари 2023 г. Лекарите от първичната медицинска помощ казват, че e практически невъзможно да разграничат симптомите на коронавирус от грип без помощта на PCR тест, предаде dariknews.bg.

Кантарджиев: Грипът поваля за 2 часа

„Когато COVID се появи за първи път, той се характеризираше с тези много странни, неясни симптоми – от мозъчна мъгла, чувство на изтощение и загуба на вкус и обоняние“, казва Зиад Тукмачи, личен лекар в югозападен Лондон.  „Сега чувствам, че е мутирал до по-сходни симптоми с грипа, където е много трудно клинично да се направи разлика между двете.“

Всичко това може да предполага, че вирусът се развива, за да стане прогресивно по-малко патогенен, но епидемиолозите смятат, че реалността на ситуацията е по-нюансирана.

ГРИП И COVID-19: Пикът на заболеваемостта се очаква до две седмици

„Вирусът не е непременно по-малко патогенен“, казва Грег Тауърс, професор по молекулярна вирусология в Университетския колеж в Лондон. „По-скоро заразява население, което е по-малко склонно да се разболее, защото са се срещали със Sars-CoV-2 преди и са по-добри в регулирането на своя имунен отговор срещу него.“

Основният урок в хода на пандемията е, че симптомите, които се появяват при пациентите, са силно зависими от предишния имунен статус. През първите две години на COVID-19 реакциите на отделните пациенти към вируса бяха продиктувани основно от състоянието на имунното им здраве, заедно с предишно излагане на други коронавируси, посочват учените.

Как да предпазим себе си и близките си от вируси?

Сега, през 2024 г., това се определя от много по-сложен набор от фактори, включително колко пъти този човек вече е бил заразен с вируса, неговият ваксинационен статус и дали неговият предизвикан от ваксинация имунитет може да отслабва. Денис Неш, епидемиолог от Градския университет на Ню Йорк, САЩ, казва, че хората, които сега се разболяват от COVID-19 за първи път, са изложени на по-голям риск, особено ако е минало известно време от последната им бустер ваксина.

„Все още има хора, които по някакъв начин са успели да не се сблъскат с коронавируса", казва Наш. „Ако те не са ваксинирани или е минало време от инжекцията, те са изложени на най-висок риск от тежки и продължителни симптоми.“

Sars-CoV-2 също постоянно мутира, нещо, което също фино променя начина, по който се опитва да нахлуе в човешкото тяло. Вариантът JN.1 има повишена способност да избягва имунната система, например, в сравнение с други подварианти на Омикрон.

Гърция връща носенето на маски на закрито

През 2023 г. изследователи от Медицинския факултет на Университета на Вирджиния Commonwealth съобщиха, че хората, заразени с подварианти, свързани с Omicron, са само с 6-7% по-склонни да загубят обонянието или вкуса си в сравнение с инфекциите с вируса в ранните етапи на пандемията.

Вместо това някои медици казват, че е по-вероятно пациентите да имат диария или главоболие, след като са били заразени с JN.1 или EG. 5 варианта.

„Има огромна промяна във вирусния тропизъм, което означава кои клетки се заразяват“, казва Тауърс.  „И това се управлява от последователността на шиповия протеин. Почти всеки в света е бил заразен или ваксиниран, така че вирусът е под огромен натиск да избяга от тези имунни отговори, за да продължи да се предава, така че шиповият протеин е еволюирал много. Това води до инфектиране на различни клетки, за да влезе, поради което хората вече не губят обонянието или вкуса си."

Бургас с мерки срещу грипната вълна: Какви промени ще бъдат въведени
Едно от продължаващите опасения остава способността на вируса да причинява увреждане на кръвоносните съдове и вътрешните органи чрез създаването на микросъсиреци, като бъбрекът – орган, който е изграден от приблизително един милион малки кръвоносни съдчета, наречени капиляри – изглежда особено уязвим въз основа на пациентите, които щамът е видял.

„Това са само наблюдения, но виждаме повече микроваскуларни усложнения и стъпаловидна промяна в бъбречната функция с новия вариант JN.1, който наистина изглежда по-лош от предишните няколко варианта“, казва Денис Неш.

„Симптомите изглежда се променят от един вариант на друг“, казва той. "Имали сме периоди, когато най-ранният симптом е главоболие, а други, когато е по-скоро стомашно-чревен. Всички трябва да се върнем към нормалния живот, но реалността е, че Covid няма да отиде никъде", категоричен е ученият.