Европарламентът гласува Пакта за миграцията и убежището

В сряда Европейският парламент трябва да гласува нови закони за миграционната политика на фона на остри критики, че тя поддържа реториката на крайнодесните партии в Европа, вместо да защитава уязвимите хора.

Европейският комисар по вътрешни работи Илва Йохансон, която е движещата сила зад законодателството заяви, че с реформите, насочени към управление на миграцията по организиран начин, 27-членната Европейска комисия прави стъпка към неутрализиране на популистката крайна десница. „Това наистина ще бъде голям момент за Европа и ще демонстрира, че можем да се справим с много политически въпроси, които представляват предизвикателство“, каза Йохансон.

ЕП гласува нов пакт за миграцията и убежището (ВИДЕО)

Пактът за миграцията и убежището остава спорна тема, дори сред подкрепящите го политици. Критиците твърдят, че новите закони на практика легализират аргументите на крайната десница и не правят нищо, за да спрат непрекъснато растящия брой на смъртни случаи по миграционните маршрути към ЕС.

„Документът е адаптация на това, което крайната десница иска от години. Можем ли да измислим нещо още по-нехуманно? Това е институционализирането на някои от най-лошите практики в ЕС. Законодателството не разрешава нито един от проблемите, които трябваше да реши“, обясни евродепутатът от шведската левица Малин Бьорк.

Докато в Брюксел се водеха преговорите за Пакта, гръцката брегова охрана съобщи, че е извадила телата на три деца, които са се удавили. Това е станало след като лодката, в която са пътували, се е ударила в крайбрежни скали на остров Хиос в Егейско море, близо до Турция. В съобщението също така се посочва, че други 19 души са били спасени.

Откриха телата на три деца бежанци, удавили се край гръцки остров

В навечерието на гласуването, представители на 161 неправителствени и граждански организации призоваха евродепутатите да отхвърлят законодателството, на базата, че то е нередно от самото начало. Експертът на международната асоциация "Оксфам" по миграционните въпроси в ЕС Стефани Поуп, съобщи, че пактът няма много общо с човешките права на отчаяните хора, а повече с процедурите по задържане и депортация.

България подписа ключов документ с ЕК за управление на миграцията

Припомняме, че широкообхватният пакт от закони, предложен за първи път през 2018 г., има за цел да ускори процедурите за предоставяне на убежище, които ще трябва да приключват в срок от 12 седмици.

Законите също така ще въведат на всички външни граници на ЕС обща централна система за проверка, както и механизъм за „солидарност“, поискан от Гърция и Италия, за да се позволи на страните да прехвърлят процесите за предоставяне на убежище в друга държава членка. Ако бъде прието, законодателството също така ще създаде централна база данни Eurodac, която ще позволи на държавите членки да видят дали някой е подал молба за убежище в друга държава.

Повече от 29 000 души са загинали или са изчезнали в Средиземно море от 2014 г. и въпреки, че това остава най-смъртоносният миграционен маршрут в света, други подобни маршрути също взимат голям брой жертви.

ЕК предоставя 85 млн. евро на България и Румъния за управление на границите

Три от осемте политически групи в Европейския парламент се очаква да предоставят основна част от подкрепата за законите в сряда. Въпреки, че във вторник имаше спекулации, че подкрепата не е гарантирана от всеки евродепутат в тези групи. Шведският евродепутат от ЕНП Томас Тобе обясни, че ще работи неуморно, за да гарантира, че Пактът ще бъде приет изцяло.

Групата на Зелените и Европейският свободен алианс, която има 72 членове от общо 705 евродепутати, се очаква да подкрепи само предложенията за презаселването и стандартите в приемните центрове.

Източници от групата поясниха, че като цяло документът е „пълен с правни несъответствия, които неизбежно ще доведат до нарушения на основните права“. Според тях единствените два законопроекта, които изграждат безопасни системи за хората, са предложените закони за стандартизиране на условията в приемните центрове и програмите за настаняване.

Един от големите въпроси, който засенчи дебата за миграцията, е как държавите членки досега не успяха да използват съществуващите си правомощия, за да върнат в родните им държави онези, чиито молби за убежище са били отхвърлени. Това е позволило на тези мигранти да останат или да се движат из Европа в продължение на години, преди да бъде взето решение те да бъдат екстрадирани.

Еврокомисарят по вътрешни работи Илва Йохансон обаче е категорична, че новите закони ще „затворят вратичките“ и процесите ще приключват бързо, като на тези с отхвърлени молби ще им се заяви да напуснат ЕС в кратък срок.