Цоков: Има голям интерес от младите хора към педагогическите специалности

„Тази година се навършват 200 години от издаването на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон. Това е книга, повлияла на поколения ученици, защото е първият учебник, насочен към така нареченото взаимно обучение, към светското образование. Това е една важна книга в нашето образование, която от гледна точка на моя живот и студентски години беше в основата на изучаването на история на българското образование”. Това заяви в „Здравей, България” министърът на образованието Галин Цоков, който донесе в студиото две книги – „Рибен буквар” и том с избрани разкази на Иван Вазов.

„Когато говорим на 24 май за хора, променили не само образованието, културата, но и живота на българите, не може да не споменем името на Иван Вазов. Моята дипломна работа в Софийския университет беше свързана с творчеството на Патриарха на българската литература. Той е бил и министър на просвещението за година и половина. Когато влязох в кабинета на министъра на образованието и видях портрета на Вазов, висящ на стената, разбрах колко огромна е отговорността. Това ме притесни, но и ме мотивира да търся възможности да се направи нещо добро и значимо за образованието”, подчерта образователният министър.

И допълни, че любимият му спомен от училище е свързан с началното. "Първият учебен ден, първите учебни часове оставиха незабравим спомен у мен. Майка ми беше начална учителка, така че продължавах уроците и вкъщи. Нямаше шанс да получа двойка. Не съм пушил като ученик, но със сигурност е имало някое и друго бягство от час", призна министърът.  

ДЕНЯТ НА БУКВИТЕ: България чества 24 май

Той коментира проблемите, възникнали с някои от задачите на матурите по БЕЛ и по избираем предмет. „В случая с липсващите диаграмите, които липсваха от задача по БЕЛ, са установени около 570-580 ученици, при които в разпечатката на въпросите диаграмите не са излезли. Зрелостниците са от 16 училища в 10 области. Подхождаме внимателно към този въпрос, защото тези деца не са били в равностойно положение по отношение на решаването на задачите. Затова и ще дадем максималните 4 точки на всички зрелостници”, обясни Цоков. И допълни, че задължение на директорите е да прегледат материала, възпроизведен от принтера. „Но в по-големите училища тези задачи се печатат на няколко принтера и, ако на един е излязло добре, на друг може да не е така. Затова даваме на всички ученици максималните точки”, обясни министърът.

По повод записа по чужд език, за който се появиха твърдения, че не се е чувал достатъчно ясно, той подчерта, че не зависи само от характеристиките на самия запис, а и от устройствата, на които се възпроизвежда. „Това са проблеми, които възникват всяка година. Но винаги има преподавател, който може да прочете ясно текста на зрелостниците”, подчерта Цоков.

Той направи коментар и за учителските заплати, за които синдикатите твърдят, че са обидно ниски и инфлацията ги изяжда. „През тази година, в която съм министър на образованието и науката, участвах в изготвянето на два бюджета. МОН винаги е настоявало заплатата за учителите да бъде 125% от средната брутна за страната. Подписахме и колективен трудов договор със синдикатите и работодателските организации”, обясни министърът.

Той беше категоричен, че една от търсените специалности в университетите в страната е „Предучилищна и начална училищна педагогика”. „Кандидатите се приемат с доста сериозен бал. Забелязваме, че капацитетът за прием в тези специалности не достига. Има голям интерес от страна на младите хора”, заяви министър Цоков.

Вторият транш от близо 41 милиона лева за увеличения на възнагражденията във висшите учебни заведения вече е изпълнен, заяви служебният министър на образованието и науката Галин Цоков. По думите му министерството трябва да продължи да работи по исканията за цялостни реформи в образователната политика.

Общо 80 милиона лева получиха висшите учебни заведения в България, след като министерството изпълни двата транша с допълнителни средства. "В последните месеци се търсеха, пак в диалог със Съвета на ректорите, различни възможности за промяна на Закона за висшето образование, за създаване на различни типове университети, наред с изследователските -  за възможности за по-близка връзка на университета с бизнеса", подчерта Цоков. 

Целия разговор гледайте във видеото.