Заграбени имоти: Хърватски евреи все още не могат да си върнат отнетата от фашисткия режим собственост

Преди Втората световна война в Хърватия е имало около 25 хил. евреи. По-голямата част от имотите и вещите им са конфискувани от фашисткия режим, който сътрудничи на нацистите. Малкото останало имущество е конфискувано от комунистите след войната. Днес, в Хърватия все още има около 1700 евреи, някои от тях настояват за обезщетение за отнетото от семействата им.

Марко Иванович стои пред сградата, която баща му е купил преди войната. Бащата е хърватски евреин, който оцелява, като едва избягва да бъде депортиран в концентрационен лагер. Почти цялото му имущество е конфискувано през 1941 година от фашисткия решим. Иванович не иска да стъпва в сградата. Несправедливостта, която е претърпяла семейството му, тежи твърде много на сърцето му. Той споделя, че емоциите са твърде силни.

През 1947 г. родителите на Иванович са осъдени от югославски съд на една година принудителен труд затова, че са капиталисти, а останалите им активи са конфискувани този път от комунистите. Иванович разказва, че баща му решава да напусне Загреб и заедно с майка му, която е бременна, бягат пеша в Италия. Те стигат до Генуа, където се ражда и Марко.

Според класация: Плитвичките езера са най-красивият национален парк в Европа

Баща му умира малко по-късно. Реабилитиран е от съда през 1998 г., но семейството му така и не получава обезщетение за отнетия имот.

В Хърватия има много подобни случаи. През 1941 година в Загреб е имало около 12 хил. евреи. В края на войната остават само около 3 хил., половината от които емигрират в Палестина и Израел. Имуществото, конфискувано от фашистите, никога не им е било върнато.

Найда-Михал Брандал, председател на катедрата по Юдеистика в Загребския университет, е написала книга за кражбата на еврейската собственост в Хърватия. Тя изучава подробно темата за режима в Хърватия и използва данните, за да изчисли настоящата пазарна стойност на конфискуваната собственост в Загреб.

Спасяването на българските евреи беше сред темите на дискусия в Ню Йорк

„Става дума за около 300 млн. долара, но това са само идентифицираните недвижими имоти, за които е дадена стойност“, казва тя. По-голямата част от собствеността никога не е върната, въпреки че през 1996 г. Хърватия приема Закон за обезщетение за собственост, която е била отчуждена по време на югославското комунистическо управление. Този закон обаче се прилага само при имущество, отчуждено след 15 май 1945 година, но е и преди това. Брандал казва, че в това отношение евреите са претърпели втора несправедливост.

Мира Волф е ръководител на Еврейския музей в Загреб. Тя също би искала да се придаде по-голямо значение на културната стойност на тази открадната собственост. В един от филмите си тя показва архитектурното въздействие на хърватските евреи върху съвременен Загреб. Волф казва, че между двете световни войни града се развива благодарение на приноса на еврейските архитекти, които са построили голяма част от центъра на града.

Марко Иванович не е сигурен, че скоро ще бъде обезщетен, но няма намерение да се откаже и се надява, че един ден потомците му ще получат справедливост.