Все още няма контакт с първия, който не беше открит

В най-засегнатите райони на Испания стотици доброволци и органи на реда разчистват след щетите нанесени от бурята. В природната стихия повече от 200 души изгубиха живота си. Един наш сънародник все още се издирва. В събота е постъпил още един сигнал за български гражданин в неизвестност, по който се работи съвместно с компетентните власти. Други четирима наши сънародници, с които също нямаше връзка, са открити.

Министерството на външните работи съобщи за NOVA, че по информация на Генералното консулство на България там, е постъпил още един сигнал за български гражданин в неизвестност, по който се работи съвместно с компетентните власти. „Към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани в следствие на наводненията. Представителството ни във Валенсия продължава да следи ситуацията и поддържа постоянен контакт с компетентните испански власти“, допълват те. 

„Трябва да дойдат военните и да ни помогнат. В централната зона на Пайпорта сме, където има много възрастни хора и всички живеят в приземни етажи. Всички тръби са спукани. Нямаме вода, храна, нищо“, разказва Мариян Паро Медина. 

Мариян разказва още, че не всички хора успяват да напуснат домовете си и за нея липсва координира реакция от държавата. „Хората не могат да излизат навън. Аз трябваше да изляза през една дупка в стената на съседа. Целият вход е разрушен. Има нужда от лекарства, има възрастни хора, които са в инвалидни колички и живеят на партера. Имаме нужда от помощ“, допълни тя. 

Лекар за бедствието в Испания: Много от хората са загинали в колите си

Във Валенсия няма тежки поражения от водната стихия, но в околностите е ад. Наводнени са районите около града, които са в радиус от около 10 километра. В съседните населени места ситуацията е като в състояние на война. Улиците са засипани с огромно количество кал. 15 000 домакинства са без ток, а още повече са без вода. В супермаркетите няма храна. Множество доброволци се включиха в усилията за справянето с последствията от бедствието. Местните се опасяват от пандемия от зарази липсата на вода. 

Преди няколко дни Володя Димчев пътува от Лисабон до София. Във Валенсия има 15-часов престой и решава да ги прекара в града, а не на летището. Така се оказва в окото на бурята. Той тръгва от хотела и първоначално обикаля града с такси. Придвижването става невъзможно и така Володя попада в голям спортен салон с още хиляди хора. „Настаниха ме в център на Червения кръст. Дадоха ни храна, българско кисело мляко, вода. Всичко”, разказа Володя.

Той успява да се свърже с българската организация „Света София”. Така го открива Борислав, който като доброволец помага от началото на трагедията. „Слава на Бога, дойде и ме спаси. И отново върна усмивката на моето лице”, споделя Володя. Борислав разказва, че не успял да го открие лесно. След като помага на Володя са си купи нов билет до България, мъжът продължава да помага, а нуждаещите са хиляди. Споделя, че не е единствен.”Мой колега – българин, е рискувал живота да слезе и да изведе 7 души от първите етажи. Ако не го беше направил, щяха да са мъртви. Тежко е”, твърди мъжът. В замяна Борислав не желае нищо. Надява се само пострадалите райони да се възстановят по-бързо.

Местното училище, което е превърнато в импровизиран пункт за помощ, са тези успели да излязат от домовете си. „По съседски си помагаме по някакъв начин, ние сме държавно училище. Организирахме се учители, за да направим пункт за храна и продукти от първа необходимост, готвим, имаме и дрехи за хората, които имат нужда“, посочи Мария Хосе.

Въпросът, които всички си задават е, защо толкова късно хората са били предупредени за бедствието. И дали по-ранно предупреждение нямаше да спаси човешки животи. В четвъртия ден след бурята, идват и нови страхове. Липсата на вода е най-големият бич за хората. А мириса на кал и смърт е навсякъде. „Долу имаме гараж, той е за всички съседи. Пълен е с вода. Възможно е вътре да има хора“, каза Оскар.

76-годишната майка на Оскар е била съвсем сама по време на бедствието. Сега възрастната жена е при роднини, съсипана от най-голямата трагедия в живота си, на която е ставала свидетел. „Майка ми е много афектирана, няма представа кога ще може да се върне. Истината е, че иска да се прибере, но ние не ѝ позволяваме“, допълни той.

На каква стойност ще бъдат материалните все още никой не говори. Приоритет е разчистването, за да може да се достигне и до местата все още откъснати от света.

Повече по темата гледайте във видеата.