Изменението на климата – какво сочат най-новите научни данни

След поредната рекордна година по отношение на глобалните температури през 2024 г., натискът върху политиците да увеличат усилията си за ограничаване на изменението на климата се увеличава. Последният глобален научен консенсус по темата е публикуван през 2021 г. от Междуправителствената експертна група по изменение на климата, но според учените доказателствата показват, че глобалното затопляне и неговите последици оттогава се развиват по-бързо от очакваното. 

Георги Стефанов: Светът не е готов да се адаптира толкова бързо към климатичните промени

Ето някои от най-новите изследвания в областта на климата:

Критична точка

Светът може би вече е достигнал 1,5 градуса по Целзий затопляне над средната прединдустриална температура - критичен праг, отвъд който съществува риск от необратимо и екстремно изменение на климата, твърдят учени. Група изследователи направиха това предположение в публикувано през ноември проучване, основано на анализ на 2000-годишни атмосферни газове, уловени в антарктически ледени ядра.
Обикновено учените измерват днешните температури в сравнение с базовите средни температури за периода 1850-1900 г. По този показател светът се е затоплил с близо 1,3 С. Но новите данни сочат по-дълга прединдустриална базова линия, базирана на температурни данни, обхващащи периода от 13 до 1700 г., според която затоплянето през 2023 г. е 1,49 С, се казва в изследването, публикувано в списание Nature Geoscience.

Промени в океана

Затоплянето на Атлантическия океан може да ускори разпадането на ключова система от течения, за която учените предупреждават, че вече може да е започнала да се разпада. Атлантическата меридионална циркулация (АМОК), която пренася топла вода от тропиците към Северния Атлантик, е помогнала за запазването на меките зими в Европа в продължение на векове.

Изследване от 2018 г. показа, че АМОК е отслабнала с около 15 % от 1950 г. насам, а изследване, публикувано през февруари 2024 г. в списание Science Advances, показва, че тя може да е по-близо до критично забавяне, отколкото се смяташе досега.

Освен това, тъй като светът е в епицентъра на четвъртото масово избелване на коралите - най-голямото в историята - учените се опасяват, че световните рифове са преминали точката, от която няма връщане назад. Учените ще изследват избелелите рифове от Австралия до Бразилия за признаци на възстановяване през следващите няколко години, ако температурите се понижат.

Каква е разликата между „Ел Ниньо” и „Ла Ниня” (ВИДЕО)

Екстремни метеорологични условия

Затоплянето на океана не само подхранва по-силните бури в Атлантическия океан, но и ги кара да се усилват по-бързо, като някои от тях преминават от категория 1 в категория 3 само за няколко часа.

Все повече доказателства показват, че това се отнася и за други океански басейни. През октомври 2024 г. ураганът „Милтън” се нуждаеше само от един ден в Мексиканския залив, за да се превърне от тропическа буря във втория най-мощен ураган в историята на залива, който връхлетя западното крайбрежие на Флорида.

По-топлият въздух може също така да задържа повече влага, което помага на бурите да пренасят и в крайна сметка да отделят повече дъжд. В резултат на това ураганите водят до наводнения дори в планински градове като Ашвил, Северна Каролина, залят през септември 2024 г. вследствие на урагана „Хелене”.

Гори и пожари

Глобалното затопляне пресушава водните пътища и изсмуква влагата от горите, създавайки условия за по-големи и горещи горски пожари от западната част на САЩ и Канада до Южна Европа и Далечния изток на Русия.

Изследване, публикувано през октомври в Nature Climate Change, изчислява, че около 13% от смъртните случаи, свързани с токсичния дим от горските пожари през 2010 г., могат да се припишат на климатичния ефект върху горските пожари.

През 2024 г. бразилската Амазонка е в плен на най-тежката и най-масовата суша от 1950 година насам, откакто се води статистика. Реките са спаднали до рекордно ниски нива през миналата година, а пожарите опустошават джунглата.

Миналата година научни констатации показаха, че до 2050 г. между 10 и 47 % от Амазонка ще бъдат изправени пред комбинирания стрес от горещини и суша, причинен от изменението на климата, както и от други заплахи.

Това би могло да доведе до преминаване на Амазонка през критична точка, при която джунглата вече няма да може да произвежда достатъчно влага, за да задоволява нуждите на дърветата, като в този момент екосистемата може да премине към деградирали гори или пясъчни савани.

В световен мащаб горите изглежда се борят. Проучване от юли 2024 г. установи, че горите като цяло не са успели да абсорбират предната година толкова въглероден диоксид от атмосферата, колкото в миналото, което се дължи до голяма степен на сушата в Амазонка и горските пожари в Канада. Това означава, че в атмосферата е навлязло рекордно количество CO2.

Освен това през декември 2024 г. учени от Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ установиха, че макар обширната арктическа тундра да е поглъщала въглерод в продължение на хиляди години, нарастващите емисии от горски пожари означават, че сега тундрата освобождава повече въглерод, отколкото складира.

Вулканични изригвания

Учените се опасяват, че изменението на климата може дори да засили вулканичните изригвания. В Исландия вулканите изглежда реагират на бързото отдръпване на ледниците. С топенето на ледовете се намалява налягането върху земната кора и мантия.

Вулканолозите се опасяват, че това може да дестабилизира резервоарите за магма и изглежда води до създаването на повече магма, което увеличава налягането под земята.