Събитието събира държавни и правителствени ръководители, представители на бизнеса и неправителствения сектор

Държавният глава Румен Радев участва в десетото издание на Делфийския икономически форум в Гърция. Събитието събира държавни и правителствени ръководители, представители на бизнеса и неправителствения сектор, които обсъждат перспективите за устойчиво развитие и конкурентоспособност. Във фокуса на международния форум са и въпросите, свързани с последиците от войните в Украйна и Близкия Изток, предизвикателствата пред енергетиката и икономиката, свързаността, европейското единство, бързото технологично развитие и други.

Радев: България трябва да възстанови своята водеща роля на Балканите

„Европа може да се справи с предизвикателствата и да укрепи позициите си в силно оспорван свят, ако признае значимостта на проблемите, повиши нивото си на амбиции и предприеме конкретни действия, като излезе от зоната си на комфорт”, посочи Радев.

Държавният глава подчерта, че динамиката на геополитическите процеси става все по-висока, руши се архитектурата на международната сигурност, разпадат се установени бизнес модели, наложените нови мита разтърсват пазарите, а стагнацията засяга водещи европейски икономики, което прави изключително трудно да се правят прогнози за бъдещето. По думите му това поставя и въпроса за нивото на амбиции на Европа как да се справи с тези предизвикателства и да осмисли редица ключови области за своето бъдеще. Като такива Радев открои сигурността, геополитическото позициониране, конкурентоспособността на европейската икономика, капиталовия пазар, енергетиката, иновациите и изкуствения интелект и европейското единство.

„Преди да се заемем обаче с решаването на проблемите на утрешния ден, трябва да се поучим от уроците от миналото, иначе инвестираните време, усилия и пари едва ли ще доведат до резултати“, заяви президентът и призова за сила и кураж, за да си даде Европа честен отговор на редица трудни въпроси.

Снимка: Прессекретариат на президента

Държавният глава призова за отговор на следните въпроси: Как Европа е допуснала да изостане в иновациите и технологиите, как е допуснала да изпадне в енергийна криза и защо цената на енергията е няколко пъти по-ниска в САЩ и Китай, защо ЕС не е в състояние да взима бързо решения, можело ли е да бъде предотвратена войната в Украйна, защо Русия произвежда 4 пъти повече муниции от НАТО, както е подчертал генералният секретар на Алианса, въпреки огромното си икономическо превъзходство, защо Русия продължава да напредва на бойното поле в Украйна, въпреки колосалната финансова и военна помощ за Украйна, защо вместо да изгради силни отбранителни линии и да съхрани отбранителния си потенциал и територия, много лидери са окуражавали Украйна да предприеме контранастъпление през 2023 г. с утопични гаранции, че ще победи Русия, при положение че Украйна не е разполагала с условия за успех при настъпателна операция, съгласно установените преди повече от 200 години принципи на оперативното изкуство от Клаузевиц, дали Европа ще се съгласи САЩ и Русия да договорят мира в Европа без нейно участие.

„Каквито и да са отговорите, ЕС се нуждае от военна сила и целенасочен подход за вземане на решения в този турбулентен свят. Трябва да си даваме и сметка, че само натрупването на оръжие не води автоматично до отбранителни способности. Нуждаем се на първо място от ясна политическа визия и обща отбранителна стратегия”, подчерта Радев. Като предизвикателства президентът открои обединяването на фрагментираната европейска отбранителна индустрия и убеждаването на европейските граждани, че инвестициите в сигурността са оправдани.

Държавният глава посочи също така, че постигането от ЕС на стратегическа автономия ще изисква и време, и ресурси, а сигурността на Европа продължава да е зависима от трансатлантическата връзка, която следва да продължи да се развива. „Наша обща задача днес е прекратяването на кръвопролитието в Украйна и уверено да поемем по пътя към постигането на устойчив и дълготраен мир, без да губим повече историческо време”, заяви президентът и добави, че изходът от тези общи усилия има пряко отношение както към новата архитектура на сигурността, така и към нашето икономическо развитие и конкурентоспособност.

„В дългосрочен план гарантирането на нашата сигурност ще разчита все повече на конкурентоспособността на европейската икономика, основана на обща индустриална и финансова политика на ЕС и силен европейски капиталов пазар”, подчерта Радев.

Като друг стълб на стратегическата автономия на Европа държавният глава открои енергийната сигурност и свързаността - области, в които България и Гърция продължават да се утвърждават като пример за отлично сътрудничество. Радев посочи газовия интерконектор, плаващия терминал за втечнен газ край Александруполис, високоволтовата електрическа връзка „Марица Изток - Неа Санта“, вертикалния газов коридор, чието изграждане на българска територия започна този месец, проекта за създаване на петролопровод от Александруполис до Бургас, като допринасящи за енергийната сигурност и диверсификация на целия регион.

Държавният глава отбеляза като перспективни сфери на партньорството между България и Гърция производството и съхранението на енергия от възобновяеми източници, тъй като южната ни съседка има възможност за производство на голямо количество енергия от соларни мощности, а България с високопланински язовири и възможности за развитието на ПАВЕЦ мощности за тяхното съхранение. Радев коментира и перспективата за съвместно сътрудничество в създаването на големи центрове за данни и гигафабрики за изкуствен интелект.

„България и Гърция са част от Европа и винаги ще бъдат, а нашето силно сътрудничество и посветеност на европейското единство и сигурност доказва, че дори и нашият регион да формира външна европейска граница, той не е периферия на ЕС”, коментира още президентът. Той напомни думите на датския философ Киркегор, че „животът може да бъде разбран, само гледайки назад, но трябва да бъде живян, само гледайки напред”. „Затова, въпреки че на Балканите всяка държава има своя собствена гледна точка към историята, един от най-важните исторически уроци е, че след векове на съперничества и противоречия, най-накрая сме осъзнали, че сътрудничеството е много по-добър избор от войните. Днес България и Гърция са стратегически партньори, изграждащи заедно силна ос на стабилност и сигурност, която създава по-добри перспективи за целия регион”, обясни Радев. Държавният глава заяви също така, че двете страни ще продължат да задълбочават своята европейска интеграция и изрази признателността на страната ни за подкрепата на Гърция за постигнатото присъединяване към Шенген.

В рамките на изказването си на международния форум президентът Румен Радев акцентира и върху предприетите от България действия за модернизация на Българската армия като част от общите усилия на ЕС и НАТО за гарантиране на сигурността и стабилността на нашия регион.

Снимка: Прессекретариат на президента

„Реформите, които предприема България за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество  и развитие (ОИСР), са също толкова значими за страната ни, колкото и самото членство”, заяви Радев на среща с генералния секретар на ОИСР Матиас Корман.  Президентът подчерта, че присъединяването на България към ОИСР е ключова външнополитическа цел за страната ни, за постигането на която последователно работят всички отговорни институции. България вече е изпълнила 11 от предвидените 25 прегледа по присъединяването към ОИСР и работи за успешното приключване на останалите до края на годината.

Матиас Корман заяви от своя страна, че споделя оценката за добрия напредък на България и отбеляза, че и трите страни от на ЕС, кандидатстващи за членство в ОИСР, имат възможност да финализират своите прегледи до края на годината. Той потвърди, че секретариатът на ОИСР ще продължи да подкрепя в рамките на своите възможности държавите, кандидатстващи за членство.

По време на срещата бяха разменени оценки за динамичните процеси в света и беше изразена обща оценка, че тарифната война, която ескалира всеки изминал ден, неизбежно ще има и социални и икономически последствия.

През последните години България и Гърция издигнаха на ново равнище двустранното сътрудничество в развитието на енергийната и инфраструктурната свързаност. Това беше общата позиция на президентите на двете държави Румен Радев и Константинос Тасулас, които проведоха среща в рамките на Делфийския икономически форум. Двамата бяха единодушни, че България и Гърция споделят обща мисия да укрепват стабилността на Балканите и да стимулират икономическото си развитие.

Снимка: Прессекретариат на президента

Президентът Тасулас открои значението на проекта за изграждането на мултимодален транспортен коридор, свързващ гръцки пристанища в Егейско море с българските пристанища в Бургас, Варна и Русе. Във връзка с това президентът Радев изрази интереса на страната ни да участва в управлението на пристанищата в Александруполис и Кавала.

„България и Гърция днес са пример за стратегическо партньорство, което може да бъде модел за развитие и на нашите съседи на Балканите”, подчерта Румен Радев. Българският държавен глава изрази признателността си към своя гръцки колега за подкрепата, която получи страната ни за присъединяването си към Шенгенското сухопътно пространство и подчерта, че това на свой ред ще допринесе за последващо нарастване на обмена на хора, стоки и услуги.

Снимка: Прессекретариат на президента

Румен Радев отбеляза също, че двете държави са достигнали такова ниво в двустранното си партньорство, което открива качествено нови възможности като разширяване на инфраструктурата за пренос на енергийни ресурси от юг на север, както и съвместното изграждане на големи центрове за данни и гигафабрики за изкуствен интелект.

По време на срещата Константинос Тасулас подчерта значението за гръцката страна на постигането на двустранно споразумение за водите на река Арда във връзка с предстоящия в Гърция напоителен сезон. Президентът Радев изрази готовността на България да подходи конструктивно към този въпрос в дух на стратегическите отношения между двете държави и зачитането на техните интереси.