Лоранс Довилер припомня Принципа на Моравек, според който нещата, които са лесни за машините – често са трудни за хората

Изкуственият интелект може напълно да промени начина, по който живеем и работим. Доклад на ООН алармира, че в следващите 10 години той ще замени много от днешните професии, а Бил Гейтс прогнозира, че това може да доведе до работна седмица от едва два или три дни. 

Технологиите ще направят медицинските и образователните услуги по-достъпни, но ще поставят и въпроса – каква ще бъде ролята на човека в бъдещето? Ще ни освободи ли изкуственият интелект повече свободно време или ще се наложи изцяло да преосмислим икономиката и заетостта? Ако работата вече няма да бъде основният смисъл на живота ни, как ще се промени усещането ни за цел и принадлежност? Отговори на тези въпроси търсим с Лоранс Довилер - специалист по изкуствен интелект и етика. Тя е професор в Сорбоната и изследовател във френския национален център за научни изследвания и от години изучава взаимодействието между хората и интелигентните машини.

Изкуствен интелект помага за ранното откриване на петролни разливи

"Изкуственият интелект бързо променя лицето на нашето бъдеще, като се вписва все по-дълбоко в ежедневието ни. Наскоро ООН предупреди, че “умните машини” могат да засегнат до 40% от работните места в света през следващото десетилетие, а тази тенденция тревожи и повдига много въпроси. Изкуственият интелект ще засегне много работни места. Това е вярно и е наша основна тревога. Обществото е слабо подготвено. Има един важен принцип, наречен Принцип на Моравек: нещата, които са лесни за машините – като изчисленията и обработката на данни – често са трудни за хората. Обратното също е вярно – да вземеш чаша вода е лесно за човека, но трудно за робот или ИИ. Това означава, че ИИ ще замести предимно т.н „сиви якички“ – хора, които изпълняват задачи за синтез на информация, търсене и обработка на дигитализирани данни. Ако ИИ бъде управляван правилно, може да даде тласък на нови икономически дейности. Въпросът не е толкова в замяната на хора, а по-скоро на конкретни задачи – и при някои от тях тази смяна вече се случва", обясни проф. Довилер.

Според нея някои журналистически работни места ще изчезнат – особено тези, свързани с търсене на информация. "Вече са засегнати много секретарски позиции, преводачите, дублажът на филми – изобщо всичко, което работи с дигитализирани данни", обясни още изследователят.

Журналистиката обаче не бива да бъде изцяло поверена на машини, категорична е въпреки това Лоранс Довилер.

"Това е водеща професия и е важно да разберем, че не можем да заменим всички журналисти с ИИ. Би било ужасно – няма да имаме гарантирана достоверност и фактологична проверка", алармира тя.

Незаменими ще останат професиите, които изискват ръчни умения.
"Всички такива занаяти ще останат. Машините не са добри в мануалните дейности. Ще има недостиг на хора в професии като сервитьори, рецепционисти, техници, които работят с физически обекти", предрича професорката.

Снимките ни в социалните мрежи ще обучават изкуствен интелект

Изкуственият интелект може и да се развива бързо, но все още има ситуации, в които не може да се справи.

"Правим роботи за фабрики, но те извършват повтарящи се движения. Все по-често ще виждаме ИИ, който ще се адаптира към различни ситуации, но е почти невъзможно за робот да дойде в дома ви и да отстрани теч, както ще го прави водопроводчик. Пространството ни е прекалено разнообразно и непредвидимо за тези машини", разясни тя.

Въпросът за адаптацията към новата технологична ера е особено важен, за да подготвим бъдещите поколения за свят, в който изкуственият интелект ще играе основна роля.

"Мисля, че е важно да започнем обучението още от много ранна възраст. Във фондация ‘Блез Паскал’ създадохме етични AI капсули за училищата. Идеята е да обясним концепциите на ИИ на деца между 8 и 11 години. Не искаме да ги накараме да програмират, а да разберат какво може да направи машината, за да подобри визията ни за света, но същевременно трябва да предупредим децата, че машините нямат знания. Те произвеждат информация, но не и знания. Това е отговорност на хората. ИИ няма дългосрочна памет или способност за разсъждение като нас", предупреждава Довилер.

Много родители днес са изправени пред въпроса – в коя сфера да насочат децата си, за да избегнат риска те да бъдат заменени от машини в бъдеще.

"Ако искаме да имаме таланти, които да създават нови креативни решения с изкуствения интелект, не трябва да копираме това, което машините предлагат. Инженерите в момента само копират и искат от ChatGPT да кодира. Така се създава стандартизация. Трябва да се научим да използваме технологиите, без да ставаме зависими от тях. В новите професии, опитът и знанията в медицината, например, съчетани с умения за работа с изкуствен интелект, ще ви дадат предимство пред останалите, които са учили само традиционни дисциплини. Това важи и за журналистиката, логопедията, дори за адвокатите. Ако имате допълнително образование по изкуствен интелект или компютърни науки, ще бъдете по-конкурентноспособни", смята тя.

Според нея изкуственият интелект не е автономен и изисква човешка интелигентност, която често се пренебрегва. "Обещанията за по-малко работни дни и повече свободно време не отчитат колко усилия са нужни, за да ги създадем и поддържаме. Човешкият мозък трябва да бъде поддържан активен и здрав, за да можем да създаваме и усъвършенстваме тези системи", отбелязва Довилер.

Изкуственият интелект за безопасна работна среда: Възможностите, които създават технологиите

А възможно да се създаде изкуствен интелект, който допълва хората, вместо да ги замества?
"В роботиката, която представлява съвместната работа между човек и машина възниква въпросът: кой взема решенията и кой извършва действията? Има интересно изследване, което сравнява резултатите на служители използвали ChatGPT – и на други, които не са. Първата група са били по-бързи и са създавали по-креативни резултати, но също така е установено, че използването на тези инструменти може да доведе до намалена бдителност и зависимост от машината. Това показва колко е важно да развиваме критичен ум и дистанция от тези технологии. Човешкият мозък притежава уникална способност за творчество и ако искаме да запазим нашата креативност, трябва да съхраним време, в което да работим без машини!", категорична е професорката.

Последвайте ни