Тя заема поста цели единадесет години – от 1979 до 1990 г.

Маргарет Хилда Тачър е родена на 13 октомври 1925 година в Грантъм, малко градче в Англия. Тя израства в семейството на бакалин и местен проповедник, който ѝ предава ценности като трудолюбие, самодисциплина и вяра в индивидуалната отговорност. Завършва химия в Оксфордския университет, а по-късно изучава и право. Още в студентските си години се включва активно в политиката, като членува в Консервативната партия.

КРАЯТ НА ЕДНА ЕПОХА: Почина Елизабет II

През 1959 г. Тачър става депутат в британския парламент. Придобива популярност като министър на образованието в началото на 70-те години, когато взема непопулярното решение да премахне безплатното мляко за учениците – ход, който ѝ носи критики, но също така утвърждава образа ѝ на решителен политик. През 1975 г. тя оглавява Консервативната партия, като става първата жена, избрана за лидер на голяма политическа партия в Обединеното кралство.

През 1979 г., след години на икономическа криза и социални сътресения, Маргарет Тачър става първата жена министър-председател на Великобритания. Тя заема поста цели единадесет години – от 1979 до 1990 г. – което я прави най-дълго управлявалия британски премиер през ХХ век. По време на своето управление тя прилага радикални икономически реформи, известни като „тачъризъм“ – приватизация на държавни предприятия, ограничаване на влиянието на профсъюзите, насърчаване на свободния пазар и индивидуалната инициатива. Вярва, че държавата трябва да играе минимална роля в икономиката и че личната отговорност е в основата на социалния напредък.

Един от най-емблематичните моменти в управлението ѝ е Фолклендската война през 1982 г., когато Великобритания воюва с Аржентина за контрол над Фолклендските острови. Победата в конфликта утвърждава Тачър като силен лидер на международната сцена. Вътрешната ѝ политика обаче поражда остри противоречия – особено сред работническата класа и в районите, засегнати от закриването на индустрии.

В края на 80-те години популярността ѝ започва да спада, особено след въвеждането на силно непопулярния „плосък данък“ (poll tax), който предизвиква масови протести. През 1990 г., под натиска на собствената ѝ партия и в условия на вътрешни разногласия, тя подава оставка като премиер. Наследена е от Джон Мейджър.

Редактор: Цветина Петкова

Последвайте ни