За последните 200 години: Връзката на човека с природата е намаляла с над 60%

Връзката на хората с природата е намаляла с повече от 60% от 1800 г. насам. Това почти точно отразява изчезването на думи за природата като „река”, „мъх” и „цвят” от книгите, сочи проучване.

Компютърното моделиране прогнозира, че нивата на свързаност с природата ще продължат да намаляват, освен ако не се направят мащабни промени в политиката и обществото. Ннай-ефективните интервенции са запознаването на децата с природата от ранна възраст и радикалното озеленяване на градската среда.

Проучването на Майлс Ричардсън, професор по свързаност с природата в университета в Дерби, проследява точно загубата на природа от живота на хората в продължение на 220 години, като използва данни за урбанизацията, загубата на дива природа в кварталите и, най-важното, родителите, които вече не предават ангажираността с природата на децата си.

Горещото време влияе на тялото, психиката и природата: Как да се предпазим

В изследването, публикувано в списание Earth, авторът идентифицира изчезването на естествени думи от книгите между 1800 и 2020 г., което достигна пик от 60,6% спад през 1990 г.

Моделирането прогнозира продължаващо „изчезване на опита“, като бъдещите поколения ще продължат да губят осъзнаване за природата, защото тя не присъства във все по-застроените квартали, а родителите вече не предават „ориентация“ към природния свят. Други проучвания показват, че свързаността на родителите с природата е най-силният предсказващ фактор за това дали едно дете ще се доближи до природата.

Снимка: iStock

„Свързаността с природата вече се приема за ключова коренна причина за екологичната криза. Тя е жизненоважна и за нашето собствено психично здраве. Тя обединява хората и благосъстоянието на природата. Необходима е трансформационна промяна, ако искаме да променим връзката на обществото с природата“, твърди Ричардсън.

AI срещу природата: Едно търсене в ChatGPT изразходва 10 пъти повече енергия от Google

Професор по свързаност с природата в университета в Дерби добави, че когато е тествал различни промени в политиката и градската среда в модела, е бил изненадан от мащаба на промените, необходими за обръщане на загубата на връзка с природата.

Увеличаването на биоразнообразни зелени площи в даден град с 30% може да доведе до радикално положителен напредък за дивата природа и хората. Ричардсън обаче твърди, че проучването му предполага, че един град може да се нуждае от 10 пъти повече зеленина, за да обърне тенденцията на намаляване на връзката с природата.

Проучването установило още, че мерките за увеличаване на обществената ангажираност към природата не са ефективни за обръщане на дългосрочния спад в свързаността с природата. Според Ричардсън подобни схеми на благотворителни организации все още са важни за подобряване на психичното здраве, но моделирането предполага, че те не спират междугенерационната загуба на връзка с природата.

Проучването доказало, че по-ефективни са мерките, които внушават осведоменост и ангажираност с природата у малките деца и семействата, като например детските градини в горските училища.

Снимка: iStock

Друга пречка пред възстановяването на свързаността с природата е, че през следващите 25 години трябва да се въведат политики за трансформиране на ранното образование и градските райони, за да се обърне упадъкът. Ако това се направи, увеличаването на свързаността с природата ще стане самоподдържащо се. Според Ричардсън мащабът на обществените промени, необходими за възстановяване на връзката с природата, може да не е толкова обезсърчителен, защото базовите нива вече са много ниски.

Проучване установи, че хората в Шефилд прекарват средно само 4 минути и 36 секунди в природни пространства всеки ден, пише The Guardian. „Увеличете това 10 пъти и хората ще прекарват по 40 минути навън всеки ден – това може да е достатъчно“, коментира Ричардсън.