Наблюдението на умираща звезда потвърждава 100-годишна теория и за първи път разкрива елементи като силиций и сяра, разположени дълбоко в ядрото ѝ

Учени в САЩ обявиха, че за първи път в историята са успели да регистрират елементи, разположени дълбоко в ядрото на избухнала свръхнова. Уникалното явление е заснето през 2021 г., но анализът му е завършен наскоро. Наблюдението представлява важен пробив в изучаването на умиращи звезди, отдалечени на милиони светлинни години от Земята.

Масивните звезди завършват своя жизнен цикъл със зрелищен взрив, известен като свръхнова. Според астронома д-р Александър Куртенков, конкретният случай касае умираща масивна звезда, чийто живот е сравнително кратък по космическите стандарти – от няколко до 50-100 милиона години. „Самото избухване се случва преди милиони години, отнема време на светлината да стигне до нас, след което я регистрираме и това се е случило през 2021 година в този случай“, обяснява той.

Учени разгадаха тайната на раждането на Юпитер

Структурата на тези звезди наподобява черупка, като химичните елементи са разпределени на слоеве. „В ядрото има желязо, след това отвън аргон, силиций, сяра. По-навън въглерод, азот, кислород и най-отвън водород и хелий“, разяснява д-р Куртенков.

Обикновено мощното светене на масивните звезди ги кара да изхвърлят външните си слоеве от водород и хелий още преди експлозията. Това позволява на учените да наблюдават елементи като въглерод, азот и кислород.

Това, което прави новото наблюдение уникално, е, че по някакъв начин звездата е успяла да изхвърли и тези по-вътрешни слоеве от въглерод, азот и кислород, преди да избухне. „Звездата е била оголена преди избухването и когато ние вече наблюдаваме след избухването, засичаме в спектъра по-вътрешно разположените силиций и сяра“, подчертава астрономът.

Въпреки че избухвания на свръхнови се наблюдават по няколкостотин пъти годишно, това е първият случай, в който учените успяват да видят толкова ясно елементи, разположени изключително навътре в звездата. Откритието „по много екстремен начин потвърждава части от теорията, известни вече от почти 100 години, на ниво, на което не сме очаквали, че е възможно да бъдат потвърдени“.

Сега пред учените стои следващият голям въпрос: „По какъв физически механизъм звездата е успяла да изхвърли тези свои вътрешни слоеве?“. Отговорът ще се търси чрез нови анализи, наблюдения и изграждане на хипотези.

Стажант-репортер: Пламена Димитрова

Редактор: Мария Барабашка

Последвайте ни