Планината Немрут: Където колосални каменни богове пазят 2000-годишна мистерия (СНИМКИ)

Планината Немрут се издига на повече от 2000 метра над провинция Адъяман, като склоновете ѝ преминават от маслинови горички в голи скали. Отдалеч изглежда като всеки друг връх в източната част на планинската верига Тавър – докато колосалните глави не се появят в погледа.

Те са подредени в тържествен ред близо до върха – огромни каменни лица, чиито черти са омекотени от векове земетресения, мраз и слънце. Далеч под тях кози внимателно прекосяват сухата трева, докато вятърът се носи над пейзажа.

Трудно е да се каже кое е по-зашеметяващо – срещата с тези гигантски глави близо до върха на една от най-високите планини в югоизточна Турция или самият факт, че някой някога е вярвал, че ще устоят на времето. Но това е било мечтата на цар Антиох – да изгради планина, на която да седи сред боговете, силата му издялана в камък и вперена във вечен двубой с хоризонта.

Снимка: iStock

Антиох I управлявал държава, наречена Комагена, която процъфтяла за кратко преди 2000 години в регион северно от Сирия и река Ефрат, след разпадането на империята на Александър Велики. Това било място, където се преплитали гръцки, персийски, асирийски и арменски традиции.

С надеждата да запази властта си над региона дори след смъртта, Антиох наредил гробницата му да бъде построена на Немрут, обградена от каменни фигури, представящи уникалната смесица от митологии, които се преплитали в неговото царство. Самият Антиох бил изобразен сред тях, рамо до рамо с безсмъртието.

Времето и природата обаче имали други планове. Днес статуите лежат обезглавени и напукани, но все още пазят върха, известен сред местните като „Трона на боговете“.

Древното царство

Самата гледка оправдава изкачването – драматични панорами над югоизточна Турция, красивите изгреви и залези. Постоянният поток от посетители се вие чак до върха. Изолацията на планинския връх дава възможност да се потопиш във въображението си и да си представиш богатото минало на Комагена, както и сложните битки и споразумения, които са определяли стремежа на царството към нови територии. Изкачването до върха на Немрут е сравнително лесно. Посетителите могат да стигнат пеша, но има и път, който води почти догоре и е достъпен с кола или чрез организирана обиколка.

„Дотам и обратно”: Ексклузивен поглед в тракийската царска гробница край Свещари

50-минутното пътуване от района Кахта в провинция Адъяман до входа на Националния парк „Планината Немрут“ е част от самото преживяване. По пътя козите и кравите, пасящи край шосето, създават пасторални сцени, които вероятно са се променили съвсем малко през вековете.

По-нависоко, мостът на Септимий Север – римско инженерно чудо – все още се издига над река Джендере, а могилата Каракуш, посветена на женските от царското семейство на Комагена, предлага рядък поглед към ежедневния и церемониалния живот на царството.

Снимка: iStock

Маршрутът минава и покрай руините на Арсемия – бившето царско светилище. Върху скалите е издълбан един от най-дългите древногръцки надписи, открити в региона. Над него се вижда добре запазен релеф, изобразяващ ръкостискането на боговете – цар Митридат I, който се ръкува с героя Херакъл.

Малко преди последното изкачване си струва да се спрете, за да се обхванете целия пейзаж с поглед. В златния час тук слънцето хвърля драматична светлина върху древното царство.

Снимка: iStock

В подножието на Немрут селото Кахта предлага друг поглед към миналото – този път жив. Тук двуетажните каменни постройки остават непроменени от поколения. Долният етаж служи за склад и подслон на овце и кози, а горният – за семеен дом. Осман Аксой, който предлага чай на посетителите във фермата си, описва общността като „живо наследство на историята на региона“.

Монументални амбиции

По-нагоре в планината пътят достига до модерен паркинг и съоръжения, включително посетителски център. В своя разцвет преди две хилядолетия това място е било свещен обреден терен или царски комплекс, кипящ от поклонници и сановници.

След заплащане на входна такса от 10 евро, или около 12 долара, посетителите ги очаква 25-минутно изкачване нагоре, за да достигнат терасите на върха – препоръчват се здрави обувки и топли дрехи, особено по време на изгрев и залез, дори в разгара на лятото. Изкачването включва преход от 500 метра и около 300 стъпала, някои от които доста стръмни.

"Дотам и обратно": Мистерии в Родопите - древното светилище Харман кая (ВИДЕО)

С всяка стъпка по древното каменно стълбище въздухът става по-рядък, а светът остава все по-далече долу. Скоро пред погледа се издига огромен изкуствен връх от натрошен камък - могилата - който доминира над целия хоризонт.

Именно тук монументалните амбиции на Немрут се разкриват в пълна сила.

Дълго преди оформянето на съвременните граници на Турция, тук процъфтявало Царството Комагена – малко, но богато владение, което вплитало традициите на обширния регион в нещо напълно свое.

Каменните фигури на Немрут съчетават гръцки, персийски и арменски традиции – Зевс, Аполон и Херакъл, пресъздадени чрез източни символи и стил, редом с местна богиня на плодородието и самия Антиох.

Смята се, че паметниците, които някога се извисявали на повече от 15 метра, били създадени, за да осигурят неговото безсмъртие. Но след като римляните завладели Комагена, светилището било изоставено на стихийте. Днес падналите глави напомнят зловещо за вечната амбиция на един цар.

Снимка: iStock

50-метровата могила, която е "короната" на Немрут, се смята за мястото на последния покой на Антиох I, но загадката около неговата скрита гробница обърква археолозите вече повече от век.

Германският инженер Карл Сестер, работещ в региона, първи съобщава за обекта на Пруската академия на науките през 1881 г. По-късно американската археоложка Тереза Гьол прекарва десетилетия, прокопавайки тунели в склоновете на планината в търсене на гробната камера, но така и не я открива. Някои сравняват сложния ѝ вътрешен замисъл с гениалността на египетските пирамиди.

През 2006 г. Близкоизточният технически университет в Анкара започва нова изследователска програма, използвайки съвременни технологии, за да продължи започнатото от Гьол, без да нарушава обекта.

„Дотам и обратно”: Тайните на загадъчното светилище Демир Баба Теке

„От 1987 г. насам не е възможно да се извършват разкопки“, казва лицензиран екскурзовод Салих Абурсу. „Тази защита гарантира, че тайната на скритата камера на цар Антиох – и съдържанието ѝ – ще останат непокътнати".

Написано сред звездите

Днес Немрут е защитен национален парк, внимателно възстановен и укрепен, за да бъдат предпазени крехките каменни статуи от силни ветрове, сняг и летни горещини.

На върха се разгръщат три тераси – Източна, Северна и Западна – подобно на древна сцена. Северната тераса никога не е била завършена, но на Източната се открива гледката към колосални божества, релефи на предци и ритуален олтар. Пет основни фигури доминират пространството: Зевс, Аполон, Херакъл, богинята на плодородието на Комагена и самият Антиох, заобиколени от лъв и орел – символи на земната и небесната власт.

Мистерията на древния град Хатуша (СНИМКИ)

На Западната тераса векове земетресения и ерозия са разпръснали и обезглавили статуите, а техните огромни глави днес са сред най-разпознаваемите образи на Турция.

Снимка: iStock

Бесте Томай, преподавател и експерт по археологията на Немрут в Университета на Адъяман, казва, че релефът на Западната тераса, изобразяващ лъв, отбелязан със звезди и полумесец, е от изключително значение.

„Тази каменна плоча се смята за най-стария известен астрологичен календар в света“, обяснява тя. Той също така фиксира датата на възкачването на цар Антиох I – 7 юли 62 г. пр.н.е.

Надписи, издълбани на гръцки върху задната част на троновете, разкриват 237 реда от кралски указ: подробности за божествения произход на Антиох, неговите закони и желанието му бъдещите поколения да го почитат с пиршества и благоговение.

Под върха гледката е необятна – пропасти се спускат от двете страни, планините Таурус се извисяват на север, а златистите равнини на Месопотамия се разстилат безкрайно на юг към река Ефрат.

С настъпването на вечерта туристите се събират сред падналите богове, за да наблюдават как слънцето потъва под хоризонта. „Бяхме дълбоко впечатлени от неговото древно наследство и зашеметяващата гледка“, споделя Джулиан Бошман, посетител от Чикаго, пристигнал със приятел.

Светлината започва да се променя. Статуите засияват в червено, после в кехлибарено, преди да избледнеят в умиращото слънце. Сенките се протягат по каменните лица, а планината отново потъва в тишина.