Японският учен от Токийския университет разгледа ж.к. "Дружба", сравни го с детството си и даде своята рецепта за трафика в София
Един от най-уважаваните световни учени в областта на изкуствения интелект (AI) и умните градове – проф. Нобору Кошизука, прогнозира, че до 10 години новите технологии ще бъдат напълно интегрирани в градската среда. По време на посещението си в България той сподели своите впечатления от София, очерта етапите за създаване на „умен град“ и подчерта важността на сътрудничеството между института GATE към СУ и Токийския университет.
►Ерата на данните и изкуствения интелект
Проф. Кошизука, чийто академичен опит е в сферата на компютърните науки, обясни, че на всеки 20 години основният технологичен фокус в света се променя. След ерата на компютрите, мейнфрейм машините, микрокомпютрите и интернет, сега навлизаме в епохата на изкуствения интелект и данните. Според него всичко става ориентирано към данни, а AI ще подпомага всички сфери на живота.
ЕС предлага разхлабване на правилата за AI и лични данни в подкрепа на иновациите
►За изграждането на „умен град“ ученият очерта три ключови стъпки:
Добро планиране: Чрез AI се прави точен анализ и разбиране на реалното състояние на града (транспорт, население, инфраструктура).
Прогнозиране: Възможност да се предвижда развитието, за да се оптимизира и управлява градската среда.
Автоматизиран контрол: Проф. Кошизука даде пример с Китай, където AI се използва за автоматично управление на трафика, което води до по-малко задръствания.
Крайната цел е градът да стане по-човекоцентричен, като услугите се персонализират според нуждите на всеки отделен гражданин.
Впечатления от София: Между широките улици и липсата на велосипедни алеи
Проф. Кошизука описа София като "жизнен и жив" град. Той отбеляза като положително наличието на малко светофари, което позволява по-плавно движение, както и факта, че улиците тук са широки и прави – за разлика от Токио, където са тесни и със завои.
►Въпреки това, той посочи и няколко проблема:
Паркираните автомобили: Ученият е впечатлен от огромния брой коли, паркирани по улиците.
Липса на велосипеди: За разлика от Япония и Западна Европа, в София почти липсва велосипедно движение и подходяща инфраструктура за него, въпреки че това е по-екологичен вариант.
Пътна настилка: Повърхността на пътя не е равна, което се усеща при по-евтините автомобили, докато в Япония настилките са гладки.
За справяне със задръстванията професорът препоръча усъвършенстване на градския транспорт – повече автобуси и подобрени линии, вместо класическия подход за разширяване на пътищата, който е труден за реализация.
►Носталгия в ж.к. „Дружба“ и разликата с Япония
Екипът заведе проф. Кошизука в столичния квартал „Дружба“, пред емблематичния блок с топла връзка. Гледката предизвика емоционална реакция у госта, напомняйки му за детството му в Япония и т.нар. „данчи“ – държавни жилищни зони с ниски наеми.
Разликата, която той подчерта, е в транспорта: в японските „данчи“ хората почти не използват автомобили, а разчитат на обществен транспорт, като между блоковете няма паркинги. Днес в Япония тези сгради са във фаза на реконструкция и се заменят с нови, частни кооперации, тъй като хората са по-заможни.
По време на разходката ученият остана изненадан от лай на бездомно куче. Той сподели, че в Япония това е забранено със закон и всички кучета имат собственици – нещо, което се е променило през последните 10-20 години, когато страната е станала по-организирана.
►Партньорство и философия
Посещението на проф. Кошизука е свързано с подписването на меморандум за съвместни научни изследвания, обмен на студенти и преподаватели между института GATE и Токийския университет.
В края на разговора професорът заключи, че въпреки по-добрата инфраструктура в Япония, хората там не изглеждат особено щастливи. В София, според него, хората изглеждат по-спокойни и по-близо до щастието.
„Технологията е само инструмент за постигане на щастие и благополучие, а не цел“, обобщи проф. Кошизука.
Последвайте ни