Какво знаем за първия задържан от САЩ петролен танкер край бреговете на Венецуела

„Току-що задържахме танкер на брега на Венецуела – голям танкер, много голям, всъщност най-големия, който някога е бил задържан“, каза Доналд Тръмп на 10 декември. В драматична операция американските сили току-що бяха превзели танкера Skipper, който е бил санкциониран от САЩ през 2022 г., когато е плавал под друго име, разказва The conversation. „Предполагам, че ще задържим петрола“, добави по-късно президентът на САЩ. От своя страна правителството на Венецуела определи задържането като „нагла кражба и акт на международно пиратство“.

Венецуела е под санкции, наложени от САЩ, от 2019 г., когато Тръмп бе за първи път в Белия дом. А през последните месеци американските сили са насочили удари към няколко плавателни съда в Карибския басейн, предимно край бреговете на Венецуела и Колумбия, за всеки от които се твърди, че е участвал в трафик на наркотици от региона. Тези удари досега са довели до смъртта на повече от 80 души.

Но каква всъщност е целта на администрацията на Тръмп в действията срещу танкера и как това може да засегне и без това отслабената икономика на Венецуела? The Conversation U.S. потърси отговори от Франсиско Х. Моналди от Университета „Райс“, експерт по енергийната политика на Латинска Америка. Ето какво каза той в интервю:

► Какво знаем за задържания танкер?

Задържаният танкер, който според съобщенията е 20-годишен кораб на име Skipper, е супертанкер, способен да превозва около 2 милиона барела петрол.

Imágenes de la captura del petrolero “Skipper”, que navegaba desde Venezuela hacia Cuba y fue capturado por Estados Unidos.

Según informes oficiales, la operación fue preparada y llevada a cabo por la Guardia Costera, el FBI y la Marina de Estados Unidos. pic.twitter.com/Nc6fAOe26E

— julio⚡️Caronte (@jmscaronte) December 10, 2025

Според администрацията на Тръмп съдът е бил на път към Куба. Но поради размера на кораба силно подозирам, че крайната дестинация вероятно е била Китай – танкери с подобни размери обикновено не се използват за превоз на петрол през Карибите до Куба. За тази цел се използват много по-малки плавателни съдове.

Този конкретен танкер е бил санкциониран от Министерството на финансите на САЩ през 2022 г. заради превоз на забранен ирански петрол. Тогава се твърдеше, че корабът, носещ тогава името Adisа, е контролиран от руския петролен магнат Виктор Артьомов и е участвал в мрежа за контрабанда на петрол.

Следователно последното задържане от страна на САЩ е, на пръв поглед, несвързано със санкциите, наложени на Венецуела през 2019 г. и разширени през 2020 г. с вторични санкции – тоест санкции срещу страни, които правят бизнес с държавата или компанията под санкции.

Поради тази причина венецуелските служители заявиха, че това е безпрецедентно. И в голяма степен са прави. Макар че е имало няколко случая, при които ирански танкери са били задържани заради заобикаляне на санкции, това е първият на задържане на кораб, напускащ Венецуела и с венецуелски екипаж.

Администрацията на Тръмп сигнализира, че възнамерява да конфискува не само товара, но и самия кораб, което би представлявало сериозна загуба за компанията, която притежава плавателния съд. Загубата ще бъде понесена от компанията, а не от Венецуела, тъй като товарът е бил под договор „Free on Board“ – което означава, че след отплаването от Венецуела отговорността преминава върху купувача.

Въпреки това действията говорят за значителна ескалация на кампанията за натиск върху Венецуела, която изглежда ще продължи. "Ройтерс" съобщава, че около 30 други танкера в района на Венецуела имат някакъв вид санкции. Те са част от голям „сенчест флот“, който се опитва да заобикаля санкциите, като прикрива самоличността си, докато транспортира петрол от Русия, Венецуела и Иран.

САЩ обявиха санкции срещу още танкери

Сигналът от американските власти е, че са готови да предприемат действия срещу още кораби и да ограничат още повече приходите на Венецуела от петрол чрез нови санкции.

Не е ясно колко често ще бъдат задържани плавателни съдове, но ясната заплаха от Белия дом е, че кампанията по задържане ще продължи.

► Колко важен е износът на петрол за Венецуела?

Икономиката на Венецуела е изключително зависима от производството на петрол. Не разполагаме с точни данни, тъй като правителството на Венецуела не ги е публикувало от седем години, но повечето анализатори смятат, че петролът представлява над 80% от целия износ на страната – някои дори поставят този дял над 90%.

Повечето от този петрол се продава на черния пазар и голяма част отива при независими рафинерии в Китай. Държавните предприятия в Китай обикновено не купуват този петрол, защото не желаят да нарушат санкционния режим. Но Пекин има склонност да си затваря очите за танкери, насочени към недържавни субекти, особено ако тези танкери са прикрили истинската си самоличност, така че да не изглежда, че идват от Венецуела.

Около 80% от венецуелския петрол отива в Китай по този начин - около 17% – в САЩ чрез лиценз, издаден от Министерството на финансите на САЩ на петролния гигант Chevron. И 3% – в Куба, като този износ обикновено е субсидиран от венецуелското правителство.

Икономиката на Венецуела също е много зависима от петрола – секторът представлява около 20% от БВП, повече от всеки друг отрасъл. А що се отнася до приходите на правителството, петролният сектор осигурява над 50%.

► Как е бил засегнат петролният сектор на Венецуела?

Важно е да се знае, че дори преди санкциите на САЩ да започнат през 2019 г., петролното производство на Венецуела вече беше в сериозен спад. През 1998 г., преди на власт да дойде Уго Чавес – левият военен офицер, превърнал се в популистки президент – производството на петрол достига пик от около 3,4 милиона барела дневно. Когато Чавес умира и Мадуро го наследява през 2013 г., то е спаднало до 2,7 милиона барела дневно.

Когато санкциите на САЩ срещу държавната петролна компания Petróleos de Venezuela влизат в сила през 2019 г., производството вече е намаляло до 1,3 милиона барела дневно, но това вече е било повлияно от други финансови санкции, въведени две години по-рано.

Петролните санкции от 2019 г. затварят американския пазар, отнемайки половин милион барела дневно, които тогава са били изнасяни от Венецуела за САЩ. В резултат Венецуела е принудена да увеличи продажбите на петрол към Индия и Китай.

Но след това идват вторичните санкции през 2020 г., които се отнасят до държави, които правят бизнес с Венецуела. В резултат Европа и Индия спират да купуват венецуелски петрол, което означава, че единствените ѝ пазари остават Куба и Китай. Разбира се, тази година съвпада и с началото на пандемията от COVID-19, която доведе до сериозно охлаждане на световния пазар на петрол. През тази година венецуелското производство се срива до 400 000 барела дневно. Днес то се е възстановило до около 1 милион барела дневно. Това е подпомогнато от факта, че САЩ позволяват на Chevron – която е втората по големина петролна компания в страната след Petróleos de Venezuela – да продължи производството.

► Как Венецуела заобикаля нефтените санкции?

Венецуела разчита на „сенчест флот“, за да заобикаля санкциите на САЩ. Тези кораби прикриват самоличността си, използвайки фалшиви флагове и фалшиви имена. Компаниите често вземат танкер, който предстои да бъде изваден от експлоатация, променят самоличността му, пребоядисват го и се уверяват, че транспондерите – устройства, които излъчват радиосигнали за определяне на местоположението – са манипулирани така, че корабът да изглежда на съвсем различно място.

Тези кораби пристигат във Венецуела, натоварват петрола и след това отплават. Понякога прехвърлят товара на друг кораб, което крие огромни екологични рискове. След това обикновено пристигат в Малайзия, където приемат малайзийска идентичност, и оттам продължават към Китай.

► Какво въздействие оказа това задържане върху цените на петрола?

Задържането почти не оказа влияние върху световните цени на петрола поради съществуващото свръхпредлагане и факта, че Венецуела представлява едва около 1% от световния пазар. Това може да се промени в зависимост от това колко агресивни станат САЩ. Но администрацията на Тръмп ще има предвид, че не желае покачване на вътрешните цени.

Що се отнася до цената на венецуелския петрол, тя може да пострада много по-сериозно. Венецуелският петрол вече се продава на по-ниска цена на черния пазар заради риска, свързан със санкциите. Най-новото действие вероятно ще увеличи тези отстъпки още повече.

Освен това Венецуела досега изискваше компаниите да плащат част от стойността на товара предварително, а много малко купувачи ще са готови да го правят сега заради високите разходи при евентуално задържане от САЩ. Например танкер с 2 милиона барела, дори със сегашната отстъпка, струва около 100 милиона щатски долара – никой не иска да рискува такава сума. Затова много малко купувачи ще са готови да плащат предварително. Вместо това те ще очакват Венецуела да сподели риска.

В крайна сметка единственият начин Мадуро да намери купувачи за венецуелския петрол при засиления риск е да предлага по-големи отстъпки и по-малко предварителни плащания. Освен отстъпките, износът може да намалее, което от своя страна ще доведе до съкращаване на производството – процес, който е скъп за обръщане.

И всичко това ще ограничи още повече и без това ограничените приходи, на които Мадуро разчита, за да поддържа функционирането на правителството на Венецуела.

► Какво казва международното право за задържането на петролен танкер от САЩ край бреговете на Венецуела?

Задържането на Skipper бележи последния епизод в нарастващо враждебните отношения между Тръмп и президента на Венецуела Николас Мадуро. Но какво казва международното право за задържането?

Предоставяйки официално правно основание, американският министър на правосъдието Пам Бонди заяви, че американските сили са действали в изпълнение на „заповед за задържане на танкер за суров петрол, използван за транспортиране на санкциониран петрол от Венецуела и Иран“. Тя добави, че танкерът е бил под санкции в продължение на много години „поради участието си в незаконна мрежа за превоз на петрол в подкрепа на чуждестранни терористични организации“.

Точното местоположение на задържането не е ясно. Някои съобщения твърдят, че е бил задържан „на брега на Венецуела“, докато други предполагат, че операцията се е провела „в международни води“.

Ако приемем, че задържането е извършено или във венецуелските крайбрежни води, или в открито море, международноправният режим се определя от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. (UNCLOS). САЩ не са страна по конвенцията, но приемат съдържанието ѝ като обвързващо.

На първо място UNCLOS предоставя изключителна юрисдикция на „държавата на знамето“. Изглежда, че Skipper е плавал под флага на Гвияна, която граничи с Венецуела, макар че властите на Гвияна бързо заявиха, че корабът не е регистриран там.

Никоя друга държава няма право да се качи на борда или да упражнява юрисдикция, освен ако задържането не се извършва в крайбрежните води на задържащата държава или ако ситуацията попада в конкретно изключение съгласно член 110 на конвенцията. Такива изключения се прилагат, когато има основателни подозрения, че корабът се е занимавал с пиратство, търговия с роби или, при определени обстоятелства, неоторизирано излъчване. Изключения се прилагат и когато корабът е без националност или когато корабът всъщност е от същата националност като военния кораб, извършващ задържането.

Следователно изглежда, че твърдението на Бонди, че Skipper е бил задържан в съответствие с вътрешни американски санкции, няма правна тежест в международното право.

Международният трибунал по морско право също е категоричен, че държавите не могат едностранно и произволно да се качват на борда и да прилагат вътрешно законодателство върху кораби под чужд флаг извън собствените си крайбрежни води, освен ако UNCLOS не предвижда изключение за това. Твърдения за борба срещу престъпност или тероризъм сами по себе си не са достатъчни, особено по отношение на задържания в открито море.

Въпреки това фактът, че регистрацията на кораба в Гвияна е поставена под въпрос, отваря възможен правен път за задържането. Това е така, защото UNCLOS допуска качване на борда, когато кораб „е без националност“.

В такива случаи международното право третира корабите като „безфлагови съдове“ и извън защитата на която и да е държава. Това е аргумент, който САЩ изтъкват и през 1982 г., когато задържат безфлагов съд край източното крайбрежие на страната, контролиран от заподозрени наркотрафиканти.

Изследователите обаче са разделени по въпроса дали съществува общо право за задържане на приходите от подобни операции съгласно международното право. А въпреки съмненията около регистрацията на Skipper, това не е правната позиция, на която САЩ изглежда разчитат.

Остава още един, и може би по-съществен, въпрос: може ли задържането на Skipper да се тълкува като акт на война от страна на САЩ? Международното право се интересува от обективното наличие на въоръжен конфликт, а не от формални декларации за война, и теоретично „инвазия или нападение от въоръжените сили на една държава върху територията на друга държава“ би попаднало в тази категория. Това би могло потенциално да включва и задържането на плавателен съд, принадлежащ на друга държава.

Относително малки сблъсъци обаче не се считат за „въоръжен конфликт“. Например потопяването на британския кораб Rainbow Warrior от Франция в Оукланд, Нова Зеландия, през 1985 г. не се смята за създаване на състояние на „въоръжен конфликт“. По подобен начин израелската акция срещу плаващия под флага на Коморските острови Mavi Marmara през 2010 г. не се приема като начало на въоръжен конфликт между тези държави.

Други подходи за определяне наличието на въоръжен конфликт разглеждат интензитета или степента на организираност на бойните действия между военни сили. Но поне засега е малко вероятно прагът да е достигнат по отношение на Венецуела и САЩ. Привидно безфлаговият статут на Skipper също създава техническа пречка за определянето на „инвазия“ и съответно на „въоръжен конфликт“.

Остава последният въпрос: дали венецуелските служители са били прави да определят американските военни като „пирати, престъпници в открито море“. Това сравнение е изкушаващо, тъй като определянето на морски противници като „пирати“ е древен риторичен похват, използван още от оратора Цицерон през I век пр.н.е.

Въпреки това е погрешно този етикет да се прилага към действия на държави или държавно подкрепени операции, тъй като член 101 на UNCLOS ясно постановява, че пиратство може да бъде извършено единствено от частни лица, действащи от частни кораби. Каквито и други правни въпроси да поставя задържането, определянето му като пиратство не е сред тях.