Снимка: iStock
Как такива рестрикции влияят на икономиката на страната
Докато граждани по целия свят се подготвяха да посрещнат новата година, иранците започнаха да излизат по улиците, за да протестират срещу задълбочаващата се икономическа криза в страната си. Подхранвани от продължаващото обезценяване на иранската валута спрямо щатския долар, както и от задушаващата инфлация, безредиците са поредният епизод от години на икономически трудности и протести, пише The conversation.
Първоначално иранският режим призна легитимността на исканията на протестиращите, като раздаде крайно недостатъчни парични ваучери на стойност едва 7 щатски долара, с цел да помогне за справяне с разходите за живот.
В Иран спряха интернета в цялата страна нa фона на масови протести
Оттогава обаче властите предприеха далеч по-твърд подход. По данни на самия режим, към днешна дата най-малко 2 000 души са били убити. Според групата Human Rights Activists за повече от две седмици демонстрации броят на жертвите в резултат на репресиите е достигнал най-малко 3 428 души. Въпреки това протестиращите смело продължават да излизат по улиците.
Миналия четвъртък режимът задейства едно от най-мощните си средства за контрол над населението- спирането на Интернета. През изминалите дни иранците бяха почти напълно откъснати от мрежата, като алтернативните начини за достъп се оказаха ненадеждни заради заглушаване на сателитния сигнал.
⚠️ Update: #Iran has now been offline for 120 hours.
— NetBlocks (@netblocks) January 13, 2026
Despite some phone calls now connecting, there is no secure way to communicate and the general public remain cut off from the outside world.
What footage makes it through shows extensive use of force against civilians 📵 pic.twitter.com/GLPtVx6yrX
Но режимът не може да си позволи да държи Интернет в страната изключен за неопределено време.
► Защо режимът блокира Интернет
Иранският режим използва спирането на Интернет още от протестите на Зеленото движение след оспорваните президентски избори през 2009 г. Това е мощен инструмент, който спира гражданите да комуникират както с външния свят, така и помежду си.
• По този начин се ограничава организирането на опозицията, тъй като хората не могат да се присъединят към протести, ако не знаят къде и кога се провеждат.
• Блокирането на Интернет също така изолира отделните хора, като им пречи да виждат насилствените репресии извън собствените си квартали.
• Освен това Интернет прекъсванията ограничават международното внимание, позволявайки на режима да действа срещу протестиращите „на тъмно“.
► Блокирането на Интернет е скъпо. Но би било грешка да се смята, че иранският режим разполага с неограничен капацитет да спира Интернет. Всяко подобно прекъсване идва с висока икономическа и политическа цена.
Освен че блокират приложения за съобщения и социални мрежи, спиранията на Интернет в Иран често засяга и работни платформи като Slack, Google Meet и Jira. Те са от ключово значение за функционирането на обикновените бизнеси.
По подобен начин усилията на режима да блокира виртуалните частни мрежи (VPN) и защитените HTTPS връзки могат да нанесат сериозни щети на корпоративните платежни системи, многофакторната идентификация и дори на служебната електронна поща.
Глобалният монитор за Интернет NetBlocks изчислява, че спирането на интернет струва на иранската икономика над 37 милиона щатски долара на ден. Само за шест дни загубите възлизат на над 224 милиона долара.
По време на протестите през 2022–2023 г., последвали смъртта в ареста на кюрдско-иранската жена Махса „Джина“ Амини, спирането на Интернет имаше много сериозни икономически последици.
@elonmusk Internet is down in Iran. Iranian people need help. Last time they did this, they killed 1500+ people. #internetshutdown #MahsaAmini #مهسا_امینی pic.twitter.com/uDx2GpICi3
— Mosh (@moshhamedani) September 22, 2022
Източник твърди, че обемът на онлайн плащанията в Иран е намалял наполовина само през първите две седмици на протестите.
По приблизителни оценки 83% от онлайн бизнесите в страната използват социални платформи като Instagram, WhatsApp и Telegram за генериране на продажби. И трите бяха блокирани по време на безредиците през 2022–2023 г. По-късен доклад установи, че блокирането на Instagram и периодичните прекъсвания на Интернет в рамките на 17 месеца след протестите са стрували на иранската икономика 1,6 милиарда щатски долара.
В продължение на десетилетия режимът полага усилия да изгради вътрешна Интернет инфраструктура, която да смекчи част от тези щети, но досега без успех.
Огромните технологични нужди на режима – както за наблюдение, така и за поддържане на модерна икономика за около 92 милиона души – доведоха до появата на голям получастен сектор в областта на информационните и комуникационните технологии в Иран. В него влизат Интернет доставчици, мобилни оператори и мащабен IT сектор.
Само шест седмици след началото на протестите през 2022 г. главният изпълнителен директор на един мобилен оператор публикува открито писмо до министъра на информационните и комуникационните технологии Иса Зарепур, в което се оплака, че дигиталните репресии осакатяват бизнеса му. Той подчерта, че компанията е спазвала „приоритетите и изискванията за сигурност“ на режима по време на Интернет прекъсванията, и поиска компенсации, като предупреди, че в противен случай фирмата може да бъде принудена да се изтегли от пазара.
Подобни искания бяха изложени и в писма от други доставчици на комуникационни услуги.
Защо настоящото спиране на Интернет не може да продължи безкрайно
Посочените по-горе факти показват защо блокирането на Интернет е рискова стратегия от страна на иранските власти. Макар режимът да успява да прикрие най-тежките аспекти на кървавите репресии, той рискува допълнително да провокира и без това затруднената икономически част от обществото, сочи изданието.
През 2022–2023 г. спирането на Интернет беше прилагано по-целенасочено, като в по-голямата си част засягаше определени градове или конкретни часове от денонощието, когато се очакваха протести. За разлика от тогава, настоящото блокиране обхвана цялата страна.
Днес едва 1% от Интернет връзките в Иран са активни, което обяснява как върховният лидер все още може свободно да използва X, за да разпространява пропаганда. Това означава, че ако Интернетът в Иран продължи да бъде блокиран, икономическите и политическите последици лесно могат да надминат тези от 2022–2023 г.
Предвид факта, че икономическите трудности в Иран са основният двигател на настоящите безредици, продължителното изключване на Интернет може да мотивира още повече хора да излязат по улиците. Режимът е напълно наясно с този риск.
Редактор: Цветина ПетроваПоследвайте ни