Истинското лице на войната - личните истории за загубата, болката и страха (СНИМКИ)

24 февруари 2022 година. Русия нахлува в Украйна. Така се поставя началото на най-кръвопролитния конфликт в Европа от Втората световна война насам. Статистика за убитите, ранените, избягалите и унищоженията има. Зад всяко число обаче се крие трагедията на едно семейство, сълзите на хората, погребали децата и родителите си. Няколко поколения вече са белязани завинаги от руските атаки, а мирът все още не може да бъде съзрян на хоризонта.

СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК

В доклад от декември на Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека се съобщава броят на цивилните жертви и ранените. Убити са 15 000 души, от които най-малко 763 деца. Над 40 600 са ранени. Данните са до края на декември 2025 година. Според офиса на ООН в Украйна около 5,9 милиона от украинците са напуснали страната си, за да се спасят от смъртта. Освен това, около 3,7 милиона украинци, принудени да напуснат домовете си, са се преместили другаде в страната.

Четири години от началото на войната в Украйна (ВИДЕО+СНИМКИ)

Според Световната здравна организация броят на руските удари по обекти, предоставящи медицинска грижа, са 2881 до края на миналата година. Зад всяка руска атака стоят по няколко разбити семейства и унищожени мечти. Точно зад тези лични истории се крие истинското лице на войната - жестоко и кърваво.

Татяна Химион, 47 г.

Химион се занимава с бални танци от 6-годишна възраст. Тя става съдия на международно ниво и преподава на деца в студиото си в град Славянск в Донецка област. Състезанията, а не конфликтите оформят нейната рутина. „Вярвахме, че светът е красив и мил“, казва тя.

Снимка: АП

Сега Татяна е снайперист в украинската армия. Бялорусите ѝ къдрици се разпиляват върху маслиненозелено яке, докато позира за снимката в гора в покрайнините на Киев. Съпругът ѝ веднага се записва във войската след нахлуването на Русия. Тя смятала да отложи своето включване в армията, „но щом реша нещо, е много трудно да ме отклонят от този път“. Татяна се обучава в Европа и преминава през няколко части, преди да достигне бойна позиция. Тя е майка на две пораснали момчета, за които споделя, че не иска да воюват.

Оксана Осипенко, 43 г.

Осипенко и съпругът ѝ Александър имат син на име Давид. Те живеят в Чернигов и мечтаят за още един. Синът им Хлиб се ражда през 2020 г. Оксана е учителка в средно училище. Двамата с Александър са спестили пари за мечтания апартамент. На 3 март 2022 г. руски въздушен удар по Чернигов убива десетки хора, включително Александър, който е на фронта. Семейството научава за трагедията две седмици по-късно.

Снимка: АП

„Живях около година и половина с чувството, че той може да мине през вратата“, казва Оксана. Хлиб сега е на 5 години и е живял по-дълго без баща си, отколкото с него. „Изглежда започва да разбира, че баща му вече не е тук“, казва майка му.

Лилия, 30 г.

Преди войната Лилия се посвещава на танците и театъра. Тя се запознава с приятеля си Богдан през януари 2019 г. Той доброволно се е присъединил към „Азов“ през 2015 г., за да се бори с руската агресия в Източна Украйна. Когато Русия започва пълномащабното си нахлуване през 2022 г., той е сред първите, които отиват на фронта.

Снимка: АП

След това е заловен. В края на миналата година Богдан е осъден от руски съд на 18 години затвор.

Руслан Книш, 20 г.

Книш е на 16 години, когато излиза на балкона на апартамента си в град Селидово в Донецка област призори на 24 февруари 2022 г. Той казва, че небето тогава изглеждало тъмно и обезпокоително. „Чувствах се беззащитен и безсилен“, спомня си Руслан. Сега, на 20 години, е ветеран от войната.

'Ukraine Anniversary Portraits Photo Essay'
Ruslan Knysh, 20, a war veteran, looks at a tablet, after losing his arms and legs in a drone attack last year, in a hospital bed in Kyiv, Ukraine, Sunday, Feb. 22, 2026.
Photos: Dan Bashakov/AP#MakaluKhabar #ukraine pic.twitter.com/RiG18cTDMC

— Makalukhabar English (@MakalukhabarEn) February 24, 2026

През февруари 2024 г. той подава молба за служба в украинската армия, след напрежение у дома заради проукраинските му възгледи в регион, където някои жители симпатизират на Русия. Ранен е в Харковска област при атака с дрон миналия октомври. Руслан губи ръцете и краката си.

Ярослав Нехода, 40 г.

Нехода и съпругата му Антонина се опитват да имат дете в продължение на 20 години. Дъщеря им Аделина се ражда здрава миналия април. Семейството често се събира в къщата, построена от дядото на Нехода в село Похреби в Киевска област. Предградието изглежда по-безопасно от столицата. Но руски дрон „Шахед“ удря къщата рано на 22 октомври. Съпругата на Нехода, 6-месечната им дъщеря и племенницата му са в стаята, която е ударена. И трите са убити.

Снимка: АП

„Ако беше ударил половин метър встрани, всички щяха да са живи“, казва Нехода, който въпросната нощ се намирал в Киев.

Иван Хмелницки, 25 г.

Хмелницки обработва обаждания от клиенти на големи пощенски услуги. Сутринта на 24 февруари 2022 г. той влиза в работната система и вижда, че никой друг не е онлайн. Войната е започнала. Скоро след това се опитва да се запише в армията, но е отхвърлен, защото няма военна подготовка. Месеци по-късно приятел му разказва за свободна позиция в Държавната служба за спешни случаи.

Днес Хмелницки е сержант в спасително звено, като реагира предимно на ракетни удари и удари с дронове. Той казва, че работата го е закалила. В началото се страхувал да стъпи върху нестабилни отломки, но с течение на времето страхът отстъпил място на опита.

Людмила Шитик, 77 г.

Шитик и 78-годишният ѝ съпруг Виктор изграждат живота си в град Вугледар в Донецка област. Той работи в строителството във въглищна мина, а тя е счетоводител. На 24 февруари 2022 г. Шитик стои до цветната си леха, когато ниско летящ самолет прелетява над главата ѝ. Скоро започва обстрел. Дървета са изтръгнати от земята. Тя и съпругът ѝ се укриват в мазето близо месец, преди да се евакуират само с документи в найлонов плик. По-късно къщата им е опожарена. Двойката се мести девет пъти.

Снимка: АП

Докато живеят в Киев, ракеден удар пада върху дома им през октомври 2022 г., а те и дъщеря им са ранени. Сега семейството е настанено в социално жилище близо до Киев. Там са от две години и могат да останат още три, след това не знаят къде да отидат. Тяхната радост са дъщерите и внукът им.