От загуба с 0:31 до историята: Джайя Саелуа – трансжената, която промени световния футбол

Приблизително половината от населението на света се интересува от най-популярния спорт – футболът. В САЩ и други англоезични територии като Канада, Нова Зеландия и Австралия го наричат сокър. Така е известен и в малкия екзотичен остров в Тихия океан Американска Самоа. С население, по-малко от Перник, това е територия, която има повече играчи в НФЛ - най-престижната професионална лига по американски футбол, на глава от населението, отколкото всяка друга страна. Затова може би не е изненада, че т.нар. сокър не е в кръвта на самоанците. Националният отбор на страната става известен като най-слабият в света, регистрирайки най-голямата загуба в официален международен мач – с 0:31 от Австралия през 2001 г. Следват години на борба да се изтласкат от дъното и да запишат победа, а смелите воини, преживели срама от разгромната загуба, не спират да се борят да донесат радост и гордост на скромната островна държава. Част от тази неуморима борба е и един човек, който трудно се описва - Джайя Тауасуесиумаива Саелуа. Освен рядко талантлива и със сърце, изпълнено с обич към футбола, тя е и фаафафине - културен термин, който описва хора, родени мъже, но живеещи в „трети пол“. Без страх от предразсъдъци и с огромна страст към любимия сокър, тя остава в историята като първата открито трансжена, играла в мач от квалификации за Световно първенство по футбол за мъже. 

Здравей, Джайя! Приятно ми е!

Здравей! Никога досега не бях срещала някого от България, много ми е приятно да поговорим!

Ще започна от детството ти. Какво беше то и кога се зароди интересът ти към футбола?

Израснах в Тутуила - най-големият и най-гъсто населен остров на Американска Самоа. Всъщност трябва да уточня, че архипелагът ни е разделен от колонизацията. Независимата страна Самоа е само на няколко минути със самолет от моето родно място. 7 от островите са под опеката на САЩ. Отраснах в специфично в културно отношение общество, със силно американско влияние. В моето детство присъстваха както западните привилегии на модерния свят, така и типично самоанската култура. Посещавах частно християнско училище. По онова време футболът беше силно застъпен в образованието. Федерацията промени името си след разгромната загуба от Австралия с 0:31 и държавата континент се премести да се състезава в Азия. След този преломен момент Самоа реши да развива футбола от най-ранна детска възраст. Бях на 11 години, когато от федерацията изпратиха треньор в частното ми училище, за да търси таланти. Така у нас се зароди и състезателен дух.

Първоначално отборът беше смесен – момчета и момичета тренирахме заедно. Доста добре ни потръгна, още на втората година спечелихме училищния шампионат, а аз бях избрана за най-полезен играч на турнира. От самото начало усетих, че футболът много ми приляга – по природа съм много агресивен и отдаден играч и сякаш с бързината си бях създадена именно за игрището. Едва три години след като изобщо започнах да се занимавам с футбол, ме извикаха в мъжкия националния отбор. Най-напред бях резерва, но това само ме амбицираше.

Тя спасява животи и мечтае за медал: Говори д-р Мартинес - първата мексиканка в олимпийското ски бягане

Напълно разбирам тази страст, аз също я споделям от най-ранна възраст. Но освен безспорния ти футболен талант, у теб има и нещо по-различно. Твоята идентичност е фаафафине - трети пол, присъстващ в полинезийското общество. Как това влияе на живота и кариерата ти?

Фаафафине е специфична част от идентичността на самоанския народ. Това е и културна отговорност, която споделяме с още няколко индиански общества по света, например с Хаваи, Фиджи и Хаити. При нас обаче това е и вид културна норма. Направо мога да кажа, че се смята за неестествено в едно семейство да няма фаафафине. Това е много различно от познатата по света ЛГБТ принадлежност. Ние носим отговорност – трябва да се грижим за семействата си, нашата идентичност ни поставя на пиедестал, не сме отхвърлени затова, че сме различни. Грижим се за своите племенници, за възрастните в семейството, всички разчитат на нас. Именно по тази причина преди известно време се върнах за постоянно в родината си – баба ми беше много болна и трябваше да се погрижа за нея.

Всъщност значението на думата фаафафине е буквално „с маниерите на жена“. Така че не мога да го нарека точно полова идентичност, а по-скоро изразяване на женския пол. Мога да обобщя, че хората фаафафине са родени от мъжки пол, но с по-изразени женски характеристики. По този начин в нашата култура присъства и обратното понятие - фаафатаме - човек, роден като жена, който изпълнява мъжка роля в семейството. Още преди колонизацията ние сме имали тези традиции и думи за полова роля и социална функция. Фаафафине не значи задължително хормонална промяна или външен вид, който да напомня на жена, а самите маниери.

В контекста на западните общества аз считам себе си за трансджендър, но не бих могла да зачисля самоанските културни термини към познатите на света ЛГБТ принадлежности, защото са много различни.

История за триумфа и битките на „различните”: Олимпийската шампионка Кастер Семеня

Друго важно нещо е, че хората, които се определят като фаафафине, не са изцяло жени и се разграничават от подобно възприятие. Нашата идентичност по никакъв начин не ни пречи да присъстваме навсякъде в самоанското общество, включително на църковните служби и в организацията на религиозни събития. Искам да кажа, че изобщо не е табу да бъдеш фаафафине. Ние сме ценени и активно участваме в обществения живот на Американска Самоа.

Сблъсквала ли си се с недоразумения, породени от неразбиране на идентичността ти? Как реагираш на тях?

В допълнение на това, което казах, ние заемаме важни длъжности в обществото на Американска Самоа, приети сме като нещо естествено в нашата култура. Това е особено изразено в спорта – за фаафафине идентичността не представлява проблем да играем в мъжките национални или клубни отбори. Интересното за нея е, че няма как да се откажем. Остаряваме с тази идентичност и ставаме все по-почитани и уважавани в обществото. Това чувствително се различава от възприятието, в което буквално „излизаш от килера“ и признаваш, че си хомосексуален на определена възраст, а след това животът ти се променя.

Всъщност аз не съм първият човек с тази идентичност, играл в националния отбор на Американска Самоа, но съм първата открито трансджендър жена, която се е състезавала в официални ФИФА турнири. В нашето общество няма резерви към фаафафине, ние сме напълно приети, играем наравно с мъжете, които също ни възприемат като част от отбора. Идентичността ни е културна и социална, а не строго сексуална или медицинска. Никога не съм усещала дискриминация.

Океания е малка конфедерация, обществата ни са много подобни. В другите национални отбори има сходни културни особености и доста често - еквиваленти на нашите социални роли. Затова много добре се разбираме и се приемаме. Може би едва когато започнах физическата си трансформация бях по-притеснена, защото все още играех футбол. Тогава не ме извикаха в националния отбор за пръв път - това се случи през 2015 г., когато бях на хормонална терапия. Ако трябва да съм честна, това наистина повлия на уменията ми на терена. И реших да се оттегля, за да завърша терапията си. Завърнах се през 2019-а. Веднага след това ме избраха за капитан на представителния тим на Американска Самоа за първи път.

Да бъдеш различен винаги крие предизвикателства, случвало се е дори противниковите играчи да флиртуват с мен на терена. Конкретен пример мога да дам с един съперник от Островите Кук. Смятам това за нормално, особено след половия ми преход, но в никакъв случай не бих асоциирала кариерата си единствено със своята културно-социална идентичност.

Кой е най-незабравимият ти момент на футболния терен?

О, Боже те са толкова много! Ако сте гледали документалния филм „Гол за победа“ от 2014 г., то сте видели, че ключовият момент е квалификациите за класирането за Световното първенство по футбол през 2014 г. Нека ми прости страхотният режисьор и актьор Тайка Уайтити, но наистина мразя начина, по който пресъздаде тази история през 2023 г… Той заложи на комедийните елементи, пренебрегвайки истинската история, но документалният филм на Майк Брет и Стив Джеймисън я пресъздава прекрасно. Звукът и забавените каданси бяха много въздействащи. Още се вълнувам, когато си спомня за снимките.

Да плуваш като делфин: Той стана петкратен параолимпийски шампион без ръце и с атрофирали крака (ВИДЕО)

През 2001 г. Американска Самоа записва най-тежката загуба в историята на футбола. След това претърпява още редица поражения. Футболната федерация на Американска Самоа нае родения в Нидерлания и живеещ в Америка треньор Томас Ронген, за да обърнем негативната тенденция. И накрая да успеем да се представим с гордост в квалификациите за Световното първенство на Океания. Така стигнахме до победата над Тонга. Тя беше драматична и адски трудна. Даде ни кураж да се борим и да се оттласнем от дъното. Останахме в историята с победата си, а режисьорите усетиха и заснеха чистосърдечните ни емоции. Неслучайно това е една от най-успешните спортни документални ленти в света.

Като легендарна фигура във футбола, капитан, треньор и ментор на млади играчи, на какви ценности и уроци учиш своите възпитаници?

Когато си израснал в самоанската култура, изобщо не се замисляш, че това е общество, различно от повечето по света. За теб е най-естественото нещо, начин на живот. Събитията през 2014 г., влизането ми в историята на световния футбол и назначението ми за посланик на ФИФА наистина ми отвориха очите и ме накараха да осъзная как мога да помогна на хора като мен. Различните трябва да имаме много по-голямо международно представителство в спорта, адски много работа има, за да бъде прокарано културното разнообразие. Ръководителите на футбола в света са много прогресивни личности и мисля, че има подходяща почва за разширяване на това разнообразие от идентичности. Виждам малки знаци, че все още сме стъпки назад в мисленето си относно обогатяването на фолклорната и културна идентичност във футбола, но се надявам това да се промени много скоро и с моя помощ.

Каква е рецептата за успех на един млад играч с големи мечти, но без опит и самочувствие?

Безспорно на първо място е здравата работа. Макар да звучи клиширано, това е най-бързият и честен начин да постигнеш успех. Разбира се, че има и нечестни. Във футбола обаче те не важат. Не можеш просто да се отпуснеш, да оставиш нещата сами да се развият и да очакваш да постигнеш успехи. В епоха, в която хората стават милиардери, създавайки онлайн империи, спортът е нещо, за което винаги ще се изисква много труд. Важна част от успеха е да не губиш никога своята идентичност, да не променяш същността си заради събития, които си преживял. Какъвто и успех да постигнете, не спирайте да работите! Винаги може да бъдете по-добри от вчера! Животът неизменно ще ви промени, но не забравяйте откъде сте започнали и кой ви е помогнал, не забравяйте приятелите и семейството си, които са били зад вас. Винаги помнете и треньорите, които са подобрили уменията ви. От чисто здравословна гледна точка не пийте и не пушете, не яжте вредни храни. Това са уроците, които аз сама съм научила.

ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕД NOVA: Говори единственият атлет с 5 поредни олимпийски титли в историята на спорта

Да бъда на корицата на списанието на ФИФА през 2016 г. е нещо невероятно, моята сбъдната мечта. Същото мога да кажа и за включването ми в класа на легендите. Легендата Ники Салапу беше първият ми треньор, а впоследствие играехме заедно в националния отбор - той помогна много на кариерата ми. Мой идол е Кристиано Роналдо, той е пример за това как може да станеш супер успешен футболист, без да забравиш корените си. Същото чувство изпитвам и аз. Когато играя за Американска Самоа, усещам огромен прилив на енергия.  

Той ли беше твоят модел за подражание? Кой е най-добрият играч в света според теб?

Има няколко футболисти, които са мои идоли и винаги съм се стремяла да им подражавам. Разбира се на първо място е Кристиано Роналдо, защото освен с качества, той ме спечели и с външния си вид - много е красив. Страстта му при излизането на терена за Португалия винаги ме е вдъхновявала. Неговата силна принадлежност към семейството му също ме пленява.

Освен него обаче обожавам и Марта, заради нейния огромен принос към развитието на женския футбол. Продължава да играе на високо ниво въпреки възрастта си, което също е забележителен факт. Казвам си: „ако Марта може да го направи, защо аз да не мога да се състезавам за Американска Самоа на 37 години?“ Марта има невероятен принос за това, което представлява женският футбол в наши дни.

Що се отнася до стил и технически качества, моят модел за подражание е Серхио Рамос. Той е моят вдъхновител по отношение на играта в защита, защото аз играя като бранител, макар да започнах като нападател. Била съм и полузащитник. Моите шпагати и движението ми по терена много прилича на неговото, защото съм заимствала директно от агресията му. Изучавала съм в дълбочина стила му.

На местно ниво определено се възхищавам на Рамин От - моят сънародник, с когото израснах и се учех от него. Той е авторът на първият гол за Американска Самоа.

А кой е любимият ти клубен отбор?

О, мислех, че няма да попиташ! Ами, като имаш предвид силните ми пристрастия към Кристиано Роналдо и Серхио Рамос…

Да не би да е „Реал Мадрид”?

Точно така! Честно казано не следях в дълбочина международния клубен футбол, но когато тези двамата играеха там заедно, започнах да ставам голям фен на отбора. Мисля, че това е най-добрият екип, който съм виждала. „Реал” по тяхно време и с треньори като Моуриньо и Зидан, беше невероятен. Заради тях се запалих по „белия балет“ и още ги поддържам и гледам мачовете им.

А коя е най-незабравимата ти среща с футболна легенда?

Имах честта да се срещна с много велики играчи на събитията на ФИФА по цял свят, но най-вълнуващият ми разговор беше с Тим Кейхил. Той е със самоански произход, макар цял живот да се състезава за Австралия. Усетихме връзка помежду си, имаме еднаква културна идентичност. Тим със сигурност е най-успешният играч на зона Океания. Срещнах го на представянето на документалния филм за нашия национален отбор, а след това и на конференция на ФИФА в Сидни.

Ако можеш да кажеш едно изречение на по-младата Джайя, какво би било то?

Имайки сегашния си опит и познания за живота, бих казала на по-младото си аз: „Бъди подготвена за интереса на света към теб”. Американска Самоа е само точица на картата на света, мъничък остров в Тихия океан. Така че да си представиш, че някой от тази страна може да има такова влияние по света е нещо невероятно, никога не се бе случвало. А аз изобщо не бях готова за това глобално преживяване, за признанията и всички погледи, вперени в мен. Спомням си веднъж, бях отседнала в хотел в Лондон, когато избухнах в сълзи. Казах си, че ми е дошло в повече. Когато идваш от толкова малка страна, всички обективи, насочени към теб, може да те уплашат, дори да те заслепят. Преживяването в Холивуд и целият интерес усещах много по-големи от себе си, сякаш изобщо не ги заслужавах.

Благодаря ти за това, че сподели с нас емоциите си! Това е много ценно!

Разбира се!  

За мен е чест да видя толкова силен и вдъхновяващ човек, който показва, че сърцето му се вълнува от скъпите за него спомени.

О, разбира се, всички сме хора със своите емоции и болки! Знаеш ли, благодарение на всичките си преживявания, аз осъзнах коя съм всъщност и каква сила нося вътре в себе си. Впоследствие поех отговорността да намеря средства за финансиране на футболната федерация на Американска Самоа и да помогна на хората, подали ръка на мен. Благодарение на щедрите спонсори, започнахме да строим своя нов красив стадион. Всичко започна през 2011 г. – с първата официална победа на националния отбор на Американска Самоа изобщо – срещу Тонга с 2:1.

От бездната до небето: Жената, която отрасна без дом, но превърна страха в свобода (ВИДЕО)

Каква е най-голямата ти мечта в момента?

Много добър въпрос! Най-голямата ми мечта беше да играя в квалификациите за Световно първенство, а след това - и на самия Мондиал. За мъжкия национален отбор второто изглежда твърде смела и непостижима цел все още, но женският тим достигна до втори рунд на квалификациите в зона Океания. Така че мечтая в бъдеще Американска Самоа да има поне мъничък шанс за класиране на най-големия футболен форум, особено след увеличаването броя на отборите. Личната ми цел, от друга страна, е да продължа да помагам с всички сили на обществото и страната си, както и на развитието на футбола в нея. Надявам се да бъда вдъхновение за хора по цял свят, които се съмняват, че могат да сбъднат мечтите си.

Аз вече се оттеглям от активната си кариера, но посещавам треньорски курсове, така че няма да се отдалеча от любимия си спорт. Кой знае, може да поема националния отбор в бъдеще и да предам познанията си на младите. Ще помагам с каквото мога на футбола в Американска Самоа. Този спорт завинаги ще остане част от живота ми. Футболът винаги е бил и трябва да бъде достъпен за всички!

Много красиво послание за финал на разговора ни! Благодаря за вдъхновението!

Много благодаря! До скоро, България!

Автор: Цветина Петкова