AI ACT: Как Европа ще регулира изкуствения интелект

"Намираме се в момент на безпрецедентно ускорение. Не се променя само начинът, по който живеем, но и светът около нас. Тези промени имат последствия. Много малки екипи създават инструменти, които имат глобално въздействие. Това, което е за мен тази регулация, е всъщност европейският подход, който е балансиран. Съчетава стремеж към иновации с отговорността, която компаниите трябва да носят. Затова направихме така, че да сложим на масата рисковете от този изкуствен интелект". Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS българският евродепутат Ева Майдел. Тя коментира т.нар. AI ACT - документът, с който ЕС опитва да регулира приложенията на изкуствения интелект в блока и да стимулира развитието му ,без да застрашава ценностите и сигурността на гражданите.

Според Майдел, Европа постоянно чува, че губи състезанието за ИИ със САЩ и Китай, но и добавя, че това не е цялата истина: "Отговорът на този въпрос зависи от това кое е състезанието, в което искаме да участваме. Ако трябва да трансформираме икономиките чрез ИИ, то победителите - показва историята често - не са изобретателите, а тези, които я ползват. Хората трябва да се доверят на тази технология и нашите ценности и закони ни дават това предимство. Много от хората, които създават тези приложения, не са добре приети, младите смятат, че това представлява опасност. Да, има икономически ползи, но за да ги имаме, Европа трябва да постави ценностите на преден план".

Търсенето на работа в ерата на изкуствения интелект: Повече възможности, но и по-голяма конкуренция

Именно сигурността и ценностите са обект на защита, когато говорим за Европа. В този смисъл законът има конкретни възможности и забрани, които трябва да се спазват: "Много е важно да кажем няколко неща за този закон. Той регулира нивото на риск и прозрачността и системите. Имаме технологии с неприемлив риск - като тези за социално оценяване в Китай, те са забранени при нас. Има такива с висок риск - като автономните превозни средства, в Европа те са обект на строги правила. И това е предимството - ние искаме да предпазим нашите граждани. Но да - ние трябва да изграждаме капацитет за иновации и това беше моята критика към ЕК. Трябва да насърчим бизнеса, компаниите да прилагат ИИ, за да сме конкурентни на пазара. Трябва да инвестираме в бъдещето на ИИ". 

Красивата теория за творческото разрушение

В предаването участие взе и носителят на Нобелова награда за 2025 година - професор Филип Агион.

През 1942 година един човек на име Йозеф Шумпетер пише книга - "Капитализмът, социализмът и демокрацията" и с една от тезите си в нея предизвиква тогавашното разбиране за капитализма. Той твърди, че капитализмът не е статична система на равновесието, а процес на постоянна революция. Той смята, че двигател на прогреса е радикалната иновация от страна на предприемачите и че новото винаги ще унищожава старото и то за добро. Повече от 80 години по-късно тази теория беше математически доказана от професор Филип Агион и Питър Хауит, които получиха най-голямото възможно отличие за този успех.

Нова дигитална платформа помага на учителите при създаването и оценяването на тестове

"Теорията за растежа, теорията, която написах през 1987 година заедно с Питър Боули, включва идеята на Шумпетер за творческото разрушение. Творческото разрушение е идеята, че новите иновации заменят старите технологии и изместват старите иноватори. Така че унищожаваш това, което сам си създал. Добре, иновираш, но защото иновираш, въвеждаш компютър и пишещата машина отива в кофата за боклук. Това е творческото разрушение. Сега теорията за творческото разрушение е всъщност теория за растежа, където растежът идва от новите иновации. Новите иновации се появяват, защото когато иновираш, получаваш рента. Ако аз иновирам, получавам печалба от това. Но когато иновирам, аз заменям старите иноватори. Проблемът е, че през цялото време се появяват нови таланти. Те идват и ако са добри, растат. Но проблемът възниква, когато те пораснат – тогава могат да използват своите ренти, за да предотвратят следващите иноватори.  И така, моделът изисква едновременно да гарантираш перспектива за ренти, които да възнаграждават иновацията, но и да се увериш, че тези ренти няма да бъдат използвани, за да блокират идването на следващите иноватори. Това е цялата същност", обясни професорът.

За да стане ясно обаче какво точно има предвид, е важно да се знае и какво точно представляват иновациите: "Да, зареждането е огромна иновация. Иновацията е, когато в медицината изобретихме пеницилина – това беше огромно нещо. То лекуваше. Умираше се много по-малко, след като въведоха ваксините. Когато можехме да лекуваме туберкулоза. Всички тези неща бяха огромни иновации, които подобриха живота ни. Когато получихме мобилен телефон, с който да правим снимки – в моята младост, за да направиш снимка, ти трябваше фотоапарат. Трябваше да занесеш филма в магазин и една седмица по-късно получаваше готовите снимки. Сега снимаш веднага и можеш да ги изпратиш на всички. Това е иновация. Това е прогрес. Струва си и ни кара да живеем по-дълго, да живеем по-щастливо. Знаете ли, има много болести, от които вече не умираме веднага, както беше преди. Всичко такова е иновация".

Как ще промени ИИ нашия живот и работните ни места? Оказва се, че професорът не е толкова негативно настроен към бъдещето, стъпквайки върху стопанската история на Земята: "Някои работни места ще бъдат унищожени, но не всички. Аз използвам изкуствения интелект като инструмент. Някои работни места ще бъдат застрашени заради ИИ, но ще има създаване на нови такива. Затова ви трябва добра система за гъвкавост, която да изглади прехода от стари към нови работни места, а ролята на държавата е изключително важна".

Повече гледайте във видеото.