Депутати, учители и експерти обсъдиха проектозакон на ГЕРБ-СДС за образованието

Във вторник, по инициатива на депутата от ГЕРБ Йорданка Фандъкова, се проведе дискусия, посветена на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от ГЕРБ-СДС. В разговора участваха учители, директори, специалисти, представители на социалните услуги, неправителствени организации и народни представители. Информацията съобщи депутатът от ГЕРБ Деница Сачева в профила си във Facebook.

В края на юни Йорданка Фандъкова даде повече подробности за законопроекта. Фокусът на документа е върху приобщаващото образование и подкрепата за личностно развитие на децата и учениците. Законопроектът представлява съществена реформа в посока по-персонализирано и приобщаващо образование и изграждане на устойчиви модели за подкрепа. Той е разработен на основата на най-добрите европейски модели и успешни практики в български училища, пише депутатът от ГЕРБ.

Омбудсманът: Образованието на децата със СОП често се превръща в ежедневна битка за родителите

Промените са резултат от процес на обсъждане с редица заинтересовани страни - специалисти, учители, ръководители на образователни институции, родители, представители на неправителствени организации и социални услуги.

Снимка: Официален профил на Деница Сачева във Facebook

Целта на промените е:

- да се постигне пълноценното участие на деца и ученици със СОП в общообразователния процес;

- да се разшири обхватът на общата личностна подкрепа за всички деца и ученици в общообразователната система;

- да се подкрепят учителите и образователните институции в прилагането на инструментите за подкрепа; да се подобри координацията между образователната и социалната системи и да се даде възможност за интеграция на социалните услуги в образователните институции.

⇒ Въвежда се концепцията за нива на компетентност на подкрепата, която да позволи подкрепата да бъде съобразена с конкретните потребности и способности на всяко дете.

⇒ Създават се интегрирани планове за подкрепа, осигурява се по-голяма гъвкавост при продължителността на часовете и организацията на обучението за ученици със СОП.

⇒ Разширяват се възможностите за квалификация и професионално развитие на учителите и специалистите.

⇒ Въвеждат се медиация, групи за взаимопомощ и участие на родителите в процеса.

Деница Сачева коментира още, че учителите не могат сами да решават проблеми, породени от бедност, семейни кризи, насилие, психично здраве или социална изолация. По същия начин социалните услуги са най-ефективни, когато достигат до детето там, където то прекарва най-голяма част от деня си – в детската градина и училището.

"Още със Закона за социалните услуги поставихме основите на интегрираната подкрепа. Днес правим следващата стъпка – създаваме възможност образователната и социалната система да действат като един екип в интерес на детето.Това означава по-ранна помощ, по-добра координация между специалистите и по-малко бюрокрация за родителите", пише още депутатът от ГЕРБ.

"За нас приобщаващото образование винаги е било приоритет", каза заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева. "Всяка законодателна промяна трябва много внимателно да бъде обсъдена. Бихме могли още да подобрим и обогатим съществуващата нормативна уредба и в тази насока от Министерството на образованието и науката се срещнахме с директори на училища в отдалечени райони", добави тя.

"В центъра трябва да стои детето, трябва да има подобряване в работата по отношение на мултидисциплинарния подход и в координацията на експерти", смята Елеонора Лилова, началник на Регионалното управление на образованието в София. С предлаганите промени ще се подобри моделът на междусекторното сътрудничество, като е необходимо да се уеднаквят понятията, с които работят системите. Лилова отбеляза още, че в последните години се забелязва търсене от страна на родителите на подкрепа от социални услуги. Едно от предложенията – социалните услуги да бъдат в подходящи помещения в сградите на детските градини  и училищата, би спестило на родителите редица ангажименти в ежедневието им – ще бъдат спокойни, че децата са на едно място и ще бъдат обгрижени, каза още Лилова. По думите ѝ, в София е необходимо да има още повече специалисти, работещи на терен, в подкрепа на децата. Необходима е и синергия между социалната и образователната система, добави Лилова.

Комисията ще разгледа още на следващото си заседание тези предложения, каза Димитър Здравков, председател на парламентарната комисия по образованието и науката. По думите му, темата за децата, напуснали училище, е проблем, който трябва да бъде решен, но трябва да се мисли и за децата в училище.

"Категорично тези теми ни обединяват за това, че трябва да се намери бързо решение – те са надпартийни", каза Николай Денков от ПГ на „Продължаваме промяната“. "Да извадим пред скоба проблемите за ранно детско развитие, децата със специални образователни потребности и качественото образование, и гарантирам, че ще бъдем конструктивни", заяви още Денков.

"При обсъждането на промените следва принципът за интереса на детето да е водещ", каза Ивайла Касърова, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. По думите ѝ, всяка промяна трябва да може да гарантира, че всички деца могат да получат равни възможности за развитие, както и да бъдат защитени правата им. "Приветстваме включването в законопроекта на медиацията като способ за превантивно решаване на споровете, която е важна тема в приобщаващото образование. Друга важна тема е синхронът между социалната и образователната система, така че крайният резултат да бъде защита на интересите на детето", добави тя.

"Законопроектът дава възможност за индивидуална подкрепа на всички деца", каза Елисавета Белобрадова от ПГ на „Демократична България“. "От години се борим да обвържем системата за ранно детско развитие със системата на училището, защото по този начин ще можем да настояваме за национална система за ранна детска интервенция, която да бъде задължителна", каза още тя. По думите ѝ, ранната интервенция означава много по-бърза подкрепа, както и планиране в  образователната система, за да може да се предвидят съответните специалисти за нея.

"Темата изисква непрекъснато осъвременяване на практиките и на законодателната материя, а най-важното в предлаганите промени е свързано със съвместната работа между социалната и образователната система", каза Деница Сачева по време на дискусията. "Важно е да намерим начин социалните услуги и образователните институции да си взаимодействат, защото не е нужно родителите и децата да обикалят институциите, а институциите трябва да бъдат около детето и родителите му", посочи още Сачева. Представителите на образователните институции трябва да са наясно с това какво предлага социалната система и обратно, допълни тя.

"Подкрепяме 70 човека, вече пълнолетни, но най-травматичният опит с тях е участието им в образователната система", каза Миряна Маламин-Сирийски, директор на фондация „Светът на Мария“. "Родителите също споделят тези преживявания с нас и можем да кажем, че има належаща нужда да се направят промени. Важно за нас е, че темата е надпартийна, както и експертната приемственост в интерес на децата. Приемането на законопроекта е важно да бъде бързо, защото той отворя задачата пред министерството да сформира работна група и да започне редакция и на държавния стандарт за приобщаващо образование", допълни тя.

"Трудно ни е да гледаме приобщаващото образование отделно от ранното детско развитие и затова е добре, че темата се обсъжда днес", каза Мария Янкова, ръководител на програма за образование в УНИЦЕФ – България. По думите ѝ, текстове от предложенията за промени трябва да се доразвият, необходими са и промени по отношение на съпътстващата подкрепа на професионалистите.

"Регионалното управление на образованието трябва ежемесечно да контролира индивидуалните учебни планове, за да няма злоупотреби в бюджетната дисциплина", каза Ангел Янчев от ПГ на „Възраждане“. Янчев обърна внимание и на възможностите за назначаване на помощник на учителя, когато в паралелката има деца със специални образователни потребности, посочвайки, че тази норма би трябвало да бъде смекчена. За предлаганата медиация той каза, че тя се осъществява, ако има училищен медиатор. "Не ни допада обаче наемните отношения за социални услуги в училищата и тези отношения би трябвало да са изключение", добави той.

"Вече имаме време да анализираме приетия преди десет години закон и да прецизираме текстове в него", каза Красимир Вълчев от ПГ на ГЕРБ – СДС. По думите му, философията за приобщаващото образование не може да се случи изведнъж, промяната изисква време, а системата през тези години положи много усилия и това време беше нужно, за да бъдат направени следващи крачки – промяна в културата и търсене на баланс. За приобщаващото образование трябват пари, за десет години неколкократно се повишиха средствата, но и двукратно се е увеличил броят на децата със специални образователни потребности, посочи Вълчев. Най-добрият начин за подпомагане на учителите е чрез допълнителен брой специалисти, добави той.  

Тези промени ще бъдат обсъдени и заложени между двете гласувания на предложенията, каза Фандъкова по време на дебатите. Най-важната цел на приобщаването на деца със специални образователни потребности и други затруднения е образованието и подготовката за самостоятелен живот, допълни тя. 

Целия законопроект можете да прочетете на официалната страница на Народното събрание ТУК. Предстои предложенията да бъдат обсъдени в парламентарната комисия по образованието и науката.