Новатор ли е Маурицио Кателан в провокацията

Когато залепи банан за стена със сребристо тиксо и го нарече изкуство, Маурицио Кателан създаде един от най-големите културни скандали в последно време. Но историята зад „Комедиантът“ разкрива вековни традиции на скандални и шокови похвати в изкуството.

Леонардо ди Каприо, Майкъл Бей и Травис Скот бяха сред знаменитостите на VIP откриването на Art Basel Miami Beach на 4 декември 2019 г. – денят, в който „Комедиантът“ се появи за първи път.

Онази сутрин около всички на бляскавия панаир на изкуството са изложени произведения на огромни цени. Сред творбите е и бананът, залепен с тиско за стената. Само за няколко дни „Комедиантът“ се превъръща във вирусна сензация, предизвиквайки презрение, удивление, смях и нова подкатегория от мемета, в които имитатори използват тиксо и банани.

Две копия от произведението са продадени за по 120 000 долара. В рамките на няколко дни третото и последно копие е купено за 150 000 долара. Всеки купувач получава сертификат за автентичност и инструкции как да бъде изложено произведението, включително указание бананът да се сменя редовно.

„Майката на Уистлър“ - иконата на САЩ и защо художникът би намразил успеха на шедьовъра си (СНИМКИ)

По време на Art Basel Miami Beach стотици други посетители снимат произведението и публикуват реакциите си онлайн. Ако целта на Кателан е да привлече внимание към себе си, „Комедиантът“ постига главозамайващ успех. Малко други произведения на съвременното изкуство са успели да направят онова, което „Комедиантът“ постига само за няколко часа - да стане популярно извън крепостта на света на изкуството и да придобие световна разпознаваемост.

artСнимка: Getty Images

Известността му допринася за още по-голямото повишаване на пазарната му стойност. През 2024 г. второто от трите копия на „Комедиантът“ е препродадено на търг за 6,24 млн. долара. Това отново предизвиква реакциите на автори на коментари, които негодуват срещу огромните суми пари, които вече се дават за творбата на Кателан.

И все пак иронията в „Комедиантът“ е, че всичко, което е шокирало хората в него, вече е било правено. 

400-годишна традиция на сатирата

Една от стратегиите е провокацията. Кателан очевидно отдавна е осъзнал, че в конкурентните творчески индустрии само това да си талантлив или интелигентен не гарантира успех. Но предизвикването на полемика привлича внимание, което означава по-голяма публика и повече потенциални поръчки.

Историята на изкуството доказва това. Преди повече от 400 години Караваджо разделя мненията на своите съвременници с революционните за времето си нива на насилие, сексуално напрежение и мрачност в религиозните си картини – фактори, които му носят международна известност.

Художниците от XIX век, които днес са най-високо ценени, като Дж. М. У. Търнър, Джон Констабъл, Мане, Моне, Гоген, Уистлър и Сезан, прокарват нови подходи към създаването на изкуство, които предизвикват публични подигравки от критиците. В резултат на това, в началото на XX век художествените нововъведения и неодобрението на широката публика все по-често се възприемат като две страни на една и съща монета.

Някои модерни творци възприемат неодобрението на публиката като необходим партньор на автентичния експеримент. Други бъркат критическата непопулярност с отличителен белег на гениалността, без да осъзнават, че тя може да бъде и предупредителен знак за липса на талант. И едните, и другите осъзнават ненадминатата ѝ сила за самореклама. Учейки се от това, Маурицио Кателан се възползва максимално от ролята си на провокатор в света на изкуството, като прави всичко възможно да дразни и провокира.

Но видът полемика, който Кателан създава, се различава от този на предшествениците му, защото не е свързан с художествения процес или теорията. 

И така, защо банан? Освен че има евфемистична форма и е познат реквизит в комедийния фарс, много художници преди Кателан, включително Джорджо де Кирико, Анди Уорхол и Guerrilla Girls, са изобразявали банани в своите произведения. „Комедиантът“ обаче показва истински банан вместо художествено изображение. Но и тук традицията предхожда Кателан. Идеята за използването на „готов предмет“ (обекти от реалния свят, които не са създадени от художник, но са представени като „изкуство“) е била на повече от 100 години по времето, когато се появява „Комедиантът“.

Най-известният пионер на този метод е Марсел Дюшан, който още през 1910-те години представя всекидневни предмети като поставки за бутилки, велосипедни колела и писоар като произведения на изкуството. Но дори целта на Дюшан да постави под въпрос фундаменталните принципи на „изкуството“ като категория – колкото и радикално да е представянето на тезата му в началото на XX век – също е била добре утъпкана тема за дебат, водеща началото си от древногръцката философия, най-известно при Платон (ок. 428–347 г. пр. н. е.). Ако не друго, прибягването до готов предмет е по-скоро старомоден жест от страна на Кателан и напълно се вписва в рамките на художествената традиция.

„Комедиантът“ винаги е бил замислен да предизвика шум. На 61 години хитрият Маурицио вече се е превърнал в напълно утвърден провокатор, способен да предизвика дебати и удивление с един банан, една стена и малко тиксо.

Редактор: Цветина Петрова
Източник: "Би Би Си"

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking