От плод до ракия: Историята на любимата спиртна напитка на Балканите

На Балканите ракията не е просто напитка. Тя е част от фолклора и народопсихологията на народите, които са заселници на тези земи. Както в България, така и на целия полуостров, варенето и пиенето на ракия е традиционно занимание. И макар за хората ракията да е неизменна част от празничната трапеза, за държавите тя е акцизна стока, за чието производство и продажба съществуват конкретни правила.

Името също се променя според мястото. В Турция е позната като „ракъ“, в Гърция - като „ципуро“, а в Румъния традицията включва „цуйка“ и „палинката“. Различни са и суровините, начините на дестилация и ограниченията за домашното производство.

До 1000 евро глоба за чужда домашна ракия в хладилника ни?

Темата отново привлече внимание в България през последните дни след публикуването на проект за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, публикуван от Министерството на финансите. Документът предизвика спорове заради тълкувания, според които притежаването на дори една бутилка домашна ракия, произведена от друг човек, може да доведе до глоба от най-малко 1000 евро.

От „Продължаваме промяната“ започнаха петиция под наслов „Долу ръцете от домашната ракия“, а от ДПС възразиха срещу превръщането на домашното производство в източник на приходи за хазната. От ГЕРБ-СДС коментираха, че управляващите „трябва да помислят и за вредни, и за повишаване на категорията на митничарите“.

Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев обясни, че предвидените санкции са насочени към производители на домашна ракия, които търгуват с нея, а не към гражданите, които съхраняват количества за лична употреба.

► История на ракията 

В България ракията постепенно се превръща не само в традиционна напитка, но и в част от бита и народната култура. Варенето ѝ се свързва със земеделския календар, домашното производство и семейните събирания, а самата напитка присъства във фолклора, обичаите и ежедневието.

Начинът, по който се консумира, също зависи от сезона и традицията. През лятото ракията обикновено се сервира охладена или на стайна температура, докато през студените месеци е позната и като „греяна ракия“. Тя традиционно се пие преди хранене като аперитив, често в комбинация със салата и други малки ястия.

Около производството на ракия през годините се оформя и собствена терминология. В различни райони напитката може да бъде наричана „рикия“, „ичкия“, „пукница“ или „скоросмъртница“, а отделните етапи на дестилацията също имат свои названия.

В българските говори ракията има десетки названия, част от които описват не само самата напитка, но и нейната сила, вкус или начин на производство. В Пещерско например слабата ракия е позната като „стънак“, докато в Смолянско се среща изразът „слаба ракия“. „Пукница“ и „скоросмъртница“ пък са народни названия за силна ракия. Сред най-познатите определения е „върла ракия“ - диалектен израз за люта и парлива напитка.

При варенето се отделят различни фракции. Първак се нарича първата потекла ракия, която обикновено е с най-високо алкохолно съдържание. Пърцуцата, позната на места и като „шльокавица“, е слабата ракия, която изтича в края на дестилацията. Тя често се събира и се използва при следващо варене. Названията и практиките обаче се различават според региона и начина на производство.

В Северозапада ракията също има своите местни названия и разновидности. В Ново село, Видинско, например „патока“ означава последната и най-слаба ракия при варенето, докато в Берковско „пъврък“ е първата и най-силна. В Белоградчишко и Врачанско се среща и „дудова ракия“ - дестилат от дуди, или черници.

Ракията има място и в историческия живот на българските общности извън днешните граници на страната. Според исторически сведения през 1858 г., след избора на българина Никола Богориди за княз на Молдова, бесарабските българи отправят към него сред първите си искания премахването на държавния монопол върху ракията.

Този епизод показва колко силно производството и консумацията на алкохолни напитки са били свързани с икономическия и обществения живот на българските общности през XIX век.

С времето домашната ракия се превръща в един от символите на селския бит. Собствената реколта от грозде, сливи, кайсии, круши или други плодове може да бъде превърната в напитка, която да се съхранява и консумира през цялата година. Варенето на ракия се превръща в сезонно събитие, около което се събират семейства и съседи.

► Какви са правилата в България

Съгласно действащия Закон за акцизите и данъчните складове производството на „домашна ракия“ е разрешено за лично потребление, от собствени плодове, в специализирани малки обекти за дестилиране и срещу заплащане на дължимия акциз според количеството и алкохолния градус.

Едно домакинство може да произведе до 30 литра дестилиран алкохол годишно, за които се заплаща 50% от стандартната акцизна ставка. Законът не забранява производството на по-голямо количество, но за всеки литър над първите 30 се дължи пълният размер на акциза.

Подобни правила съществуват и в други балкански държави, но ограниченията и режимите се различават значително.

Ракия на прицел: Защо предложението за промяна в Закона за акцизите предизвика остри реакции

► Гърция - разрешение и ограничено производство

В Гърция производството на дестилати в домашни условия, включително традиционното ципуро, е регламентирано със специална наредба на Независимата агенция за публични приходи (AADE).

Дребните производители на грозде и други суровини, които искат да дестилират собствената си продукция, трябва предварително да получат разрешение от компетентните митнически служби. След това имат двумесечен срок за извършване на дестилацията.

Снимка: iStock

Максималното производство е ограничено до пет хектолитра чист алкохол годишно, или 500 литра безводен алкохол. За дестилацията не могат да се използват казани с вместимост над 130 литра.

Предвидено е и специално акцизно облагане. Придобиването и предоставянето на произведения продукт на трети лица е възможно, но трябва да бъде придружено от необходимата документация за неговия произход.

Според информацията на AADE производството без необходимото разрешение, както и притежанието на дестилат без изискваните документи, представляват нарушения на митническото законодателство.

► Румъния - цуйка, палинка и до 50 литра чист алкохол

Производството на ракия е традиция в много румънски семейства, но и там домашната дестилация е поставена под данъчен режим.

Според местното законодателство домакинствата могат да произвеждат и притежават до 50 литра чист алкохол годишно. Това се равнява приблизително на 125 литра ракия с алкохолно съдържание 40% или 100 литра при 50%.

За тези количества се прилага намален акциз – 50% от стандартната ставка. При превишаване на определения праг се прилага пълният размер на акциза.

Нарушенията на режима могат да доведат до значителни глоби, които според румънските медии могат да достигнат 100 000 леи, или около 19 000 евро. Размерът на санкцията обаче зависи от конкретното нарушение и обстоятелствата. Самото превишаване на количеството не означава автоматично налагане на максималната глоба.

Правилата за домашно производство не се отнасят до ракията, предназначена за продажба. При търговията са въведени допълнителни данъчни и регулаторни изисквания.

Самите названия също показват регионалното разнообразие. Общото „ракиу“ (rachiu) обхваща дестилати, произведени от плодове, грозде, зърнени култури, вино и други ферментирали продукти.

„Цуйка“ (țuica) е традиционна основно за Южна и Източна Румъния и се произвежда от сливи, обикновено чрез еднократна дестилация. „Палинката“ (pălinca), характерна за Трансилвания и северните райони, се произвежда от различни плодове и обикновено преминава през двойна или тройна дестилация.

► Северна Македония - различни правила за лично производство и продажба

В Северна Македония законодателството също прави разграничение между ракия за лична употреба и производство за пазара.

Физическите лица могат да произвеждат алкохол за себе си, домакинството и гостите си, но не могат да го използват за продажба.

За земеделските производители, които използват собствено грозде или плодове и искат да продават произведената ракия, е предвидена регистрация като малки производители на спиртни напитки.

Годишното производство при този режим не може да надхвърля 2500 литра ракия. Производителят трябва предварително да уведоми митническите власти за дестилацията, а след нейното приключване да декларира произведеното количество.

Продукцията, предназначена за пазара, трябва да има акцизен бандерол и да отговаря на изискванията за етикетиране и безопасност на храните.

► Сърбия - домашната ракия не означава свободна продажба

В Сърбия производството на ракия за лични нужди е разрешено, но продажбата на спиртни напитки е подчинена на отделни правила.

Домашният производител не може просто да бутилира ракията, произведена в собственото му стопанство, и да я продава на крайни потребители, ресторанти или търговци. Законодателството поставя ограничения и върху продажбата на концентрирани алкохолни напитки в насипно състояние на пазари, панаири и други търговски обекти.

Снимка: iStock

За малките производители съществува възможност дестилатът от собствена плодова продукция да бъде включен в легалната производствена верига чрез регистрирана дестилерия. В този случай регистрираният производител поема отговорността за последващото производство и пускането на готовата ракия на пазара.

Сръбските власти през 2025 г. са извършили 1876 проверки на вина, ракия и бира. При тях са установени 176 нарушения и са издадени 142 забрани за продажба на несъответстващи продукти. Контролът включва и проверки на произхода на алкохола.

► Турция - домашната ракия е друга история

В Турция режимът е значително по-строг, когато става дума за дестилирани напитки.

Законодателството допуска производството за лична консумация и без търговска цел на до 350 литра ферментирала алкохолна напитка. Това изключение обаче не обхваща традиционната анасонова напитка „ракъ“.

Производството на дестилирани алкохолни напитки без необходимото разрешение не е позволено, независимо от количеството. Закон № 4733 предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и съдебна глоба от 5000 до 10 000 дневни ставки за производство на алкохолни напитки без лиценз.

Съдебната практика обаче показва, че притежанието на ограничено количество домашно дестилиран алкохол, когато няма доказателства за търговска цел, само по себе си не е достатъчно за осъждане.

Високите цени на алкохола и данъчното облагане са сред факторите, които допринасят за търсенето на по-евтини алтернативи. Периодично в страната се установяват случаи на производство и продажба на фалшив алкохол, включително напитки, съдържащи метанол. През последните години това е довело до множество случаи на отравяния и смърт.

► Една традиция, различни правила

От българските казани до гръцкото ципуро, румънската цуйка и сръбската шльивовица, дестилираните напитки са част от културата на почти целия Балкански полуостров. Общата традиция обаче не означава еднакви правила.

Докато едни държави позволяват ограничено домашно производство при определени условия, други поставят по-строги изисквания или изцяло забраняват домашната дестилация на определени напитки.

Общото между тях е разграничението между напитката, произведена за лична употреба, и алкохола, който се пуска на пазара. Именно там традицията се среща с данъчното законодателство - и превръща една бутилка домашна ракия от семейна история в обект на държавен контрол.