Снимка: Getty Images
Губи или печели НАТО от внезапната дружба?
Нещо странно се случва напоследък. В международната дипломация цъфти мир и любов.
Русия и Турция се оказаха в братска прегръдка, Анкара и Тел Авив си разменят мили думи. Дори Меркел се включи във всеобщия хор, давайки благословията си за сближаване на Берлин с Москва.
Период на заледени отношения? Какви заледени отношения? Примирието между Москва и Турция е вълнуващо като искрата, пламнала между млади влюбени. А Кремъл вече лелее за мига, в който ще издърпа Турция от лапите на НАТО.
Руските националисти също дадоха благословията си за този елегантен обрат във външната политика на Русия. Когато Турция свали руския изтребител на границата със Сирия, един от тях дори нарече президента Реджеп Тайип Ердоган „турски Хитлер”, коментира германското издание Der Spiegel. Сега обаче това е в миналото. От момента, в който Ердоган реши да поднесе извиненията си, Москва и Анкара започнаха светкавично сближаване. В миналото те са водили няколко войни. И двете страни са регионални съперници: в Черно море, Кавказ и Близкия изток. Сега обаче няма и следа от този лош спомен.
Затоплените приятелски отношения между тях могат да окажат въздействие и върху намеренията на НАТО. Румъния подкрепя изпращането на военни кораби на Алианса в Черно море за продължителен период от време. Без активната подкрепа на Турция обаче изпълнението на този план е невъзможно.
Според руския експерт Павел Шликов напрегнатата вътрешнополитическа ситуация е принудила Ердоган да приласкае Москва. Военните операции срещу кюрдите в източната част на страната и атаките на ИДИЛ окончателно превърнаха Турция в „страна във военно положение”, коментира той. А Анкара знае, че в такава ситуация всеки приятел може да бъде от полза.
Според Forbes обаче нежните погледи между Русия и Турция могат да бъдат полезни за САЩ и НАТО. Изданието определя конфликта между двете държави заради войната в Сирия като "безумие", което е имало потенциала да се превърне в катастрофа, въвличайки САЩ и Алианса в ядрото на кръстосания огън. Сега следва Щатите и Москва също да възстановят отношенията си.
Според списанието Анкара е била наясно, че руският изтребител не заплашва страната. При инцидента възникнаха дори подозрения, че така Ердоган искал да накаже Москва за подкрепата към сирийското правителство. Възможно е турският президент да се е надявал, че провокирайки ответни действия от страна на Русия, той ще въвлече НАТО в сирийската бъркотия и Алиансът ще влезе на негова страна.
Ефектът обаче бе всичко друго, но не и благоприятен. Геополитическите позиции на Турция отслабнаха. Вашингтон и НАТО уж подкрепиха Анкара, но демонстрираха и несъгласие с безразсъдството на Ердоган.
Администрацията на Обама обаче не желае дори да помисли за нанасяне на удар по руските войски. Няколко кандидат-президенти от Републиканската партия заплашиха да свалят руските самолети и да въведат зона без полети в небето над Сирия. Но тази безумна идея бе подкрепена от много малко американци.
Вашингтон може да извлече много ползи от сближаването на Русия и Турция. САЩ вече не трябва да се страхуват, че техният съюзник в НАТО ще започне да изисква военна подкрепа от Алианса. В същото време Америка няма почти никакъв контрол над събитията в Сирия, а Турция заплашва да бутне Вашингтон в поредна война.
Подобието на сътрудничество между Анкара и Москва също така ще спомогне за намаляване на различията между Америка и Русия по въпросите на регионалната политика, заключава Forbes.
Редактор: Гергана Тенева
