„Имам много позитивно отношение към България”, казва испанецът

В света на рекламата името на Луис Басат е емблема за creative, който успешно продава продукти и изгражда марки. На 25-годишна възраст създава своята първа рекламна агенция. През 1975 г. основава "Bassat & Asociados". Признат е за най-добрия рекламист на Испания и Латинска Америка за XX век. Има почетна награда от Барселона и за половин век работа получава над 400 отличия за постижения в областта на рекламата от целия свят, а за кампаниите си е работил със София Лорен, Йохан Кройф, Пенелопе Крус, Антъни Куин и други.

„Добрите идеи се крият в малките неща”, казва Басат и го доказва със своите реклами. Посланията му са разбираеми и емоционални, като тази за италианска марка, която предлагала в Испания кенгуру за бебета.

„Когато създадох рекламата за тази компания, използвах образа на бащата, който храни бебето, а не майката. За първи път се видя мъж в реклама, който вършеше работа, която всички смятат за женска. Текстът, който я съпровождаше бе: „Мама ме е носила 9 месеца, сега е твой ред, татко”. От тези реклами нататък в Испания започнахме да виждаме мъже, които носеха децата си на ръце”, разказва увлекателно той.

Известен е с факта, че никога не е правил реклама за цигари. Може би това е и причината да се съгласи да направи кампания против тютюнопушенето. Наема за рекламно лице футболистът Йохан Кройф, който в клипа казва: „В живота си съм имал два големи порока – пушенето и футбола. Футболът ми даде всичко в живота. Пушенето почти ми го отне”.

„Винаги съм вярвал в продуктите, които рекламирам. Използвайки тези продукти, съм изразявал благодарността си към клиентите, които са ги ползвали”, казва Луис Басат.

Малко са обаче хората, които знаят, че родът на Басат е сефарадско-еврейски и произхожда от… Шумен. През 1912 г. семейството му се мести в Истанбул, минава през остров Корфу и се установява в Барселона. Испанецът с български корени застава начело на екипа, ръководил пищните церемонии на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. Запален футболен фен, малко не му достига да стане президент на „Барса”.

„Когато се кандидатирах за президент на "каталунците" имах подкрепата на Христо Стоичков. Когато го попитах за кого ще гласува, той отвърна: „за българина” и аз бях този българин”, разказва рекламистът.

И връзката му с България не свършва дотук. Вече пенсионер, той поема към Шумен, заедно с писателя Винсенс Виляторо в търсене на свои роднини, минавайки по улиците, по които са стъпвали неговите деди.

„Имам много позитивно отношение към България. Храната е толкова сходна с тази, която ядем в Барселона. Един път седмично на трапезата ни има тарама, както и кьопоолу”, разказва той.

На снимката: Винсенс Вилярото (автор на книгата "Завръщането на Басат") и рекламистът Луис Басат

По пътя към истината за своето минало, испанският рекламист открива родова връзка с швейцарският поет Албер Коен, който се оказва братовчед на майката на Басат.

„Историята на този род е като сценарий за филм. Това е една различна средиземноморска история”, споделя писателят Винсенс Виляторо, описал живота на испанския рекламист в книгата "Завръщането на Басат". А за достоверността на събитията му помагат снимки и писма, документирали семейната история от ХХ век.

„На остров Корфу в старата синагога има една паметна плоча, на която са изписани имената на всички депортирани евреи. Там са имената на моя дядо и моята баба – Коен и Романо. Посетихме и еврейското гробище в Шумен. Стана ми болно да видя как гробовете там са надраскани и изпочупени. За мен това не е омраза към конкретни хора, а към един народ, въпреки че в града живеят само 28 евреи”, казва Луис Басат.

В Русе пък се натъква на роднини на писателя Елиас Канети.

„Хотелът, в който бяхме отседнали в Русе, се казваше „Елиас Канети Ардити” и се оказа, че това са далечни роднини на моя чичо Леон Ардити от Париж. В книгата ми „Завръщането на Басат” се споменава за Леон Ардити, който успява да избяга от концентрационните лагери. Той носел на ръката си татуиран затворническия номер и затова винаги ходел с ризи с дълъг ръкав. Той почина преди да навърши 100 години. Сигурен съм, че когато се е срещнал с Господ, го е питал: „Къде беше ти, Господи, по времето на Аушвиц?”, разказва Басат, плачейки. 

Автор: Анелия Тодорова